Джон Вердън
Запали реката (20)

20

Събранието бе възобновено точно в 12:45. Това накара Гърни да се чуди дали Бекерт някога се отклонява от стриктното си чувство за ред и процедура и как би реагирал, ако някой наруши плановете му.

Бекерт беше донесъл лаптоп, който постави на заседателната маса. Както обикновено избра стола, в който силуетът му се очертаваше на фона на прозореца и затворническата архитектура зад него.

След като синхронизира компютъра си с монитора на стената, той посочи на всички, че е готов.

— Ще започнем със сутрешното ни откритие — уебсайтът на група за расово превъзходство, която твърди, че се занимава с отмъстителни акции. Те поддържат тезата, че чернокожите се канят да разпалят война с белите в Америка — война, която нито полицията, нито военните ще успеят да спрат, тъй като и двете организации са инфилтрирани от чернокожи и либералните им поддръжници. Групата вярва, че от Бог им е дадено задължението да елиминират тъй наричаната от тях „прокрадваща се черна заплаха“, за да бъде спасена бяла Америка.

— Да елиминират? — повтори Клайн.

— Да елиминират — подчерта Бекерт. — На същата уебстраница са включили и стара снимка на линчуване с надпис: „Решението на проблема“. Но това не е основната причина откритието на уебсайта им да е толкова важно. Погледнете екрана. И слушайте внимателно. Това е техният химн…

Екранът стана яркочервен. В средата се отвори прозорец и започна видеоклип. Хевиметъл квартет създаваше какофония от тропане с крака, измъчени музикални ноти и почти нечленоразделни строфи. Няколко думи обаче се чуваха високо и ясно.

Огън… пожар… острие… оръжие… примка…

Видеозаписът беше зърнист, а качеството на звука — ужасно. Лицата на облечените в кожа и обковани с метални налчета членове на бандата бяха твърде зле осветени, за да са разпознаваеми.

Клайн поклати глава:

— Ако се очаква този текст да ми подскаже нещо, ще ми трябва преводач.

— За щастие — ухили се Бекет, — текстът се появява и на сайта им…

Той цъкна на една иконка и правоъгълникът, обграждал видеоклипа, обгради снимка на напечатана страница.

— Прочетете внимателно текста. В него се отговаря на важни въпроси. Детектив Торес, за удобство на шериф Клуц, може би е добре да четете на глас?

Торес добросъвестно изпълни нареждането.

Ние сме пожарът, ние сме потопът.

Ние сме бурята, дошла да пречисти земята,

огненото сияние на изгряващото слънце.

 

Ние сме вятърът, палещият дъжд,

Острието на ножа, на пистолета гърмът.

Ние сме пламъкът на изгряващото слънце.

 

Смърт за плъховете, що нощем пълзят,

смърт за вредителите, по един и до крак,

смърт в пожара на изгряващото слънце.

 

Ние сме камшикът, ние сме бесилката,

тежката сопа, на оръжието пушилката.

Ние сме рицарите на изгряващото слънце.

 

Ние сме бурята, бесният потоп,

огненият дъжд, чието време е дошло!

Ние сме рицарите на изгряващото слънце.

— Боже! — промърмори Торес, когато приключи с четенето. — Тези хора са дяволски луди!

— Очевидно. Но какво друго ни казва текстът? — Бекерт се обръщаше към всички в залата с тона на човек, който обича да задава въпроси, чиито отговори знае. Човек, който обича да ръководи.

Гърни не харесваше подобни игри. Реши да сложи край на тази.

— Обяснява какво означава РИС.

Около масата последва озадачено мълчание.

— Сега вече схванах — обади се Торес накрая. Обърна се към Клуц: — В стихотворението се наричат „рицари на изгряващото слънце“. Инициалите са РИС.

— И вие, момчета, се кефите толкова на съвпадението на три букви?

Бекерт поклати глава.

— Не е само това. Целият уебсайт ги инкриминира. Анархистка лудост. Терористични заплахи. Прослава на злодействата. Плюс последната капка. На страница, наречена „Бойни новини“, има описание на случая тук, в Уайт Ривър. Това, плюс РИС, жигосано в петите на Джордан и Тукър, несъмнено е повече от съвпадение.

Клайн видимо се притесни:

— Смяташ, че тези хора са тук, в Уайт Ривър? Имаме ли някаква представа кои са?

— Имаме добра представа кои са поне двама от тях.

— Боже всемогъщи — извика Клуц, — хич не ми казвай за двамцата, за които си мисля.

Бекерт послушно замълча.

— Прав ли съм? — попита шерифът. — За проклетите близнаци ли говорим?

— Джуд се занимава с тях в момента.

— Отишъл им е на гости?

— И така може да се каже.

— Боже всемогъщи! — повтори Клуц с необичайната възбуда на човек, предвкусващ изумителна дандания. — Надявам се, Джуд осъзнава, че момчетата са напълно откачени!

— Знае с кого си има работа — увери го спокойно Бекерт.

Клайн местеше поглед от единия към другия и обратно.

— Кои, по дяволите, са близнаците?

Клуц се изсмя гнусно:

— Огън, сяра, експлозиви, всякакви щуротии, за които се сетиш. Имаш ли нещо да добавиш, Дел, за да обрисуваш картинката за Шеридън? Знам, че тези момчета стоят на специален пиедестал в главата ти.

— Близнаците Горт приличат на анимирани планинци. Но в тях няма нищо забавно… — В гласа на Бекерт прокапа киселина. — Родовете Горт, Хадок и Флем си мешат кръвта и вилнеят из тази част на щата от двеста години насам. Обединени, представляват чутовна група. Само в този окръг техните близки и далечни роднини са стотици. Има и нормални, преуспели хора. Има и въоръжени откачалки. Има контрабандисти и готвачи на метамфетамини. Но най-лоши от всички са близнаците. Свирепи расисти, вероятни ексхибиционисти, вероятни убийци.

— Какво пропускам в случая? — обади се Клайн. — Аз съм окръжен прокурор. Защо не сте ми споменавали за тези хора досега?

— Защото за първи път сме в позиция да имаме истински шанс да ги закопчаем.

— За първи път? След онова, което двамата с Гудсън току-що изброихте?

За първи път Гърни виждаше Клайн да надига глава в предизвикателство срещу Бекерт.

— Теоретично бихме могли да ги арестуваме много пъти. Арестите щяха да са последвани от освобождение или слаби обвинения и да останат без присъда.

— Слаби? Какво имаш предвид със…

— Имам предвид, че хората, които повдигат обвинения срещу Горт, неизменно ги оттеглят или изчезват. В най-добрия случай щеше да имаш дело, което да бъде прекратено незабавно или да се разпадне по средата. Можеш да си мислиш, че сме способни да окажем повече натиск върху тях… да ги мъкнем всяка седмица на разпит… да ги провокираме да предприемат прибързани и недообмислени действия. Това вероятно ще има ефект с друго семейство, но не и с Горт. Но в случая има аспект, за който не споменавах досега. В поляризирания свят на Уайт Ривър расовите предразсъдъци на Горт са превърнали момчетата в герои за голяма част от бялото население. И разбира се, да не забравяме религиозната гледна точка. Близнаците са пастори в Кетскилската планинска църква за бяло наследство. И един от най-пламенните верующи в паството им е нашият тъй популярен домашен радетел за превъзходството на бялата раса Гарисън Пайк.

— Мили боже! — промърмори Клайн.

Името на Гарисън Пайк прозвуча познато на Гърни. За момент не успя да се сети откъде. После си спомни телевизионния дебат между Блейз Лавли Джаксън и скования мъж с лекото заекване — гостът, според чиято гледна точка чернокожите бяха виновни за всички проблеми на Америка.

Клайн оклюма.

— Значи решението да не ги преследвате в основата си е политическо?

Бекерт отвърна без колебание:

— Всички наши решения са политически в основата си. Такава е реалността на демокрацията. Управление според волята на народа. Нападките срещу популярни герои не носят благо никому. Просто повишават нивото на гнева у всички. Особено когато уликите се изпаряват и няма шанс да постигнеш присъда.

Клайн изглеждаше недоволен, което по мнението на Гърни беше знак за известна проява на разум.

— Какво се е променило сега?

— В смисъл?

— Нали каза, че Търлок тръгнал след близнаците Горт. Така ли е?

— Да.

— И има заповед?

— Да.

Клайн се намръщи още повече.

— Издадена на какво основание?

— Разумна увереност, че Горт са членове на терористична група, наречена „Рицари на изгряващото слънце“, както и че вероятно са преки участници в убийствата в Уилард Парк, също и че очакваме да намерим доказателства в подкрепа и на двете твърдения в личния имот на Горт…

— Какво промени политическата ситуация, която ги правеше недосегаеми досега?

— Колкото и да са популярни братята Горт в определени среди, оставянето на трупове на детска площадка променя играта. Прави ареста и осъждането им приемливи за повечето граждани. И постижими — стига да действаме бързо.

— И стига да намериш някакви сериозни доказателства, които ги свързват с групата на Рицарите. И с убийствата.

— Сигурен съм, че ще намерим нужното. Но въпреки това ще е жизненоважно да описваме положението с правилните думи. Ясни, прости, морални слова, които да не оставят съмнение, че ще има правосъдие.

— Библейските термини пасват най-добре — обади се шерифът. — Народът по тия места много си пада по Библията.

— Интересен възглед — обади се Бекерт. — И докато сме на темата…

Тихото звънване за пристигнало съобщение го спря насред изречението. Той взе телефона си и съобщението на екрана прикова цялото му внимание.

Торес, Клайн и Гърни го наблюдаваха.

Комисарят вдигна поглед и обяви с неразгадаемо изражение:

— Джуд Търлок и екипът му са влезли и са оградили имота на Горт в Клап Холоу. Провели са предварителен оглед на мястото, което, изглежда, е било напуснато наскоро. Ще разполагаме с първоначалния доклад на Джуд съвсем скоро заедно със снимки от локацията.

— Близнаците Горт са се измъкнали, а? — обади се шерифът с тон, който подсказваше, че това е предсказуем развой на събитията.

— В имота не е открит абсолютно никой — потвърди Бекерт. — Ще знаем повече съвсем скоро… — той погледна към екрана на телефона си. — Ще продължим събранието в един и петдесет! — С тези думи се изправи и излезе от залата.

Гърни бе осенен от внезапна идея как да използва свободния половин час и хукна след Бекерт в коридора, като го извика по име.

Комисарят спря и се обърна с нетърпеливо въпросително изражение.

— Мислех да изтичам набързо до онова място в края на Уилард Парк, където е бил застрелян Джон Стийл — обясни му Гърни. — Да усетя географията. Има ли проблем?

— Не. Защо да има проблем? — очевидно раздразнен от прекъсването, Бекерт се обърна и тръгна по коридора, без да чака отговор.