Джон Вердън
Запали реката (25)

25

Скоро след като Гърни потегли от паркинга на болницата, започна едва забележимо да ръми — имаше нужда от едно минаване с чистачките през няколко минути. Гумените пера трябваше да се сменят, бяха развили заекващо скърцане, което прекъсваше мислите му. На участъка на междущатската между Уайт Ривър и изхода към Уолнът Кросинг практически нямаше движение. На криволичещия път оттам до къщата не срещна нито една кола.

През по-голямата част от пътуването Гърни до безкрай превърташе съобщението на Рик в ума си. Предполагаше, че означава нещо, и не е просто еквивалент на бълнуване. Каквато и идея да се криеше в бележката — К61113НАЕ — значението й продължаваше да му убягва. Изглеждаше като шифър, но надали беше разумно да си представя губещ съзнание мъж, който току-що е бил улучен в главата, да запази достатъчно хладнокръвие, че да кодира нещо. А и дори да го беше направил, за кого е предназначено? Джон Стийл беше мъртъв, а кодът не говореше нищо на Хедър.

Но ако не беше шифър, тогава какво? Едната възможност бе да е съкращение. Когато ти е трудно да пишеш, съкращаваш съобщението колкото се може повече. Но съкращение на какво? И коя буква с коя трябваше да свърже? Дали съобщението завършваше на „Знае“ или „3“ беше цифрата три? И поредицата цифри брой долари ли обозначаваше? Пощенски код? Някакво количество?

Гърни все още не разполагаше с отговори, когато зави по водещия към имота му път, така че реши да остави темата настрани. Може би по-късно щеше да успее да проумее онова, което пропускаше сега.

Паркира до старата фермерска къща. Влезе вътре, взе си от хладилника морковена супа и сьомга и сипа супата в тенджера да я стопли. Отиде в спалнята да смени спортното си сако и официалната риза и панталон със стара карирана риза и избелели дънки. След това облече стария си дъждобран и тръгна към кокошарника.

Кокошките вече бяха на кацалката. Той провери гнездилките за яйца, погледна как са храната и водата и разбута малко слама, която птиците бяха събрали в ъгъла. На връщане към къщата спря при градинката с аспержите. С малкото джобно ножче, прикрепено към връзката му с ключове, отряза няколко, внесе ги в къщата и ги постави в чаша с малко вода на дъното, за да ги държи свежи. След като окачи дъждобрана да се суши, пресипа супата си в купа, а сьомгата — в чиния, и ги отнесе на масата.

Докато се хранеше, мислите му се върнаха към загадъчното послание на пострадалия. Този път, вместо да се пита кои букви и цифри може да са свързани, той се зачуди що за информация би се опитала да предаде жертвата.

Ако Лумис е смятал, че умира, може да е искал да остави любовно послание за Хедър. Гърни си представи как самият той умира и копнее да съобщи на Мадлин, че я обича — щеше да е най-важното нещо за него. Но ако Лумис не приемаше състоянието си за фатално, какво би желал да научат най-близките му?

Вероятно самоличността на човека, който го е застрелял.

Или пък самоличността на човека, когото се кани да доведе на срещата с Гърни.

Вероятно и двете — особено ако ставаше дума за една и съща личност.

В този смисъл „К61113НАЕ“ би могло да е съкратена версия на „К 6111 3НАЕ“ или „К 61113 НАЕ(Т)“

Как обаче тези цифри да се преведат в нечие име?

Възможно беше да се окажат идентификационен номер, който принадлежи на полицай от Уайт Ривър. После обаче Гърни си спомни, че на баджа на Марк Торес имаше три числа, последвани от три букви. Така че, ако това беше идентификация, на коя организация принадлежеше? Гърни нямаше отговор. Всъщност глождеше го чувството, че задава грешния въпрос.

Що се отнася до варианта „К“ да се отнася до някой човек, а 61113 да е неговият пощенски код… изглеждаше слабо вероятен и би го отхвърлил, без да се замисли, само че цифрите наистина съвпадаха с обхвата на кодовете за Централен Ню Йорк. Гърни си спомни, че в интензивното дори се канеше да провери местонахождението му и изключеният телефон го спря.

Осъзна, че така и не го е включил след това. Взе го и го пусна.

Машината го осведоми, че има три гласови съобщения за изминалите двайсет и осем минути. Първото беше от Шеридън Клайн, второто — от Мадлин, а третото — от доктор Уолтър Трешър. Реши да изслуша първо Мадлин.

— Здравей, скъпи. Току-що се регистрирах в хотела. Хедър още е в интензивното, чака да върнат Рик от рентгена. Ще я вземем след малко и ще потърсим нещо за ядене. Няма кой знае какво за съобщаване. Ново ченге замести предишното. Този е малко по-нащрек от Ромео. Май това е всичко. Поспи. Стори ми се изтощен. Ще се чуем сутринта. Обичам те!

Второ прослуша съобщението от Клайн.

— Къде си? Очаквах вече да си се обадил. Когато най-сетне се добрах до някого на местопрестъплението, ми казаха, че си заминал, преди да приключи търсенето на улики. Понеже ти се е обадила Хедър Лумис? Вярно ли е? Божичко, Дейвид, работиш за мен, не за Хедър Лумис. Целта на включването ти бе да ме информираш в реално време. Случаят се развива светкавично. Имаме данни от местопрестъплението, от информаторите на Бекерт, от охранителни и улични камери, от компютърната лаборатория в Олбъни. Всичко се изсипва като лавина. А ти решаваш да хукнеш към болницата и да не си вдигаш телефона! Боже! — Клайн поспря и въздъхна шумно, преди да продължи с по-кротък тон: — Утре сутрин в девет има събрание на екипа, за да прегледаме всичко, с което разполагаме, което може би включва и ясна снимка на шофьора на колата. Има и ново доказателство, което свързва братята Горт с убийствата в Уилард Парк. Моля те, ела на събранието! — прокурорът заговори по-доверително: — Подробностите и по двата случая се напасват прекрасно. Ще ми се да потвърдиш, че имат смисъл. Искам да си подредим пешките. Свържи се с мен веднага щом можеш!

Хората, които говореха за подреждане на пешките, притесняваха Гърни. Фразата подсказваше по-голямо желание за ред, отколкото за истина.

Отложи изслушването на съобщението от Трешър. Прие, че ще се окаже свързано с артефактите, които докторът бе взел за по-щателен оглед. В момента нямаше желание да обсъжда археологията на колониална Америка.

Отнесе празната си купа и чиния до мивката, изми ги и ги сложи да се сушат. Когато свърши, пасището, кокошарникът, хамбарът и езерото вече потъваха в мрак.

Не знаеше дали се дължи на внушение от коментара на Мадлин, че изглежда уморен, но му се прииска да затвори очи за малко. Влезе в кабинета да провери дали има съобщения на стационарния телефон.

Бяха три. Първото — от настойчив женски глас, който му предлагаше големи спестявания от сметката за тока. Второто — от мъжки глас с акцент, който рекламираше предварително одобрен заем за несъществуващата му компания за пилета. Третото беше от библиотеката в Уолнът Кросинг, която съобщаваше, че поисканата от Мадлин книга „Бръмбарите в Северна Америка“ вече е налична.

Гърни отиде от кабинета до долната им спалня с надеждата, че една бърза дрямка ще обере най-неприятната част от замайването му. Свали си обувките и легна на мекото одеяло, което използваха за кувертюра. Заслуша се в тихото джафкане на койотите на горното пасище. След това изпадна в дълбок и лишен от сънища сън.

Събуди се в 6:40 на следващата сутрин от звъна на стационарния телефон. Стигна до него, точно когато Мадлин започна да оставя съобщение.

— Тук съм — заяви Гърни, щом вдигна слушалката.

— О, добре! Радвам се, че те заварих.

— Нещо не е наред ли?

— Рик явно е получил някакъв вид дихателен проблем. Сложили са го на командно дишане. Хедър е в паника.

— Боже! Какво точно е станало?

— Не знам подробности. Само онова, което лекарят каза на Хедър. Правят му тестове. Опитват се да открият проблема. Може би мозъчните травми са по-големи, отколкото първоначално са сметнали. Не знам.

— Просто се опитвам да разбера дали е имало външна намеса.

— Дейвид, никой не знае нищо повече от това, което току-що ти казах.

— Добре. Ясно. При Хедър ли ще останеш?

— При Хедър и Ким, да.

— Добре. Имам среща в полицейския участък в девет. Пътьом ще намина през болницата.

* * *

След като се изкъпа и се преоблече, Гърни потегли към Уайт Ривър. Плътната облачност и мъглата добавиха двайсет минути към обичайното време за шофиране. Спря на паркинга на болница „Мърси“ в 8:30.

На път към сградата забеляза до навеса патрулни коли на полицията.

Мадлин го чакаше точно до главния вход. Прегърнаха се и се вкопчиха един в друг по-дълго и по-здраво от обикновено. Когато се пуснаха, тя се усмихна, което някак подчерта тъгата в очите й.

— Някакви новини? — попита детективът.

— Нищо съществено. Още го преглеждат, направиха нов скенер. Повикали са за консултация и външен специалист. За момента са затворили интензивното за посетители.

— Как е Хедър?

— Съсипана е. Разбираемо.

— Позволиха ли й да остане горе?

— Не. Долу в столовата е с Ким. Не иска да яде, но… — Мадлин изпъшка. — О, боже, толкова е ужасно!

Покрай тях на проходилка премина огромен мъж с шина на врата и дебела превръзка на едното око. Мадлин проследи олюляването, куцукането и сумтенето му. След това се обърна:

— Най-добре върви на срещата си. Тук не можеш да помогнеш с нищо. Ако има промяна, сигурна съм, че ще стигне до Бекерт също толкова бързо, колкото и до нас.

Може би дори по-бързо, помисли си Гърни.

* * *

Когато влезе в заседателната зала, Шеридън Клайн, Марк Торес, Дуейн Шакър и Гудсън Клуц вече бяха заели местата си. Седна както обикновено до Клайн, който му кимна ледено — и това му напомни, че така и не му бе върнал обаждането.

С опакото на дланта си Шакър забърса от ъгълчето на устата си нещо, напомнящо пудра захар. Пред него имаше чаша с кафе и отворена хартиена торбичка с надпис „Поничките на Дилайла“.

Със спуснати на носа си тъмни очила Клуц полека прокарваше връхчетата на пръстите си по дължината на белия бастун, положен напречно на масата, все едно галеше домашната си змия. Добре поддържаните му нокти изглеждаха по-лъскави от обикновено.

Торес беше погълнат от някаква задача на лаптопа си.

Точно в девет Бекерт влезе в залата и седна на централното място срещу Клайн с гръб към широкия прозорец. Затворът се очертаваше като смътна грамада в мъглата. Комисарят сложи на масата една папка и спокойно я подравни по ръба.

Прокашля се.

— Добро утро, господа.

Разнесе се вълна от сходни поздравления.

— Със задоволство съобщавам — поде Бекерт с лишен от емоция глас, — че разследванията на покушенията срещу полицаите и убийството на членове на АРС са пред приключване. Детектив Торес ще обясни какво е положението при случаите със Стийл и Лумис, но първо искам да ви предам добри новини от заместник-комисар Търлок. Лабораторният анализ потвърди точно съвпадение между въжето, открито в имота на близнаците Горт, и онези, използвани за връзването на Джордан и Тукър. Издадена е съдебна заповед за ареста на братята. Имаме основания да вярваме, че може да се крият в някоя от старите каменоломни над езерото. В района са изпратени специално следово куче и водачът му плюс специален отряд.

— Причината за което е…? — обади се Гърни.

— Моля?

— Причината да смятате, че се крият в каменоломните — каква е?

На лицето на Бекерт не се изписа емоция.

— Достоверни информатори.

— Чиято самоличност не можете да споделите с нас?

— Именно — той задържа погледа си на Гърни, преди да продължи. — Водачът на кучето има впечатляваща успеваемост. Надяваме се да приберем братята Горт достатъчно бързо и да осигурим на Шеридън основания за агресивно обвинение — да минимализираме расовото недоволство, от което се възползват подпалвачите на бунта.

Шакър ентусиазирано посочи Бекерт с пръст.

— Към току-що казаното от вас за прибирането на онези луди бих добавил „живи или мъртви“. Всъщност мъртви, по скромното ми мнение, би било много по-желателно.

Бекерт отново не реагира. Просто премина на покушенията срещу Стийл и Лумис.

— Марк, твой ред е. Останах с впечатлението, че доказателствата, които си събрал срещу „третия човек“ от АРС, са доста сериозни. Разкажи ни.

Торес отново отвори компютъра си.

Гърни хвърли поглед към Клайн, чиято притеснена гримаса вероятно отразяваше загриженост за политическия резултат при „агресивното“ обвинение срещу популярните близнаци Горт.

Торес поде в типичния си разгорещен стил:

— Това са ключовите открития, които сме направили след последното ни събрание. Първоначалните резултати от балистичната експертиза на куршума, използван за изстрела по Лумис, показват, че е изстрелян от същата пушка, използвана при убийството на Стийл. Освен това отпечатъците по гилзата, открита на мястото на стрелбата по Лумис, съвпадат с тези, намерени при Стийл. Нарезите на дулото доказват, че и двата изстрела са произведени с една и съща пушка.

— Имаше ли други отпечатъци на Поултър стрийт, които да съвпадат с тези на гилзата? — попита Гърни.

— Имаше сходен отпечатък на дръжката на страничната врата.

— Но не и на задната? На вратата към стаята? На перваза на прозореца?

— Не, сър. Само на гилзата и на страничната врата.

— А другаде в къщата имаше ли пресни отпечатъци?

— Поне Гарет не намери такива. Имаше частичен отпечатък на химикалката, която, доколкото знам, вие сте намерили в задния двор. И следи. По-точно от ботуши. Няколко в задния двор, няколко до страничната врата, частични по стълбите и няколко в стаята, от която е произведен изстрелът.

Торес сумира показанията, дадени от Глория Фенуик и Холис Витър, съседите от двете страни на къщата на Поултър стрийт.

— Моментът би бил добър да ни покажеш картата, която ми описа — намекна Бекерт.

— Да, сър!

С няколко щраквания на мишката на монитора над главата на шерифа се появи карта на Уайт Ривър и прилежащата част от Уилард Парк. Две цветни линии — синя и червена, започваха от една и съща точка на Поултър стрийт и се разделяха по различни пътища през градските улици. Торес обясни, че синята представлява маршрута, по който се е движила тойотата от къщата на снайпериста след покушението, а червената — този, по който е продължил мотоциклетът.

Синята линия минаваше по протежение на един от главните булеварди на Уайт Ривър до място, където деловият квартал на града съседстваше с опожарените участъци на „Гринтън“. Червената се движеше на зигзаг по странични улички из „Блустоун“ и „Гринтън“ и стигаше до Уилард Парк, където свършваше.

Шакър извади от плика пред себе си оваляна в пудра захар поничка и отхапа замислено, устните му побеляха.

— Струва ми се, че шофьорът на колата е знаел къде отива, а този на мотоциклета си е нямал представа.

— И двата маршрута имат крайна точка — отбеляза Клайн. — Превозните средства намерени ли са в тези точки?

— Така е, сър, в случая с тойотата. Беше открита от патрулни полицаи около шест и десет тази сутрин, на ъгъла на Слайуок Авеню и Норт стрийт. Гарет Фелдър и Шелби Таунс я обработват за потенциални улики.

— Каза „в случая с тойотата“, ще рече, че мотоциклетът не е намерен?

— Правилно, сър. Трябва да обясня, че двете линии, които показвам на картата, са съставени различно. След като напуска Поултър стрийт, колата следва маршрут, който е покрит от камерите за контрол на движението по пътя и ни осигурява и видеозапис на движението й. В случая с мотоциклета маршрутът е съставен с помощта на свидетели по пътя, като се започне от Холис Витър. Намерихме редица лица, чули или видели кросов мотоциклет по въпросното време. За наш късмет, следобедът е бил хубав и много хора са били на открито.

— Имаш ли описание на мотора?

— Червен кросов с шумен двигател.

— А номер?

— Никой не го е видял.

— А описание на шофьора?

— Бил е в кожен мотоциклетен костюм, цяла каска с визьор без идентификационни елементи.

— И казваш, че мотоциклетът не е открит на края на маршрута?

— Крайната точка, показана на картата, е просто последното място, за което имаме свидетелски наблюдения. Може да е влязъл в парка в тази точка и да е хванал някоя от туристическите пътеки, които водят практически навсякъде.

— Добре — заяви Клайн с авторитетен прокурорски тон. — Ако съм схванал правилно, разполагаме с много видеозаписи на тойотата и никакви на мотоциклета, въпреки че обиколният му маршрут покрива доста по-голямо разстояние.

— Точно така, сър.

Шакър отхапа още една голяма хапка от поничката. Когато заговори, по масата нападаха прашинки захар.

— А на тези клипове на колата имаме ли ясна снимка на шофьора?

— И до това щях да стигна, сър. Имаме частични портрети, хванати под различен ъгъл, в сенки и сияние. Няма общ кадър, който да осигурява полезен портрет, но лабораторията в Олбъни разполага с компютърен алгоритъм, който може да ни снабди с нужното. В състояние са да комбинират най-добрите части от различни кадри и да ги сглобят в едно изображение с голяма резолюция. Поне на теория.

— Кога? — попита Клайн.

— Изпратихме им дигиталните файлове снощи и говорих с тях сутринта. Ако имаме късмет, може да получим нещо до края на срещата.

Клайн изглеждаше скептичен.

— Като за Олбъни това е изумително бързо.

Шерифът се изсмя неприятно:

— Една полза от разгарящата се расова война е, че ни обръщат внимание.

Бекерт си погледна часовника.

— Да продължим нататък, Марк. Какво е положението с проследяването на информацията за наема?

— Там новините са интересни, сър. Тази сутрин най-сетне се сдобихме с документацията за двата имота, използвани като локации за покушенията. И двата наема са на името на Марсел Джордан.

Бекерт изобрази рядка мимолетна усмивка.

— Това елиминира всички съмнения за участието на АРС… Нещо в изражението на Гърни улови вниманието му. — Не си ли съгласен?

— Съгласен съм, че това подкрепя определена гледна точка към случая. Що се отнася до елиминирането на всякакви съмнения, аз лично не бих направил подобен логически скок.

Бекерт задържа погледа му за малко, после се обърна кротко към Торес.

— Нещо друго имаш ли за нас?

— Засега това е всичко, сър, докато не получим увеличената снимка от „Олбъни“ и доклада за колата от Гарет.

— Като стана дума за Олбъни — Бекерт се обърна към Клайн, — компютърните специалисти свързаха ли се с теб по повод телефона на Стийл?

— Не с пълен доклад, което е и причина да не го спомена. Но говорих с техника вчера и той ми каза, че първоначалният анализ не е открил нищо от особен интерес. Изпрати ми на разпечатка списъка с номерата, на които се е обаждал и е получавал обаждания през последните три месеца. Стийл е използвал телефона си да звъни на съпругата си, на сестра си на Хаваите, на местното кино, на зъболекаря си, на електротехника, на различни ресторанти, на доставки на пица в Анджайна, на фитнес в Ларвейшън, на „Хоум Депо“ и на няколко други подобни места. Като изключим сестра му, няма нищо наистина лично. И като изключим онова странно съобщение в нощта на убийството му, няма обаждания или съобщения от предплатени или дори от скрити номера. Наистина няма кой знае какво интересно. Ще ни изпратят окончателния доклад след един-два дни.

Мимолетната усмивка на Бекерт се появи за втори път.

— Това е то. Голяма шумотевица за нищо.

— Странно — отбеляза Гърни.

Клайн го погледна остро и изпитателно.

— Какво му е странното? — попита комисарят.

— Не се споменават обаждания от и до Рик Лумис.

— Кое му е странното?

— Останах с впечатление, че редовно са поддържали връзка.

— Може да са предпочитали електронната поща.

— Сигурно е така — съгласи се Гърни, сигурен, че изобщо не е така.

— Добре — заяви Бекерт твърдо, все едно затръшна решително врата. — Ако никой друг няма какво да съобщи в момента…

— Аз имам — обади се шерифът. — След като дадох да се разбере сред определени гости в заведението ми, че ми е интересно какви уговорки е направил Девалон Джоунс за колата си по време на отдиха в „Данемора“, ми съобщиха, че е оставил возилото на Блейз Лавли Джаксън. Което я прави пазител на колата на стрелеца, а това пък е егати чудото за обмисляне.

Клайн хвърли изумен поглед към шерифа.

— Боже, Гудсън, на последното ни събрание предположи, че тя може да е виновна за убийството на Джордан и Тукър. Сега добавяш Стийл и Лумис?

— Никого не добавям, щото ми се е прищяло, господин прокурор. Казвам просто какво ми снесе човек с известни познания за улицата.

Клуц бе подел отново лекото милване на бастуна си — жест, който Гърни смяташе за все по-отблъскващ. Опита се да скрие тази реакция от тона си:

— Какво получи информаторът ти в замяна на това сведение?

— Съвършено нищичко. Казах му, че ще оценим стойността на информацията му в разследването и наградата му ще бъде допълнително съгласувана. Винаги го казвам с усмивка, допълнително съгласувана, все едно става дума за особено добра награда. Действа безотказно при по-необразованите. И този път свърши работа, човекът искаше да продължи да снася сведения. Осведоми ме например че госпожица Джаксън тайно се чукала с някого, което сметнах за твърде интригуващо.

Клайн изглеждаше озадачен.

— Какво значение има сексуалната й активност за…

— Чукането й със сигурност няма. Интересното е, че се старае да го пази в тайна. Човек започва да се чуди защо ли.

Бекерт се замисли за няколко секунди, после поклати глава:

— Важното в случая е разширяването на доказателствата за участието на АРС. Изнасяне на речи със заплахи за полицията. Наемането на жилищата, откъдето са произведени изстрелите. Осигуряването на колата на стрелеца. Нека не усложняваме положението с излишни подробности. Усложненията объркват публиката. Наясно ли сме по този въпрос?

— Колкото по-просто, толкова по-добре — съгласи се Шакър.

— Предпочитам моята простота да е по-пиперливичка — обади се Клуц и придаде на предпочитанието си сексуален подтекст. — Но схващам идеята — добави. — Проста история за закона срещу беззаконието.

Бекет прехвърли поглед към Гърни.

Гърни запази мълчание.

В настъпилата тишина надвисна усещане за предстоящ сблъсък.

Каквото и да предстоеше, прекъсна го изненадващо силен сигнал за входящ имейл от компютъра на Торес.

Очите му се разшириха от вълнение.

— От компютърната лаборатория в Олбъни е. Има приложение. Според мен е снимката на колата, която чакахме… — две щраквания по-късно на монитора на стената се появи кадър на младеж на шофьорска седалка. Снимката беше направена през предното стъкло, но каквото и сияние да бе пречило на оригиналния кадър, сега беше премахнато. Остротата на изображението беше впечатляваща. Чертите на лицето се виждаха ясно.

Тъмнорусата коса на младежа бе прибрана на хлабава конска опашка, която подчертаваше хлътналите му очи и ъгловати черти.

Шакър застина, както поднасяше към устата си поничката.

— Това хлапе ми изглежда много познато…

Клайн кимна.

— Да. Сигурен съм, че съм го виждал някъде.

Гърни също беше виждал това лице — на гигантския екран в къщата на Марв и Триш Гелтър, но името му убягваше. Спомни си го, точно когато Бекерт го обяви с глас, леден като погледа в очите му.

— Кори Пейн.

— Кори Пейн! — шерифът произнесе името, все едно има неприятен вкус. — Не стоеше ли той зад „Бели кретени подкрепят черните боклуци“?

— „Зов на белите за черна справедливост“ — поправи го кротко Торес.

Шерифът се изсмя късо.

— Кори Пейн — повтори Клайн умислено. — Виждал съм го по онези дебатни предавания на РАМ.

— Нацистки щурмоваци — уточни Шакър.

Прокурорът примигна.

— Какво имаш предвид, Дуейн?

— Така нарича полицаите — обясни кметът. — Силите на реда са му трън в задника на това момче.

— Този негов наперен тон винаги ми се е струвал просто парадиране — съгласи се Клайн. — Мислех си, че всичко опира до юношески глупости. Просто приказки!

— Трябва да призная, че и аз мислех така — подкрепи го шерифът. — Гласът на това момче по телевизията звучеше като малко кученце, което джафка по големите песове. Не съм си и помислял, че има топките да дръпне спусъка.

— Което идва да рече, че човек никога не знае, преди да узнае… — отвърна Шакър и огледа парчето поничка в ръката си. — Понякога най-зли са последните хора, за които някой би се сетил. Като сладката малка Дорис от „Зипи Март“, дето насече съпруга си и го държа във фризера десет години.

— Дванайсет — уточни шерифът. — Ако се съди по датите на вестниците, в които бяха увити парчетата.

Бекерт се изправи внезапно с глас, стегнат като юмрук.

— Стига толкова, господа. Факт е, че всички сме били подведени от детинските бръщолевения на Пейн. Положението е критично и времето е жизненоважно. Детектив Торес, обявете незабавно Кори Пейн за издирване!

— Заподозрян в убийство?

— Да, в случая с Джон Стийл. Опит за убийство при Лумис. Ще накарам Бейлър Пукет да издаде заповедта. Джуд Търлок държи досие на местните агитатори. Ще ти даде адреса на Пейн. Върви там незабавно, вземи и ударен отряд, в случай че Пейн се съпротивлява. Запечатай апартамента. Изземи всичко. Снеми отпечатъците на заподозрения от личните му вещи и ги сравни с онова, което Гарет и Шелби са успели да намерят в колата и на адресите на покушенията. Препращай всички въпроси от медиите към мен. Осведомявай ме ежечасно. Или веднага щом има важно развитие. Въпроси?

— Не, сър.

— Тогава върви! — Бекерт изглеждаше като човек, който се стреми да прецени едновременно цял набор неприятни вероятности.

Торес си взе лаптопа и забързано излезе от заседателната зала.

— Има известни причини да не искате да арестувате кучката, която му е дала колата, така ли? — попита шерифът. В тона му се долавяше лека горчивина.

— Предпочитам да я наблюдавам. От движенията й ще научим повече, отколкото ще е склонна да ни каже.

Погледът на Клайн светна:

— Дали не е възможно Кори Пейн…

Бекерт го прекъсна.

— Пейн да е тайният й любовник? Слухът, за който е споменал информаторът на Гудсън? Според мен това е една от възможностите, които трябва да проверим.

— Ако е вярно, ще ни даде изумително добър мотив.

— Вече имаме изумително добър мотив — намеси се шерифът. — Момчето мрази ченгета. Момчето стреля по ченгета. Просто е.

— Този е по-добър — възрази Клайн. — Влюбено бяло момче стреля по ченгета, за да впечатли приятелката си, чернокожа активистка. Заседателите обичат любовните мотиви. Колкото по-онеправдани, толкова по-добре!

Бекерт беше наелектризиран:

— Господа, трябва да осъзнаем къде се намираме. Не искам хората, чиято подкрепа може да се окаже полезна, да бъдат заслепени от сензационни новини… — той погледна часовника си. — Нека се съберем отново в два, за да обсъдим следващите стъпки. Съжалявам, ако четиричасовият период не е удобен, но ситуацията изисква ясни приоритети. Шеридън, ти си най-далеч от редовната си служба. Ако желаеш, можеш да използваш кабинета в края на коридора.

Клайн му благодари и без да каже и дума повече, Бекерт напусна залата.