Джон Вердън
Запали реката (31)

31

Ако съмнението беше знак за здрав разум, умуваше Гърни на излизане от църковния паркинг, той разполагаше с изобилие от здрав разум, който се оказваше много неудобен атрибут.

Преливаше от въпроси. Дали изказванията на Кулидж се основаваха на факти, или се явяваха инстинктивно отражение на политическите му възгледи? Дали Джордан и Тукър бяха добронамерени търсачи на решения, или въртяха номер на пастора, за да спечелят одобрението и уважението му? Беше ли Бекерт зъл маниак на тема контрол, или бе поддръжник на закона и реда в битка с престъпността и хаоса? Не биваше да забравя и Джуд Търлок. Дали бе кораво ченге, както подсказваше волевата му брадичка, или зад безизразните му очи се криеше наемен убиец? Ами Марк Торес? Дали опитът на младия детектив да поддържат връзка трябваше да се приема като искрен? Или беше опит за манипулиране, вероятно изпълнение на възложена му задача?

Мисълта за Торес напомни на Гърни, че е получил обаждане от него по време на срещата с пастора. Спря до тротоара на опожарена улица в края на „Гринтън“ и изслуша съобщението.

— Марк се обажда. Просто исках да те осведомя, че в кариерите постигнахме неуспех. Ще ти обясня, когато се чуем.

Любопитен да научи дали неуспехът е поредният аспект на съмнение в случая, Гърни върна обаждането.

Торес му се стори разстроен.

— Положението е малко напрегнато. Не исках да се обяснявам в съобщение.

— Какъв е проблемът?

— Убиха следовото куче.

— Онова, което търсеше близнаците?

— Точно така. Досами изоставените кариери.

— Как го убиха?

— Със стрела от арбалет в главата. Доста откачено. Малко ми напомня на знака от портата на братята.

Гърни си го спомняше живо — човешкият череп, забоден с арбалетна стрела през очната орбита. Надали имаше по-добър начин да предупредиш хората да стоят надалеч.

— А водачът на кучето как е?

— Жив и здрав. Загина само кучето. Стрелата дойде от нищото. Пратиха ни друго куче. И щатски хеликоптер с инфрачервено оборудване. И допълнителен отряд.

— А официално съобщение в медиите?

— Нито дума. Искат да удържат капака, да са сигурни, че няма да изглежда, че положението излиза извън контрол.

— Значи близнаците Горт са на свобода с все арбалетите, питбулите и динамита си?

— Така изглежда.

Торес се умълча, но Гърни остана с впечатлението, че разговорът не е приключил.

— Искаш ли да обсъдим още нещо?

Младият следовател се прокашля:

— Не ми е удобно да давам предположения, за които нямам доказателства.

— Но…

— Е, предполагам, не е тайна, че комисар Бекерт мрази близнаците Горт.

— И…

— Случилото се с кучето явно утрои омразата му.

— И?

— Имам чувството, че ако Горт бъдат заловени, ще им се случи нещо. Джуд Търлок отива лично в кариерите, за да ръководи операцията.

— Смяташ, че близнаците ще бъдат убити? Заради чувствата, които Бекерт храни към тях?

— Може и да греша.

— Мислех, че комисарят е напуснал управлението.

— Технически е така. Търлок заема мястото му, докато назначат официално нов комисар. Проблемът е, че той винаги прави онова, което Бекерт иска. Никой не вярва, че това ще се промени.

— И това те притеснява?

— Винаги се тревожа, когато фасадата на дадена ситуация се различава от истината. Оставката би трябвало да означава, че наистина си напуснал. Не просто да се преструваш. Нали разбираш какво имам предвид?

— Идеално те разбирам… — Разминаването между фасадата и реалност, не беше просто тревожен факт, то бе основното предизвикателство във всяко разследване, да пробиеш черупката на ситуацията и да откриеш какво се крие зад нея. — Нещо друго?

— Това е засега.

Когато Гърни приключи обаждането, забеляза, че има едно съобщение, което все още не е прослушал — от доктор Уолтър Трешър. Така и така беше паркирал, моментът не беше по-лош от всеки друг.

— Дейвид, Уолт Трешър се обажда. Съдейки по досегашните ти находки, тези твои разкопки може да се окажат от сериозно историческо значение. Бих искал разрешението ти да поровя допълнително. Моля те, свържи се с мен веднага щом ти се отвори възможност!

Каквото и да интересуваше Трешър, в момента то не вълнуваше особено Гърни. Но телефонния разговор със съдебния лекар би му дал възможност да повдигне и други теми.

Той набра номера.

Лекарят вдигна на първото позвъняване.

— Трешър на телефона.

— Получих съобщението ти. За разкопките.

— А, да. Разкопките. Бих искал да почовъркам там, да видя какво има отдолу.

— Търсиш ли нещо конкретно?

— Да. Но предпочитам да не ти казвам какво, поне не в момента.

— Нещо ценно ли е?

— Не в общоприетия смисъл. Не е заровено съкровище.

— Защо е цялата тази тайнственост?

— Мразя да гадая. Храня привързаност към твърдите доказателства.

Това беше, помисли си Гърни, най-доброто обяснение, което би могъл да получи.

— Като стана дума за доказателства, кога очакваш да се върнат пробите на Джордан и Тукър от лабораторията?

— Вчера следобед пратих на Търлок доклад по имейла.

— На Търлок?

— Той все още отговаря за случая, нали?

— Да, така е — съгласи се спокойно Гърни, като се стараеше да не разкрива несигурността, предизвикана от това, че самият той е извън разследването. — Вероятно ще препрати доклада ти на прокуратурата, а аз ще взема копие от Шеридън. Има ли нещо, на което специално да обърна внимание?

— Аз докладвам факти. Приоритизирането им зависи от теб.

— А фактите в случая са…

— Алкохол, мидазолам, пропофол.

— Пропофол… това не е ли опиатът, с който предозира Майкъл Джексън?

— Точно така.

— Пропофолът се вкарва венозно, нали?

— Именно.

— Не мисля, че се среща просто така на улицата.

— Не. И не е субстанция, с която обикновеният наркоман лесно ще се оправи.

— Защо?

— Силен седатив с тесен терапевтичен прозорец.

— Което ще рече?

— Препоръчваните нива на дозировка са относително близки до нивата на токсичност.

— Толкова ли е лесно да предозираш с него?

— По-лесно, отколкото с повечето улични дроги. И няма антидот — няма начин да те върнем, ако прекрачиш границата.

— Може ли предозиране с пропофол да е причината за смъртта?

— Директната причина за смъртта и на двете жертви е задушаване, което води до спиране на сърдечната и дихателната дейност. Бих казал, че пропофолът е въведен преди това заради седативните си свойства, а не с цел отравяне.

— Да елиминира болката от жигосването? Да държи жертвите тихи и кротки?

— Седативният ефект би подхождал на подобни цели.

— Този случай става все по-интересен с всеки изминал ден, нали?

— Така е. Всъщност ме хващаш на път от масата за аутопсии към офиса ми.

— Чия аутопсия?

— На полицай Лумис.

— Мислех, че смъртта му е резултат от усложнения, които може да се очакват от куршум в областта на слепоочието?

— Темпоралният лоб е одраскан, но не и перфориран. Вероятно е щял да се възстанови от тази травма, може би с някои дребни проблеми. Разбира се, при мозъчните травми човек никога не може да е напълно сигурен. Смъртта му всъщност е предизвикана от усложнения, причинени от разрушаване на тъканта, сепсис и кръвоизлив в критични структури на мозъчния ствол, най-вече в продълговатия мозък.

Гърни бе озадачен.

— Каква е връзката между тази област и частта от главата, в която е улучен?

— Няма връзка, която да влияе на резултата.

— Объркваш ме. Да не казваш, че смъртта му не е предизвикана от закъснелите ефекти на куршума, попаднал в слепоочието му?

— Смъртта му е предизвикана от закъснелите ефекти на шиш за лед, натикан в мозъчния му ствол.