Джон Вердън
Запали реката (54)

54

Преди време, когато провеждаше семинари за криминални разследвания, Гърни винаги включваше дискусия за невидимия следователски капан, който бе нарекъл „Заблудата Еврика“. Казано простичко, това беше тенденция да придаваш на собствените си открития повече тежест, отколкото на тези, направени от другиго, особено ако твоята находка е била скрита нарочно (оттук и терминът „еврика“, гръцката дума за „Намерих го!“). Тази първичната човешка склонност собствените възприятия да се считат за обективни и точни, а чуждата гледна точка да се възприема като субективна и склонна към грешки бе способна да изкара от релсите всяко разследване и беше в основата на многобройни погрешни арести и съдебни дела.

Макар да бе напълно наясно за явлението, Гърни се съпротивляваше да види проявата му в своите изводи. Умът има силна защита срещу съмнението в себе си. Но тъй като Мадлин беше повдигнала темата, той се застави да помисли по-задълбочено. Дали всъщност не прилагаше двоен стандарт при определяне на достоверността на доказателствата срещу Пейн и на тези срещу Бекерт? Не мислеше, но това не означаваше нищо. Налагаше се да прегледа уликите една по една, за да е сигурен, че подхожда към тях еднакво внимателно и критично.

Стана от креслото до камината, отиде до бюрото в кабинета си, извади папката с документи по случая и собствените си бележки и започна нов преглед, този път с надеждата да е обективен.

* * *

Малко след дванайсет, когато Мадлин го прекъсна, за да му съобщи, че тръгва за следобедна смяна в клиниката, Гърни беше стигнал до две заключения.

Първото, успокоително непроменено спрямо предишното, беше, че всяко едно доказателство срещу Кори Пейн може да бъде обяснено и свалено, а сменената дръжка на казанчето се явява възможно най-убедителното свидетелство за натопяване, което човек бе в състояние да си представи.

Второто му заключение, по-неприятно, беше, че доказателствата срещу Бекерт и/или Търлок имат същите слабости, като тези срещу Пейн. Всички те бяха преносими и следователно подменими. Дори предметите с отпечатъци по тях — химикалката, намерена в тревата до къщата на Поултър стрийт, найлоновото пликче в апартамента на Блейз Джаксън — можеха да бъдат взети при невинни обстоятелства за по-късна употреба като осъдителни. Накратко, макар да нямаше доказателство за това — нямаше еквивалент на сменената дръжка на казанчето — беше възможно Бекерт също да е бил натопен. Вярно, сценарият беше твърде невероятен. Но наличните улики срещу комисаря далеч не бяха толкова твърди, колкото изглеждаха на пръв поглед. Всъщност умен адвокат би могъл да ги изкара наистина безпочвени.

Гърни остана на бюрото известно време след заминаването на Мадлин — взираше се през прозореца на кабинета и се чудеше дали е разумно да подема тази тема пред Клайн. Нямаше да бъде посрещната добре. Реши първо да говори с Торес.

Отговори му незабавно.

— Ей, Дейв, тъкмо се канех да ти звънна. Голяма сутрин е тук, сума неща пристигат накуп! Първо лошите новини. Няма съвпадение в системата с ДНК за онзи използван кондом, намерен близо до детската площадка в Уилард Парк. Така че сме в задънена улица там. Но намирането на очевидец на събитията от онази нощ и бездруго беше изстрел в тъмното. Сега добрите новини. Имаме доклад от компютърната лаборатория в Олбъни за онзи лаптоп, който намери под матрака в хижата. Ключовото откритие са поредица търсения за структурата на мозъка, конкретно за нещо, наречено „продълговат мозък“, и на защитата, предлагана от съседните костни структури. Тази информация — и анатомичните диаграми — биха потрябвали, ако човек реши да забие шиш за лед в нечий мозъчен ствол. Изглежда, създава солидна връзка между Бекерт и убийството на Лумис.

Гърни не беше сигурен колко е солидна, но определено беше многозначителна.

— И това не е всичко — продължи Торес. — Лабораторията ни изпрати отчет за телефона, намерен залепен под дъските на пода. Разпечатката потвърждава обяснението на Пейн защо се е намирал в района на Бридж стрийт в нощта, когато е бил убит Стийл. Той твърди, че е получил поредица съобщения, с които някой му определя среща зад жилищния блок, след това я мести от другата страна на моста и накрая я отменя. Тези съобщения били пратени от телефона, който е намерен в хижата.

— Интересно — съгласи се Гърни. — Клайн реагира ли на тази информация?

— Прелива от щастие. Казва, че се чувства така, все едно връзва панделката на подаръка.

Представата на Гърни за „панделка на подаръка“ би било достоверно самопризнание от Бекерт. Използването на метафората за подаръчната опаковка от страна на Клайн за описване на събраните нови късчета подвижни улики, които лесно може да се подхвърлят, превръщаше търсенето на извършителя в послепис на целия случай. Което можеше да се окаже извънредно сериозна грешка.

Гърни приключи разговора с Торес и набра номера на Клайн.

— Дейвид, какво мога да направя за теб? — припреният тон на прокурора подсказваше, че най-желаният отговор е „нищо“.

— Искам да споделя едно притеснение.

— Така ли? — в това възклицание имаше повече тревога, отколкото любопитство.

— Мислех си за уликите, които привидно обвиняват Бекерт.

— Привидно?

— Именно. Уликите срещу Кори Пейн имаха слабости, които един добър защитник би могъл да използва по време на дело. И то успешно, бих казал.

— Какво намекваш?

— Че доказателствата срещу Бекерт имат някои сходни слабости.

— Глупости. Доказателствата срещу комисаря са много стабилни.

— Така казваше допреди три дни и за тези срещу Пейн.

Клайн се сопна студено и сърдито:

— Защо водим този разговор?

— За да не влезеш в съда с мисълта, че разполагаш с нещо повече от наличното.

— Нали не предполагаш, че Бекерт е бил натопен точно като Пейн, а? Кажи ми, че не си толкова луд.

— Казвам ти само, че този случай не ти е в кърпа вързан, както си мислиш. От гледна точка на доказателствата…

Прокурорът го прекъсна:

— Добре. Схванах идеята. Нещо друго?

— Не ти ли е хрумвало, че уликите са прекалено много? — В последвалото мълчание Гърни ясно си представи смесицата от гняв и учудване, изписала се на лицето на Клайн. — Когато топиш някого, се стараеш да изглежда по-черен от сатаната. Така че се престараваш. Не мога да докажа, че случаят е такъв, но не трябва да пренебрегваш подобна възможност.

— Твоята „възможност“ е най-откаченото предположение, което някога съм чувал. Само се виж. Твърдиш, че някой е натопил Кори Пейн за стрелбата по Стийл и Лумис, а след това е натопил и Дел Бекерт за същите нападения? Плюс тези на Джордан и Тукър? И Джаксън и Крийл? Чувал ли си за подобен случай изобщо някога през целия си живот?

— Не.

— Значи… просто ей така си измислил най-невъзможния сценарий на Божията земя? И си решил да ми го стовариш в скута?

— Виж, Шеридън, не твърдя, че имам представа каква е тази каша в Уайт Ривър, казвам само, че трябва да бъде проучена по-внимателно. Трябва докрай да разберем кой го е сторил, какво е направил и защо. Жизненоважно е да намерим Бекерт и…

— Задръж! Задръж дотук! Нашата цел не е „докрай да разберем“ каквото и да било. Възхищавам се на процеса на криминалното разследване, обвинение и осъждане. Но не съм шеф на някой психологически клуб за пълната истина. Що се касае до намирането на Бекерт, възможно е и никога да не го открием. Честно казано, това няма да е най-лошият вариант. Той може да бъде осъден и в негово отсъствие. Ако случаят приключи с обявяването му за виновен беглец, това ще е адекватен финал. Надлежно разгласената съдебна присъда може да доведе до същото усещане за успех на силите на реда, както и присъдата, дадена по време на шумен процес. Ще ти кажа само още едно нещо. Нежелателно е да оповестяваш публично лишената си от основи теория за двойното натопяване. Тя няма да помогне с нищо, освен да създаде още хаос и противоречия — да не споменаваме загубата на подкрепа за моята служба и лично за теб. Дискусията ни по тази тема приключи!

В ретроспекция Гърни не откри нищо изненадващо в реакцията на Клайн. Навлизането на случая в поредния му обрат просто не беше приемливо. Общественият имидж на прокурора беше неговата най-важна грижа. Гладката процедура — ключова цел. Изненадите не бяха желани. Поредният обрат трябваше да се избегне на всяка цена.

Ако се налагаше някой да преобръща случая отново, осъзна Гърни, именно той беше човекът, длъжен да намери отговорите на въпросите, повдигнати от собствената му невероятна хипотеза — първият от които беше и най-озадачаващ.

Cui bono?

Кой би имал полза да натопи и Пейн, и Бекерт?