Джон Вердън
Запали реката (15)

15

Докато чакаха Бекерт и Търлок, членовете на комисията за борба с извънредни ситуации се настаниха на същите места, които заемаха и предишния ден, но настроението в залата беше забележимо по-различно. Нямаше празни приказки, всъщност изобщо не говореха.

Гърни се двоумеше между обещанието да премисли работата си за Клайн и тази тектонична промяна в естеството на случая.

Дуейн Шакър беше затворил очи, но малките тикове, които танцуваха под клепачите му, отхвърляха всяка заблуда за покой. Гудсън Клуц стискаше здраво устни. Шеридън Клайн барабанеше лекичко с пръсти по масата. Марк Торес се мъчеше да подкара връзката на лаптопа си с екрана на стената над главата на шерифа. Гърни се изуми не толкова от неудобството на присъстващите, колкото от очевидното им нежелание да кажат и дума, преди Бекерт да представи своя възглед за случката.

Точно в 14:00 Бекерт и Търлок влязоха в залата и седнаха на местата си. Не личеше убийството на двамата заподозрени, погрешно набедени от комисаря за убийци на ченгето, да е оказало някакво влияние върху самоувереността му. Колкото до Търлок, той изглеждаше загрижен колкото парен чук.

Бекерт погледна към компютъра на Торес.

— Готов ли си вече?

— Да, сър — младият следовател чукна един клавиш и на екрана на стената се появи надпис Местопрестъпление Уилард Парк.

— Задръж секунда. Искам да кажа няколко думи за гледната точка. Днес по обед бях интервюиран за новините на РАМ. Точно преди камерата да започне да записва, журналистът ми каза: „Това ново развитие променя всичко, нали?“ Не беше въпрос. Беше предположение. Опасно предположение. При това невярно. Вместо да променя ситуацията, случилото се снощи в Уилард Парк просто стеснява фокуса.

Кметът се ококори. Шерифът се наведе напред, все едно не е чул добре. Бекерт продължи:

— Знаем от източника си, че в заговора за убийството на полицай Стийл най-вероятно са участвали трима индивиди. Двама от тези заговорници, Джордан и Тукър, са си осигурили алиби за момента на самия изстрел. Посланието, което трябва да отправим е, че фокусът на издирването се стеснява. А не че се променя. И още нещо, което е дори по-важно — при споменаването на Джордан и Тукър избягвайте думата „невинен“. Има много начини човек да е виновен за убийство. Дърпането на спусъка е само един от тях.

Шерифът облиза устни.

— Възхищавам се на подхода ти към думите, Дел.

Клайн видимо се притесни:

— Знаем ли нещо за този трети човек?

— Източникът ни работи по въпроса.

— А източникът готов ли е да застане на свидетелската скамейка, ако се стигне дотам?

— Едно по едно, Шеридън. Точно сега приоритетът ни е информацията. И поне за момента информацията от този източник се оказва чисто злато. Ако спомена за публично свидетелстване, всичко ще изчезне.

Клайн не изглеждаше изненадан от отговора.

— Още един съществен момент по повод случилото се в Уилард Парк — продължи Бекерт. — Важно е да се избягват обвинителни фрази. Нека се споразумеем отсега за правилното описание. Тези двама души са намерени мъртви, подробностите ще бъдат установени при аутопсията. Не се впускайте в обяснения, че са били пребити до смърт.

Кметът се намръщи и месестото му лице се насече от бръчки.

— Но ако точно така се е случило…

Бекерт търпеливо обясни:

— „Намерени мъртви“ е по-неутрално. „Пребити до смърт“ носи емоционален заряд, който би усложнил положението навън. Не можем да спрем медиите да използват този термин, но определено не трябва да ги насърчаваме.

Лицето на кмета продължаваше да изглежда озадачено и Бекерт допълни:

— Именно описанието на едно събитие е това, което общността възприема — образите и емоциите, предавани чрез думите. Не самото събитие. Думите са важни.

— За извъртане ли говориш?

Бекерт се намръщи:

— Този термин принизява важността. Това не е глазурата на тортата. Това е самата торта. Посланието е всичко. Това е политика, Дуейн. А политиката не е дребна работа.

Шакър кимна с разширяващата се усмивка на човек, видял светлина в тунела.

Бекерт се обърна към Торес.

— Добре, докладвай!

— Да, сър. В седем и десет сутринта в спешния център на 911 се получи обаждане от местен гражданин, който разхождал кучето си. Той съобщи за откриването на два трупа в Уилард Парк. Спешният център се свърза с полицейското управление на Уайт Ривър, изпратихме патрул на мястото. Първият пристигнал, извърши първоначалното снемане на показания от гражданина, проучи и потвърди фактите, обезопаси находката. И докладва на дежурния сержант, който се свърза със заместник-комисар Търлок, а той на свой ред ме повика. При пристигането говорих с криминолозите, със съдебния лекар и фотографа, който…

Клайн се намеси:

— Проверихте ли жертвите за признаци на живот?

— Да, сър, като част от първоначалния оглед. Когато пристигнаха допълнителни мобилни патрулни единици, използвах помощта им при ограждане на периметъра на местопрестъплението. Когато пристигна криминологът, назначих трима патрулни полицаи да му съдействат за претърсването на голям периметър. Поръчах на останалите патрулни екипи да пресекат автомобилния и пешеходен достъп до околността.

Кметът веднага се притесни:

— Колко голяма околност?

— Затворената зона обхваща към двеста декара, но търсенето на улики в момента е съсредоточено върху десетина.

— А медийните лешояди?

— За тях важи същото правило за забрана на достъпа, както за гражданите.

— Мразя тези копелета!

— Може да е трудно, но ги държим под контрол.

Това привлече вниманието на Гърни.

— Появили са се на мястото тази сутрин?

— Да, сър. Незабавно. Още докато ограждахме района с лепти.

— Първоначалното съобщение за инцидента по телефона ли беше направено, или по радиостанция?

— По телефона, сър.

— Интересно.

Бекерт спря поглед на Гърни за известно време, преди да се обърне към Торес.

— Да продължим с оценката на местопрестъплението.

— Да, сър. Ще бъде по-ясно, ако започна със снимките и видеото, което току-що получих от Пол Азиз.

Шерифът вдигна глава като хрътка, надушила плячка.

— Азиииз? Мислех, че с криминалните снимки се занимава Скоти Маклинтър.

— Точно така, сър, но той е получил контузия снощи на срещата на ветераните. В болница е.

— Каква контузия?

— Паднал по стълбите на път за тоалетната.

— Ха! Струва ми се, че хлапето е правило същия номер и преди. Посъветвай го занапред да пикае на паркинга. Кой е този Азиз?

— Един от диспечерите, който случайно е и професионален фотограф. Замествал е полицай Маклинтър веднъж. Чудесна се справя.

— Що за дяволско име е Азиз?

— Не съм сигурен, сър. Може би йорданско или сирийско.

— Егати чудото, а? Май страната ни се пълни все повече и повече с такъв тип хора.

Изпълненият с омраза тон на Клуц смути Гърни, по-тревожното обаче бе друго — вероятно точно това поведение е било ключовият елемент, довел до избирането му.

Торес стрелна шерифа с неприязън и се върна към презентацията.

— Пол ни осигури повече от нужното за целите на документиране на местопрестъплението. Видеото на възможните пътища за достъп и изход до местоположението на телата ще ни бъде особено полезно. То показва и визуалните ограничения на климатичните условия.

Клайн се намръщи.

— Какви ограничения?

— Мъгла. Започна около полунощ. Не се вдигна чак до около десет сутринта. Сами ще видите в началните кадри на клипа… — Торес чукна клавиш на компютъра и посочи монитора на стената.

В началото се виждаше единствено мъглата, безформена сива маса, която се движеше сякаш в забавен каданс покрай камерата. От мътния фон започнаха да се показват тъмните клони на съседните дървета от двете страни на екрана и стана очевидно, че операторът крачи по гъсто залесена пътека. На Гърни му се стори, че чува стъпки и звука от нечие дишане. Наведе се да се вслуша по-добре и се стресна от внезапен пронизителен писък.

— Боже мили! — възкликна Клайн. — Какво, по дяволите?!

— Косове — обясни Торес. — Пол е записал и аудио заедно с видеото.

— Проклети птици — намеси се шерифът. — Това е на криволичещата алейка, която стига до южния край на езерото, прав ли съм?

Кметът се намръщи.

— Откъде разбра?

— Сляп съм, не съм глух. Всъщност имам по-добър слух от човечето хора. Съпругата ми ме води на разходки по тази алея от време на време, понеже знае колко мразя крясъците на проклетите птици. Опитвам се да накарам Клифърд Мергенталър да ги изтреби, та дано постигнем покой и тишина. За служител от „Защита на животните“, хич не се напъва да ни защитава от тях. Безполезен е горе-долу колкото и проклетите птици, дето не вършат нищо друго, освен да пищят и да серат.

Кметът се наведе напред:

— Божичко, да не би да ги чуваш и как дрискат?

— Не ми трябва да ги чувам как го правят, за да знам, че го правят… Всяка жива твар сере. Някои тях — доста повече от други… — гротескното му наблюдение бе поднесено с отблъскващ тон.

Бекерт погледна към Торес.

— Да продължим нататък!

— Стигаме до мястото, където алеята излиза на полянката.

Писъците на птиците на аудиозаписа ставаха все по-настоятелни.

Камерата излезе от тъмния тунел на алеята и на екрана се разкри открито пространство, където мъглата бе изтъняла достатъчно и Гърни успя да различи ширналите се крайезерни тръстики и подобна на барака постройка. С приближаването на камерата разчете табелата на постройката, на която бяха изписани почасови цени за наем на каяци.

Пред обектива се стрелна нещо с форма на птица.

Постепенно се очертаха и призрачните силуети на детската площадка — висока пързалка, въртележка, наклонени опори на люлка и накрая — геометричните форми на катерушката.

Гърни затаи дъх в предчувствие на онова, което щеше да види всеки момент. Независимо колко често се бе натъквал на нея по време на кариерата си, насилствената смърт винаги го разтърсваше.

Сега не беше изключение.

Камерата плавно се приближи към предната част на катерушката и труповете на двете жертви постепенно се разкриха. Бяха вързани за пречките, изправени един до друг — на място ги държаха въжета, прекарани около краката, корема и шията. И двамата бяха афроамериканци. И двамата — чисто голи. И по двата трупа се виждаха очевидни следи от побой. Лицата им бяха подути, израженията — зловещи. Между краката на единия личеше купчинка, вероятно изпражнения.

— Боже всемогъщи! — промърмори Шакър.

Клайн разтегли устни от отвращение.

Търлок се взираше в екрана с ледено безразличие.

Бекерт се обърна към видимо прежълтелия Торес.

— В кого се намира този материал?

— Сър?

— Видеозаписът и всички снимки на труповете — в кого се намират оригиналните дигитални файлове?

— При мен са.

— В каква форма?

— Картите памет от апарата, използван от Пол.

— Той направи ли копия?

— Не мисля. Предупреди ме да не губя картите.

— Ако и един кадър изтече в интернет, ще се развихри расова война.

— Наясно съм за риска, сър.

— Ще се върнем на темата — обеща Бекерт. — А сега да пристъпим към подробностите.

— Ясно… — Торес си пое дълбоко дъх и продължи: — Първоначалното ни проучване на жертвите разкри livor mortis. И двете тела оставихме на място в очакване на съдебния лекар…

Шакър го прекъсна.

— Това същото ли е като rigor mortis?

— Не, сър. Rigor mortis представлява вкочаняване на мъртвите мускули, обикновено два или три часа след смъртта. Livor mortis — трупните петна, се получава по-рано. Става дума за стичането на кръвта в долните части на тялото, щом сърцето спре да бие. В този случай се наблюдаваше в краката на жертвите… — Полицаят чукна поредното копче няколко пъти, скролна бързо през поредица снимки и спря, когато на екрана се показа близък кадър на краката на жертвите от коленете надолу. Цветът на кожата беше тъмнокафяв, с изключение на стъпалата, които бяха станали тъмнолилави. Бяха насинени при прасците и имаха охлузвания на глезените.

Изражението на Шакър подсказваше, че е получил повече информация, отколкото иска.

Торес продължи:

— След няколко минути ще се върнем към белезите по краката, които може да се окажат извънредно важни. Но първо да продължим в нормалния ред на огледа, като започнем от главата надолу.

Докато говореше, той извади снимките на двете жертви в двете половини на екрана и посочи многобройните контузии по лицето, торса и краката им. Говореше със свито гърло в очевидно усилие да овладее притеснението си, но подробностите в коментара му бяха достатъчно живописни да провокират реакцията на слепия шериф.

— Звучи ми, сякаш двете момчета са били пребити като кучета… — обяви той. „Безчувствен“ би било твърде меко определение за тона му.

Торес го погледна. Чукна един клавиш и извади последната двойка кадри на разделения екран — виждаха се стъпалата на жертвите, снимани отдолу и отблизо.

Клайн се наведе напред.

— Исусе, какво, да му се не види…

Търлок погледна към екрана с все тъй каменно изражение.

Бекерт се намръщи — облак, преминал над Маунт Ръшмор.

Кметът изглеждаше объркан и притеснен.

Прогорени дълбоко в петата на лявото стъпало на всяка жертва имаше по три главни букви, гротесков монограм, който напомни на Гърни за един стар уестърн и нажежените до червено букви в края на дамгата, които димят и съскат на хълбока на жребец.

РИС.