Джон Вердън
Запали реката (59)

59

Случилото се през следващите петнайсетина минути се стори на Гърни по-скоро като хореография на медийно събитие, отколкото обезопасяване на място за полицейска операция.

Докато Клайн, Гелтър и Килбрик се съвещаваха, една от асистентките се погрижи за прическата на репортерката, а член на новинарския екип закрепи микрофон за яката на пуловера й. Друг от подвижното студио работеше с оператора на камерата за избор на място, където тя да застане така, че да се виждат къщата и множеството кошници с цветя на заден фон.

През това време кметът Шакър и шериф Клуц излязоха от кадилака и застанаха до него. Клуц люшкаше белия си бастун напред-назад като метроном. Шакър похапваше поничка. Капитан Белц се беше облегнал на отворената врата на колата си и пушеше цигара с мощни дръпвания.

Килбрик зае мястото си пред камерата, придаде си извънредно оживено и загрижено изражение, прочисти си гърлото, кимна на оператора и започна да говори:

— Стейси Килбрик е с вас от мястото на събитието в специално издание на „Важните новини“. Поради необикновено развитие на случая с многобройните убийства в Уайт Ривър отлагаме празничните интервюта за Деня на майката, първоначално насрочени за този слот в програмата. Вместо това ви показваме — на живо и без монтаж — финалния странен обрат в този сензационен случай. Току-що научихме, че беглецът, комисар Дел Бекерт, предполагаемо виновен за поне шест или седем пресни убийства в Уайт Ривър, се кани да се предаде на окръжния прокурор Шеридън Клайн, който е тук до мен.

Клайн опъна прекалено голямото си яке и следвайки безмълвните напътствия на член на снимачния екип, застана отдясно на Килбрик.

Тя се обърна към него:

— Казаха ми, че ловът на Дел Бекерт приключва.

Клайн се усмихна мрачно:

— Така изглежда. Така или иначе стеснявахме кръга около него и предполагам, че сам е осъзнал каква съдба го очаква.

— Вярно ли е, че сте получили признание?

— Да. В най-общи линии. Разполагаме с важните точки и очакваме, че той ще ни снабди с подробностите през следващите дни.

— Кога се очаква Бекерт да излезе от къщата и да бъде арестуван?

— Веднага щом пристигне съпругата му. Споразумението е за мирно предаване и пълно признание, но идва с молба това да се случи в присъствието на доверени свидетели. Твърде иронично е, че човекът, иззел юздите на закона в ръцете си, сега се страхува някой да не му спретне същия номер.

Докато Клайн даваше интервю, на поляната влязоха още две превозни средства. Спря ги Торес, който поговори с двамата шофьори и после ги насочи към колоната от вече пристигнали коли. Гърни разпозна внушителния зелен рейндж роувър на Хейли Бовил Бекерт. Втората кола беше бежова „Тойота Камри“, която приличаше на кола под наем.

От нея излезе Кори Пейн, обърна се към Гърни и вдигна ръка в настоятелно повикване. Двамата се упътиха един към друг и се срещнаха до подвижното студио на РАМ.

Пейн изглеждаше развълнуван и от него направо бликаше нервна енергия.

— Получих адски странно съобщение от татко. Струва ми се, че напълно е откачил!

Показа на Гърни съобщението на екрана на айфона си, като в същото време го прочете на глас: „Сторих каквото сторих за по-висша цел. Принципните хора трябва да действат. Ще се предам и ще обясня всичко на Рапчър Хил в 15:00“.

Гърни сметна съобщението за объркващо кратко и смущаващо като съдържание. Преди да успее да го коментира, до тях застана Клайн и поиска да знае защо е дошъл Пейн.

Младежът му показа съобщението.

Прокурорът го прочете два пъти и поклати глава. Видимо се вълнуваше все повече с всяка изминала минута.

— Виж, очевидно с него става нещо. Умствено. Емоционално. Все тая. Но сега не му е мястото и времето. Факт е, че се предава. Това е най-същественото в случая. Да не се разсейваме. Кори, съветвам те да стоиш някъде настрани. Всъщност това е заповед. Не искам никакви изненади! — Клайн си пое дълбоко дъх и огледа поляната. — Хората, които Бекерт поиска, пристигнаха. След няколко минути ще ги съберем пред къщата. В този момент той би трябвало да се покаже… и проклетият кошмар да приключи!

Той въздъхна и се упъти към джипа, за да поздрави жената на Бекерт.

Килбрик интервюираше Дуейн Шакър на мястото, избрано от телевизионния екип, на около петнайсет метра от къщата. Като видя, че Клайн й дава знак, Стейси завърши интервюто и погледна право в камерата:

— След няколко важни съобщения ще се върнем на събитието, което всички очакваме — драматичното предаване на убиеца от Уайт Ривър.

Килбрик отиде да застане до Клайн заедно с трима от екипа си. По жестовете им и ако се съди как се захванаха да премерват голямо пространство пред къщата, Гърни заключи, че преценяват как да отразят с максимална яснота и драматично въздействие предстоящата поява на Бекерт, разполагането на свидетелите и самото попадане на престъпника във властта на Клайн. Дори чу оператора на камерата да пита колко от кадъра да бъде отделено за цветята пред къщата.

В същото време Торес говореше с поръчания от Бекерт комитет по безопасното предаване: съпругата му Хейли, шериф Клуц, капитан Белц, Марв Гелтър, както и кметът Шакър, току-що появил се след прекъснатото интервю с Килбрик.

Четиримата членове на специалния полицейски отряд излязоха от небелязания си бус и се облегнаха на него — нащрек, но безразлични. Небето потъмняваше и кошниците с петунии се полюшваха съвсем леко под поривите на вятъра. Генераторът продължаваше тихичко да бръмчи, почти заглушавайки едва доловимото бръщолевене на гласа на телевизионния водещ.

Имаше нещо ужасно сбъркано в цялата работа, което изправяше Гърни на нокти.

Медийният аспект, разбира се, беше сюрреалистичен. Но се явяваше само част от цялото. Самата ситуация изглеждаше безумно изкривена — по-скоро кошмар, отколкото кулминация на успешно разследване.

Точно тогава детективът чу Клайн да казва на Килбрик и хората й, че смята да премести колата си в по-добра позиция, за да прибере Бекерт, след като го ескортира от входната врата на къщата.

Пресрещна го, когато прокурорът се отдалечи и тръгна към своя линкълн. Въпреки че собствените му мисли бяха прекалено объркани и въпреки че Клайн се държеше като кон с капаци, Гърни все пак се чувстваше длъжен да сподели притесненията си.

— Шеридън, трябва да поговорим!

Клайн го огледа студено.

— Сега пък какво?

— Вслушай се. Кажи ми какво чуваш.

— Какво значение има?

— Два звука. Генераторът. И телевизор.

Прокурорът почервеня от яд. Но се вслуша и кимна нетърпеливо.

— Добре, чувам нещо. Радио или телевизор, все тая. И какво?

— Сигурен съм, че това е телевизионно предаване. И очевидно се чува от къщата.

— Добре. И какво от това?

— Не ти ли се струва странно Бекерт да прекара последните няколко минути от живота си на свобода в гледане на телевизия?

— Може да гледа новините и да проверява какво казват за него.

— Надали е особено приятно. Той е представен като самия дявол. Разкъсват го на парчета. Изобразяват го като сериен убиец, самовлюбен маниак, който проваля живота на невинни жертви, абсолютен измамник. Имиджът му, а той значеше всичко за него, е напълно съсипан. Светът научава, че Дел Бекерт е отвратителен луд престъпник и животът му е лъжа от начало до край. Смяташ ли, че би искал да слуша точно това?

— Боже мили, Гърни! Откъде да знам какво иска да слуша? Може да е форма на мазохизъм. Да се самонаказва. Кой го знае, по дяволите! Всеки момент ще го арестувам. Край на историята.

Клайн бутна Гърни и стигна до джипа си. Изкара го от мястото му в редицата коли и го премести така, че камерата да проследи движението на Бекерт от входната врата през цветната алея и през петнайсетметровата морава до отворената задна врата на колата.

Докато гледаше как Клайн се подготвя за звездния си миг на заснета слава в името на реда и закона, притесненията на Гърни нарастваха и възможните варианти се множаха в ума му.

Ами ако всичко това, включително признанието на Бекерт, беше някаква сложна измама?

Ами ако и представата на Клайн за случая, и тази на Гърни бяха грешни?

Ами ако комисарят дори не беше в къщата?

С нарастването на списъка с „ами ако“ детективът стигна до особено притеснителната възможност, внушена му още от първия му ментор в нюйоркската полиция. Представи си суровата ирландска физиономия и ярките му сини очи и чу ироничната нотка в гласа му: Ами ако мръсникът е искал да откриеш всичко, което си открил, за да те отведе там, където се намираш в момента?

Докато Клайн се връщаше към Килбрик, Гърни отново го спря с нарастващо притеснение:

— Шеридън, наистина трябва да премислиш риска в случая! Може да е по-голям, отколкото смяташ.

— Ако се притесняваш за безопасността си, чувствай се свободен да си тръгнеш.

— Притеснявам се за безопасността на всички присъстващи!

Докато говореха, Торес подкарваше избраните петима свидетели към къщата. Загриженият поглед на Хейли Бекерт подсказа, че е чула коментара на Гърни.

— Боже — промърмори Клайн, — говори по-тихо!

— С по-тихото говорене няма да намаля заплахата!

Сега вече прокурорът избухна:

— Имам напълно екипиран отряд от Специалните сили ей там. Плюс капитан Белц. Плюс детектив Торес. Имам и оръжие. Предполагам, ти също. Смятам, че сме в състояние да се справим с всякакви изненади! — С тези думи Клайн решително се отдалечи.

Детективът подвикна след него:

— А да ти е хрумвало, че всички основни поддръжници на Бекерт са тук?

Клайн спря и се обърна:

— И какво от това?

— Да речем, че не са събрани с целта, за която ти мислиш. Ами ако грешиш напълно за всичко случващо се?

Прокурорът пристъпи към Гърни и понижи глас:

— Предупреждавам те: ако саботираш сделката, ако сториш каквото и да е, което затруднява предаването на Бекерт, лично ще те съдя за възпрепятстване на правосъдието.

— Шеридън, признанието няма смисъл. Нито това да се предаде доброволно. Случва се нещо ужасно, което не виждаме!

— Дявол го взел! Само още една дума… една сричка налудничаво бръщолевене… и ще те отстраня!

Гърни стисна зъби. Видя, че Хейли Бекерт го наблюдава със задълбочаваща се умислена гримаса. Отдели се от групата, събрана от Торес в полукръг около входа на къщата, и тръгна през моравата към детектива и Клайн.

Миг по-късно светът се взриви.