Джон Вердън
Запали реката (28)

28

В осем часа същата вечер и двамата седнаха пред бюрото в кабинета, Гърни отвори раздел „Гледай на живо“ в уебсайта на РАМ ТВ и щракна на иконката „Важни въпроси с Карлтън Флин“.

В скромна крачка встрани спрямо бляскавите цветове и ярките графики на повечето предавания на РАМ, това на Карлтън Флин започна със стакато барабанни удари под порой от черно-бели снимки на самия водещ. Показваха го в различни настроения, всички подчертани и преувеличени. Умислен. Развеселен. Вбесен. Добронамерен. Разтревожен. Суров. Скептичен. Отвратен. Възхитен.

С остър финален барабанен удар сцената се смени със същото това лице на живо и обърнато точно срещу камерата.

— Добър вечер. Аз съм Карлтън Флин. С много важен въпрос. — Той оголи зъби в гримаса, която не беше точно усмивка.

Камерата се отдръпна, за да разкрие, че водещият седи до малка кръгла маса. Дел Бекерт беше от другата страна на плота. Носеше тъмен костюм с игла с американския флаг на ревера. Флин беше избрал бяла риза с разкопчана яка и навити до лактите ръкави.

— Приятели — поде той, — тазвечерното шоу ще влезе в учебниците по история. По-рано днес ми съобщиха новини, които напълно ме изумиха. Накараха ме да направя нещо, което не съм правил никога досега. Отмених поканения по план гост, за да осигуря време за човека, който сега седи срещу мен. Той се казва Дел Бекерт. И е началник на полицейското управление в Уайт Ривър, Ню Йорк — град, в който само за последните няколко дни бяха убити двама полицаи. В град на ръба на расова война, по чиито улици царства беззаконие, твърдостта на този човек спира вълната от хаос. Стремежът му за ред и правосъдие побеждава. Той върши работата си на съкрушителна лична цена — факт, към който ще се върна след малко. Но първо, комисар Бекерт, ще ни разкажете ли за разследването на тези фатални покушения срещу полицаи?

Бекерт кимна мрачно.

— Управлението ни постигна сериозен напредък по случая със страхливите снайперистки атаки над нашите смели полицаи. Стрелецът е идентифициран — това е Кори Пейн, двайсет и две годишен бял поддръжник на радикални черни каузи. Късно тази сутрин получихме неоспорими доказателства, които го свързват и с двете стрелби. В един и петнайсет следобед издадох официална заповед за ареста му. В един и трийсет подадох оставката си.

Флин се наведе към събеседника си:

— Подадохте оставката си ли?

— Да — отвърна Бекерт твърдо и ясно.

— Защо сте го направили?

— За да осигуря интегритет на системата и пълноценно прилагане на закона.

Мадлин погледна към Гърни.

— Какви ги говори той?

— Май се досещам, но нека почакаме и да видим.

Флин, който очевидно знаеше всичко по въпроса — именно затова Бекерт бе в студиото, се престори на озадачен:

— Защо случаят изисква оставката ви?

— Кори Пейн е мой син.

Бомбата бе стоварена с разтърсващо спокойствие.

— Кори Пейн… ви е син? — въпросът на Флин сякаш бе предназначен да проточи драматичното въздействие на разкритието.

— Да.

Мадлин невярващо се взря в екрана.

— Кори Пейн е убил Джон Стийл и Рик Лумис? И Кори Пейн е син на шефа на полицията? Възможно ли е това да е вярно? — попита тя.

— Може би наполовина… — отвърна Гърни.

Флин сложи длани на масата:

— Нека ви задам очевидния въпрос…

Бекет го изпревари и го облече в свои думи:

— Как е възможно да съм толкова заблуден? Как е възможно опитен полицай да пропусне признаци, които несъмнено са били очевидни? Това ли искате да знаете?

— Мисля, че всички искаме да научим точно това.

— Ще ви дам възможно най-добрия според силите ми отговор. Кори Пейн е мой син, но сме отчуждени от много години. Още в ранна тийнейджърска възраст той кривна от правия път. Наруши закона повече от веднъж. Уредих да бъде изпратен в строг интернат. Когато завърши, на осемнайсет, имах надежди за бъдещето му. После промени фамилията си на Пейн, моминското име на майка му, и се надявах това да е просто поредният пример за бунт, който евентуално ще израсте. Когато миналата година дойде да живее в Уайт Ривър, помислих, че в крайна смета можем да успеем да възобновим връзката си. В ретроспекция това се оказа глупава надежда. Отчаяната илюзия на родителя. Временно ме заслепи за силата на враждебността му към всичко, свързано със закона, реда и дисциплината.

Флин кимна с разбиране.

— А някой в Уайт Ривър знаеше ли, че истинското име на Кори Пейн е Бекерт?

— Каза ми, че не желае никой да знае за роднинската ни връзка и аз уважих това искане. Не ми е споменавал, ако го е разкрил на някого по свои причини.

— Какъв контакт поддържахте със сина си?

— Оставих го изцяло на негова преценка. Посещаваше ме от време на време. Понякога обядвахме заедно, обикновено там, където няма да разпознаят и двама ни.

— Какво мислехте за расовите му политически пристрастия и критиките към полицията?

— Казвах си, че са само празни приказки. Юношеско фукане. Изкривени прищевки, с които търси внимание. Възможността да критикуваш другите носи усещане за власт. Очаквах, че в крайна сметка ще осъзнае грешките си. Очевидно е тръгнал в противоположна посока.

Флин се облегна в стола и отправи към Бекерт продължителен симпатизиращ поглед.

— Това сигурно е невероятно болезнено за вас.

Комисарят се усмихна със стиснати устни:

— Болката е част от живота. Най-важното е да не бягаш от нея. И да не допускаш да те мотивира за грешни решения.

— Грешни решения ли? — Флин се престори на замислен. — В този случай какви биха били те?

— Да скрия улики. Да поискам услуги. Да извивам ръце. Да повлияя на изхода на разследването. Да скрия факта, че сме баща и син. Всички тези действия биха били погрешни. Биха подкопали закона — идеала за правосъдие, на чието опазване съм посветил живота си.

— Това ли е причината да подадете оставка — причината доброволно да сложите край на една от най-успешните кариери в служба на закона в Америка?

— Уважението към закона се гради на обществено доверие. Обвиненията срещу Кори Пейн трябва да бъдат разследвани безкомпромисно и прозрачно, без ни най-малко съмнение за намеса. Ако отказът ми от поста подкрепя тази цел, тогава си струва жертвата.

— Еха! — Флин кимна одобрително. — Добре казано. А сега, след като си подадохте оставката, как смятате, че ще се развият нещата?

— С одобрението на градския съвет на Уайт Ривър кметът Дуейн Шакър ще назначи нов полицейски комисар. Животът ще продължи.

— Имате ли някакви последни думи?

— Нека правосъдието тържествува. Нека семействата на жертвите намерят покой. И нека светостта на закона винаги стои над всички други мотиви, колкото и силни, лични и болезнени да са те. Бог да благослови Уайт Ривър! Бог да благослови Америка!

Камерата полека се обърна към Флин, който изглеждаше сериозен, но трогнат.

— Е, приятели, не ви ли казах, че ще влезем в учебниците по история? По не тъй скромното ми мнение току-що станахме свидетели на една от най-принципните и сърцераздирателни речи за оставка, изнасяни някога. Бог да е с теб, Дел Бекерт!

Водещият завърши с комбинация от помахване и отдаване на чест в посока на Бекерт и се обърна към камерата и милионите си фенове с напрегнатия тон, станал негова запазена марка:

— Аз съм Карлтън Флин и така виждам нещата. Продължаваме след няколко важни съобщения!

Гърни излезе от сайта на РАМ ТВ и затвори лаптопа.

Мадлин изумено поклати глава:

— Какво имаше предвид, когато каза, че твърдението, че Пейн е син на Бекерт и снайперист, вероятно е вярно само наполовина?

— Нямам съмнение по отношение на въпроса с роднинската връзка. Но мисля, че това със снайпериста не е съвсем сигурно.

— Нафуканият господин Флин определено хареса речта за оставката.

— Така ми се стори и на мен. Разбира се, това всъщност не беше никакво подаване на оставка.

— Не мислиш, че Бекерт слиза от поста?

— О, подал си е оставката и още как. Отказва се от полицейското управление на Уайт Ривър, за да кандидатства на изборите за главен прокурор на щата Ню Йорк. И ако не греша, току-що станахме свидетели на гръмкото начало на кампанията му.

— Сериозно ли говориш? Точно в деня, когато Рик…

Звънът на телефона на Гърни прекъсна възмутеното възражение на Мадлин.

Той погледна към екрана.

— Хардуик е. Предложих му да гледа предаването на Флин.

Натисна бутона.

— Е, Джак, какво мислиш?

— Шибаното манипулативно копеле пак го прави!

Гърни предположи, че знае какво има предвид Хардуик, но все пак попита:

— Какво прави пак?

— Превръща катастрофата в победа. Първо престъпленията на сина му като малолетен. След това предозирането на съпругата му. Сега пък проклетото двойно убийство на все същия луд син. Във вълшебната хватка на Дел всички дивотии накрая започват да сочат какъв велик принц е той самият. Самоотвержен защитник на високите идеали. Този тип успява да обърне всички семейни ужасии в платформа за реклама на възвишените си лайна! Що не се скриеш, да му се не види!

След като приключи обаждането, Гърни дълго седя, потънал в измъчено мълчание. Здрачът отвъд прозореца на кабинета бе преминал в мрак.

— Е, какво каза Хардуик? — попита Мадлин.

— За Бекерт ли? Че е самодоволно манипулативно и измамно копеле.

— Съгласен ли си?

— О, това е най-малкото.

— Най-малкото ли?

Гърни кимна замислено:

— Имам лошото чувство, че под тези твърде често срещани черти се крие нещо много по-страшно.