Джон Вердън
Запали реката (3)

3

Шеридън Клайн стоеше мълчаливо до плъзгащата се врата и наблюдаваше как Гърни приготвя две чаши кафе на машината в кухнята. И двамата не пророниха нито дума, преди да се върнат отвън на столовете — прокурорът все още изглеждаше скован и притеснен, но може би поуспокоен, след като наблюдава лично наливането на кафето и се увери, че домакинът не е имал възможността да пъхне записващо устройство в джоба си. Отпи няколко глътки от чашата си, след това я остави на плоския дървен подлакътник на стола.

Пое си дълбоко дъх като човек, който се кани да се гмурне в студен басейн.

— Ще бъда съвършено искрен с теб, Дейвид. Имам огромен проблем. Положението в Уайт Ривър е взривоопасно. Не знам колко внимателно следиш събитията, но вече цяла седмица в квартал „Гринтън“ се вихрят грабежи и палежи. Градът постоянно смърди на дим. Отвратително е. И може да стане доста по-зле. Уайт Ривър е досущ буре с барут и тези от АРС май се опитват да го гръмнат. Като този дяволски изстрел. Хладнокръвно убийство на полицай… — прокурорът замълча и поклати глава.

След кратка пауза Гърни се помъчи да го върне към обяснението на посещението му.

— Нали каза, че си дошъл тук направо след среща с полицейския комисар в Уайт Ривър?

— Дел Бекерт и неговата дясна ръка, Джуд Търлок.

— На тема как да се реагира на стрелбата ли беше?

— Освен всичко останало. Обсъждане на цялата ситуация. От всички страни — Клайн се намръщи, все едно се кани да изплюе нещо несмилаемо.

— Има ли друга връзка между тази среща и идването ти тук?

Още една болезнена гримаса.

— И да, и не.

— Разкажи ми повече за това „да“.

Преди да отговори, Клайн посегна към чашата си, отпи голяма глътка и внимателно я върна на подлакътника. Гърни забеляза, че ръката му потреперва.

— Положението в Уайт Ривър е деликатно. Чувствата са прекалено разбунени и от двете страни. Оприличих града на буре с барут, но не съм прав. По-скоро е като чист нитроглицерин — труден за боравене, непредсказуем, безкомпромисен. Едно препъване или чукване ще е достатъчно да взриви на парчета всички ни.

— Това го схванах. Расови проблеми. Грозни емоции. Потенциал за пълен хаос. Но…

— Но какво е твоето място в картинката, това се питаш… — прокурорът разтегна устни в тревожна усмивка на политик. — Дейвид, в кариерата си досега не съм изпитвал по-голяма нужда да събера всичките ни налични ресурси. Говоря за мозъци — от правилния тип. Трябва да разбират особеностите. Да прозират през препятствията. Не искам да остана заслепен, понеже не сме огледали достатъчно внимателно ситуацията.

— Смяташ, че полицаите на Бекерт може да не се справят със задачата?

— Не, нищо подобно. Няма да чуеш от мен критики срещу Бекерт. Той е въплъщение на закона и реда. И има страхотна резултатност… — прокурорът замълча за момент. — Дори се носи слух, че ще участва в специалните избори за щатски главен прокурор. Нищо окончателно, разбира се… — Нова пауза. — Обаче е идеалният кандидат. Чудесна репутация. Подходящи връзки. Не всички го знаят и той самият определено не го рекламира, но настоящата му жена случайно е братовчедка на губернатора. Точният човек на точното място в точното време.

— Ако приемем, че всичко мине добре. Или поне нищо не се обърка сериозно.

— Това се подразбира.

— Е, какво точно искаш от мен?

— Нужен ми е инстинктът ти на следовател. Ти надушваш истината. Много си добър в работата си. Резултатността ти в отдел „Убийства“ в Ню Йорк говори сама за себе си.

Гърни погледна озадачено прокурора.

— Бекерт разполага с цялото полицейско управление на Уайт Ривър. Ти също си имаш екип, който ти води разследванията. Ако това не е достатъчно, би могъл да изиграеш картата с расовото напрежение и да доведеш ФБР.

Прокурорът припряно поклати глава.

— Не, не, не. Намеси ли се веднъж ФБР, губим контрол. Те говорят за съвместни игри, но не ги играят. Имат си свои цели. Боже, точно пък ти несъмнено знаеш как действат федералните. Последното, което искаме, е да изгубим възможността да управляваме процеса.

— Добре, забрави ФБР. Но като събереш твоите хора и тези на Бекерт, все пак разполагаш с предостатъчно човешка сила.

— Може и така да изглежда, но е факт, че моят персонал е невероятно малко. Дясната ми ръка Фред Стимър още преди шест месеца чукна възраст за пенсия и отпраши за Флорида. И двете ми следователки са в майчинство. А останалите са заети със задачи, от които не мога да ги изтегля, ако не искам някое голямо дело да отиде по дяволите. Може да си мислиш, че имам достатъчно персонал. Фактът е, че съм с нула човека. Знам какво си мислиш. Че разследването така или иначе е в правомощията на полицията на Уайт Ривър, не на окръжния прокурор. Топката е в игрището на Бекерт, така че нека той се оправя с неговото прославено с ефективността си детективско бюро. Нали? Но ти казвам, че залогът е прекалено голям да се играе тази игра другояче, освен с преса по цялото игрище. Което ще рече — всичко, което мога да събера на своя страна, плюс хората на Бекерт — и точка!

По време на речта на слепоочието на Клайн нервно запулсира вена.

— Искаш да се присъединя към екипа ти като някакъв помощник-следовател?

— Нещо такова. Ще уточним подробностите. Имам правомощия и нужните фондове. Работили сме и преди, Дейвид. Оказа съществен принос в случаите с Мелъри и Пери. А залозите в този са адски високи. Трябва бързо да стигнем до дъното на убийството на полицая и да го направим както трябва, така че после да не се върне в нашата половина на игрището. Сбъркаме ли, идва ред на хаоса. Какво ще кажеш? Мога ли да разчитам на теб?

Гърни се облегна назад в стола и се загледа в лешоядите, които кръжаха лениво над северния хребет.

Усмивката на Клайн се изпъна до гримаса.

— Колебания ли имаш?

— Трябва да помисля по въпроса, да го обсъдя със съпругата си.

Прокурорът подъвка малко долната си устна.

— Добре. Нека повторя, че в случая е заложено ужасно много. Много повече, отколкото си мислиш. Правилният изход би бил невероятно ползотворен за всички участници.

Той се надигна от стола, затегна вратовръзката и си сложи сакото. Извади визитка и я връчи на Гърни. Политическата му усмивка заблестя отново с пълна сила.

— Личният ми мобилен е на визитката. Звънни ми утре. Или тази вечер, ако можеш. Знам, че ще постъпиш правилно — за всички ни.

Две минути по-късно големият черен линкълн премина между езерцето и хамбара и стъпи на тесния път. Хрущенето на гумите скоро заглъхна в далечината.

Реещите се лешояди бяха изчезнали. Небето сияеше пронизващо синьо, хълмовете — зелени като художническа палитра. До патиото, в спретнатата зеленчукова градинка, днешната реколта аспержи чакаше жътва. Рехавите листа над нежните им филизи се люлееха на почти недоловимия ветрец.

Общото впечатление за пролетен покой бе опетнено само от лекия намек за серни изпарения във въздуха.