Джон Вердън
Запали реката (46)

46

Пътят на Гърни от „Свети апостол Тома“ към междущатската го изведе на булеварда в покрайнините на Уилард Парк. При приближаването до главния вход се сети за снимките на Пол Азиз и реши да огледа детската площадка още веднъж.

Паркингът беше почти пълен — нищо учудващо в приятния пролетен следобед. Гърни намери място за колата и след това тръгна по пешеходната алея по ръба на окосената ливада, където се беше провела демонстрацията на АРС. Статуята на полковника беше оградена от жълта полицейска лента — очевидно усилие да бъде предпазена от събаряне, преди да се вземе официално решение за съдбата й. Макар че в парка гъмжеше от посетители, които се припичаха на слънце, играеха на фризби, разхождаха си кучетата или бяха излезли с дечицата си, детската площадка стоеше празна. Гърни се почуди колко ли време ще е нужно, за да изчезне зловещата й аура. Надраскана на ръка табела на бараката за наем на каяци гласеше: ЗАТВОРЕНО ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ.

Косовете обаче продължаваха да се крият в гъстата тръстика по протежение на брега на езерото. Излетяха на орляк при приближаването на Гърни към водата, разкрещяха се и се надпреварваха да прелитат над главата му. Но когато той спря на едно място, птиците бързо изгубиха интерес и се върнаха отново в тръстиката.

Следите от атевето, документирани на снимките на Азиз, вече не се виждаха, но Гърни си спомняше къде са били. Отново погледна напречната подпора на катерушката с двете лъскави петна, които разговорът с фотографа го бе накарал да приеме за следи от скоби.

Започна да превърта наум сценарии, за да си представи вероятните стъпки, които биха били предприети за донасянето на двете жертви на това място и връзването им за конструкцията.

Ето ги Джордан и Тукър, тръгнали да вземат участие в среща на място, на което са доведени до безпомощно състояние посредством комбинация от алкохол и мидазолам. След това са закарани в хижата или по-вероятно в бараката зад нея. Там предполагаемо са били силно упоени с пропофол в подготовка за побой, разсъбличане и жигосване, за да се създаде илюзията за свирепо расистко нападение. След това е било необходимо да ги вържат за атевето на Бекерт и да ги прекарат от хижата до детската площадка по лабиринта от пътеки.

Гърни си представи атевето да излиза от гората в предутринния здрач, да се насочва към катерушката, да спира пред нея, докато студената мъгла се стеле пред лъчите на фаровете. Бекерт и Търлок са на предната седалка. Джордан и Тукър — голи, упоени, полумъртви, са на задната. Зад тях се намира щайга с намотки въже и здрава скоба.

Представи си Бекерт и Търлок да слизат с фенерчета, бързо да решават кого да вържат първи… и после какво?

Един от вариантите беше двамата заедно да вдигнат едната жертва и да изправят отпуснатото тяло с гръб към пречките. Докато единият от тях държи омаломощения, другият е могъл да вземе скобата и въжето, да върже края му около гърлото на пленника, да омотае останалата част около пречката зад тила му и чрез скобата да го задържи, за да не се свлече, докато затегне възлите. След това да върже торса и краката към по-долните пречки, за да е сигурен, че жертвата ще остане изправена. Междувременно най-вероятно ще е в ход бавно, смъртоносно задушаване…

В представата на Гърни процесът изглеждаше отвратителен, но възможен. След това му хрумна, че има и по-лесен начин, и то такъв, който не би изисквал почти никакви физически усилия. Всяка жертва би могла да бъде изтеглена през задната част на атевето и захвърлена на земята пред катерушката. След това едно от въжетата да бъде вързано под мишниците, а свободният край — преметнат през пречката и вързан за атевето, което да се подкара напред и по този начин да вдигне жертвата към пречката. Тогава скобата ще бъде използвана да задържи въжето на място, докато го отвържат от атевето, увият го около пречката и го вържат. И накрая жертвата може да бъде прикрепена в това гротескно изправено положение, като се затегне здраво остатъкът от въжето около краката, торса и — с фатален ефект, около шията.

По този начин несъмнено щеше да е по-лесно. Всъщност щеше да е толкова лесно, че отпадаше необходимостта от участието на двама души, което означаваше, че двойното убийство е могло да бъде изпълнено само от Бекерт или само от Търлок. Беше възможно дори единият да е действал без знанието на другия. При това положение Гърни се запита дали това има нещо общо с убийството на Търлок.

След като огледа за последно площадката и вече се обръщаше, за да се върне на паркинга, забеляза, че един от собствениците на кучета го наблюдава. Беше нисък, мускулест тип с къса подстрижка, посивяла коса и два добермана. Стоеше на около петдесет метра. Когато Гърни се приближи, забеляза гнева в очите на непознатия. Тъй като нямаше желание за сблъсък, детективът се придържаше към края на алеята.

— Хубави кучета — каза любезно, докато се разминаваха.

Мъжът не обърна внимание на комплимента и посочи детската площадка.

— Да не си някой от детективите, които разследват това чудо?

Гърни спря.

— Точно така. Да не би да разполагате с някаква информация?

— Просто двама от братята са си получили каквото им се полага.

— Защо мислите така?

— Уайт Ривър беше приятно място за живеене. Страхотен град да си отглеждаш децата. Безопасен и спокоен. А я го виж сега! Улицата, на която живея, беше чудесна. Трябва да я видиш днес. Общински жилища. Безплатен наем за безделниците. В съседство живее някаква откачалка, която носи само дашики^[1]. Все едно наистина идва от Африка. Живее с две машини за бебета. Ние с теб плащаме за това! И знаеш ли какво? Има черен петел! И бели кокошки. Това е враждебно послание. Всяка година коли белите кокошки. В задния си двор. Така, че да мога да го видя. Отсича им главите. Но никога не закача черния петел. Как му викаш на това?

— А вие как му викате?

— Терористична заплаха, това е то. Ето за това трябва да се притесняваш!

— Искате ли да подадете оплакване?

— Нали това правя. Точно тук. Точно сега.

— За да подадете официално оплакване, трябва да посетите полицейското управление и да попълните…

Мъжът прекъсна събеседника си с отвратено махване на ръката:

— Загуба на време. Всички го знаят… — Обърна се рязко, дръпна каишките на кучетата и закрачи през ливадата, като мърмореше под носа си обиди.

Гърни продължи по алеята към колата си, замислен за поредното напомняне за страха и презрението във врящия казан, наречен Америка.

Докато се качваше в субаруто, му хрумна, че е редно да сподели с Марк Торес факта, че убийството на Джордан и Тукър би могло да е извършено от един човек. Набра номера. Както винаги, младежът вдигна бързо и звучеше ентусиазиран да чуе какво има да му каже Гърни.

Той обясни теорията си за самотния убиец.

Торес помълча известно време.

— Смяташ ли, че това би трябвало да промени фокуса на разследването?

— За момента просто трябва да имаме предвид тази възможност и да видим как приляга на останалото, което ще научим. Като стана дума, открихме ли дали Бекерт и Търлок имат алиби за нощта на убийството на Джордан и Тукър, или за нощта на покушението?

— Засега никой, с когото сме говорили, не си спомня да е бил с тях по това време. Но това не е изненадващо. Не е като да са общували с обикновените полицаи. Търлок докладваше само на Бекерт, а комисарят — само на кмета. Срещал си се с Дуейн Шакър, така че можеш да си представиш точно колко истинско докладване е имало в случая. Съпругата на Бекерт не ни беше от полза. Очевидно общественият й живот е бил натоварен, не си е стояла много вкъщи и не е следила къде ходи съпругът й. Що се отнася до Търлок, той живее сам. Най-близкият му съсед е на повече от километър и твърди, че не знае нищо за него.

Субаруто бе започнало да се нагрява от следобедното слънце на открития паркинг и Гърни отвори прозорците.

— По папката на Джордан и Тукър не личи да са извършени истински разпити след убийствата, като изключим няколко загадъчни бележки за намеци от неназовани информатори и кратки показания от онзи тип, открил труповете. Пропускам ли нещо?

— Не, поне доколкото знам. Не забравяй, че съм се занимавал със случая по-малко от ден. Щом Търлок го взе, се насочи изцяло към Горт.

— Не са били разпитвани приятели на Джордан или Тукър, така ли?

— Единствените приятели, които двамата са имали, очевидно са членове на АРС, арестувани по време на акцията срещу щаба им. Предвид повдигнатите обвинения са били посъветвани да не дават никакви показания пред полицията.

— А съпругата на Джордан?

— Тя отказа да говори с Търлок — Торес замълча за момент. — Има хора, които гледат на нас като на окупационна армия.

— Всъщност разговарях с нея днес.

— Как успя?

— Казах й, че е възможно главата на някого от полицията да падне заради убийствата. Идеята й хареса.

— Обзалагам се. Сподели ли нещо полезно?

— Даде ясно да се разбере, че Марсел се е забъркал сексуално с Блейз Джаксън. И че Блейз е наистина ужасна твар.

— Чакай, задръж за момент!

Гърни чуваше неясен разговор на заден фон. Когато Торес се върна на телефона, настроението му беше по-добро:

— Обади се Шелби Таунс. Каза, че чифтът ботуши, намерени в хижата, съвпада идеално със следите по стълбите на Поултър стрийт.

— На Търлок ли са или на Бекерт? Може ли изобщо да се каже?

— На Търлок. По размера се познава. Изглежда, той е стрелял по Лумис. Видимо случаят се насочва към… извинявай, задръж за малко.

След поредния разговор Торес се върна.

— Шелби казва, че по всички патрони, които си намерил при пушката, има отпечатъци от Кори Пейн.

— Което съвпада с разказа на Кори как е помагал на баща си в пълненето на патроните. Други новини?

— Само тази, че окръжният прокурор ще се появи тази вечер във „Важните новини“.

— Какво е това?

— Водещата програма преди „Вечерен сблъсък“ на РАМ. Сигурно ще е интересно да видим как Клайн обяснява превръщането на богоподобния си герой в дявол за една нощ.

Гърни се съгласи. Тъй като Клайн не можеше да държи медиите настрани до безкрай, явно бе решил да скочи с главата надолу в дълбокото в отчаяно усилие сам да оформи историята.