Джон Вердън
Запали реката (49)

49

Малко след пристигането на Трешър Гарет Фелдър дотърча на бегом по стълбите с оборудването за събиране на улики, следван от Пол Азиз с фотоапарат. Докато тримата си слагаха еднократните костюми, Торес ги запозна с основните факти за ситуацията, след което заедно с Гърни отстъпиха назад и останаха да наблюдават техническата страна на работата, като внимаваха да не се пречкат.

От време на време Фелдър и Азиз се оплакваха от ужасната миризма, просмукала апартамента. Трешър се държеше така, сякаш не я забелязва.

След като ги погледаха известно време, Торес отведе Гърни встрани и му съобщи, че привечер с него се е свързал вокалистът на някаква забравена стара рок група.

— Преди няколко дни чул по новините съобщение, че членовете на расистка бяла групировка, наречена „Рицари на изгряващото слънце“, са издирвани от полицията в Уайт Ривър. Това ще да е било, когато Търлок и Бекерт публично свързваха сайта на РИС с убийството на Джордан и Тукър и с братята Горт. Както и да е, репортерът включил адреса на уебсайта в предаването. Онзи от рок групата проявил любопитство и влязъл да разгледа, понеже си спомнил, че фразата „рицари на изгряващото слънце“ е стих в една от старите му песни…

Гърни продължи разказа на полицая:

— … И на уебсайта намерил клип, на който той й групата му изпълняват въпросното парче. Но няма нищо общо с расистки групировки и с групата му не са давали правата за видеоклипа никому.

Торес видимо се озадачи.

— Как, да му се не види, разбра?

— Само така би се наредил пъзелът — очевидно цялата история с РИС е изфабрикувана. Предполагам, че създателят на уебсайта е намерил някъде стария клип — може би в Ютуб, копирал го е и го е качил за свои нужди. Обзалагам се също, че истинското название на групата е нещо, свързано с превъзходството на бялата раса.

Торес зяпна Гърни:

— Певецът ми каза, че групата — един вид като шега — била наречена „Тексаските скинхед хеви метъл рокери и превъзходството на бялата раса“… Но как изобщо е възможно да го знаеш?

— Щом стана очевидно, че РИС е подвеждаща улика, се запитах как бих постъпил, ако трябваше да създам подобен фалшив уебсайт. Вместо да се опитвам да измисля съдържанието от нулата, бих потърсил в интернет термини като „превъзходство на белите“, за да видя с какво разполагам и какво бих могъл да адаптирам или направо да открадна. Следващата стъпка…

Трешър прекъсна разговора им:

— Бусът за труповете ще пристигне след малко. Бих предположил, че смъртта е настъпила преди четиридесет и осем до седемдесет и два часа. Вероятно ще мога да съм по-точен, след като отворя жертвите — вдругиден, ако не се случи нещо непредвидено. С химическата си увертюра и двата случая ми изглеждат сходни с убийството на Джордан и Тукър. Очаквам лабораторните тестове да разкрият алкохол, метаболити и мидазолам, както и следи от пропофол.

— Защо мидазолам? — попита Гърни. — Другите бензодиазепини не са ли по-лесно достъпни?

— По принцип да.

— Тогава защо…?

— Антероградна амнезия.

— Какво е това?

— Един от специалните ефекти на мидазолама е, че прекъсва създаването на спомени. Което носи предимства, ако някоя от жертвите на престъпление оцелее. Може, разбира се, да има и други причини за този избор. От вас зависи да ги откриете… — Съдебният лекар посочи една от бутилките на масата. — И докато се занимавате с това, бих предложил да се даде за анализ този малинов ликьор.

— Някакви по-конкретни причини? — попита Гърни, раздразнен от навика на Трешър да снася информацията на парчета, вместо да я изложи цялата наведнъж.

— Мидазоламът се предлага като сироп. Има горчив вкус. Силен и сладък ликьор би бил идеално средство за приложението му.

— Да разбирам ли, че няма шанс това да е двойно самоубийство?

— Не бих казал, че няма шанс. Но е много малък… — Трешър излезе от хола в малкото фоайе и започна да си сваля предпазния костюм.

Гърни го последва.

— Между другото, получих телефонното ти съобщение.

Съдебният лекар кимна и смъкна латексовите си ръкавици.

— Бих искал да знам каква е тази загадка с разкопките — продължи детективът.

— Кога можем да седнем и да я обсъдим?

— Какво ще кажеш за веднага?

Трешър се усмихна неприятно.

— Темата е деликатна. Тук не му е нито времето, нито мястото.

— Тогава избери време и място.

Усмивката му се скри.

— У вас. Утре вечер. Ще изнасям реч на ежегодната вечеря на Асоциацията на съдебните патолози в Сиракуза. Около пет часа ще мина през Уолнът Кросинг на път за там.

— Ще се видим тогава.

Трешър нави гащеризона си, свали терлиците, натика всичко в скъпата си кожена чанта и си тръгна, без да промълви и дума повече.

Гърни се върна при Торес в дневната с намерение да продължи обясненията си за вероятното създаване на сайта на РИС, но точно тогава се приближи Гарет Фелдър, видимо развълнуван и със смартфон в ръка.

— Я вижте това! — той вдигна телефона си, за да могат Торес и Гърни да погледнат екрана. На него се виждаха два пръстови отпечатъка един до друг. Изглеждаха еднакви.

— Чисти, лъскави, непорьозни повърхности като пратени от бога! Само вижте тези отпечатъци! Точно като по телевизията. Перфектни са!

Гърни и Торес го зяпнаха.

— Няма съмнение, че тези двата са от един и същи палец — продължи Фелдър. — Различно време, различно място. Но един и същи палец. Току-що снех отпечатъка отляво от пликчето с двайсетачките в чекмеджето. Отпечатъкът отдясно снех вчера от будилника на тавана в хижата на Дел Бекерт. Съвпада и с камара отпечатъци по мебелите, кранчетата и атевето му.

— Знаем ли със сигурност, че отпечатъците в хижата са на Бекерт? — попита Гърни.

Фелдър кимна.

— Потвърдени бяха вчера от системата, от досието с полицейски отпечатъци.

Торес се смути:

— Джаксън и Крийл са получили тези пари направо от Бекерт?!

— Знаем със сигурност за Джаксън — потвърди Фелдър. — На торбичката има и нейни отпечатъци, не само на Бекерт.

— Взел си отпечатъци от трупа на Джаксън? — поинтересува се Гърни.

— За работни нужди. Трешър ще направи официалния комплект при аутопсията. Както и да е, имам още работа за вършене. Просто исках да ви информирам! — Фелдър пъхна телефона в джоба си през разреза в предпазния костюм и се упъти към коридора в другия край на дневната. На стената имаше плакат със снимка на радикал от шейсетте години, размахващ иконичния си черен юмрук във въздуха.

Малко по-късно Пол Азиз излезе от същия коридор. Обяви, че е приключил. Потупа доволно фотоапарата си и попита Гърни и младия следовател дали имат някакви специални искания, освен стандартното за местопрестъпленията. Торес въпросително погледна Гърни, който каза, че няма. Азиз обеща да им изпрати снимки още на сутринта и си тръгна.

Торес погледна Гърни озадачено:

— Тази финансова връзка между Дел Бекерт и Блейз Джаксън… май не те изненада.

— Изненадан съм само, че намираме толкова ясни доказателства за нея. Когато директорката на човешки ресурси призна, че са уволнили Джаксън за кражба на спринцовки с пропофол, а в имота на Бекерт бяха намерени такива спринцовки, беше естествено да заподозра връзка.

— Смяташ, че парите са били отплатата на комисаря за дрогата?

Гърни сви рамене:

— Все са били заплащане за нещо. Трябва да научим повече за връзката между двамата. Очевидно е, че шефът на полицията не би поръчал на лидер на АРС да му краде пропофол, освен ако нямат стабилна връзка.

Торес го погледна озадачено.

— Като например?

— Сещам се за някои интересни възможности. Спомняш ли си онова разкритие преди няколко години, че един от най-големите гангстери в Бостън е сериозен информатор на ФБР?

Младият полицай се ококори:

— Смяташ, че Джаксън е издавала съратниците си на Бекерт?

— Наясно сме, че е амбициозна и безмилостна. Възможно е да е давала избирателно информация за хора, които е искала да разкара от пътя си. Възможно е връзката им да е била взаимно полезна и с времето да се е задълбочавала. Не е невероятно да са си сътрудничели за елиминацията на Джордан и Тукър — резултат, който според информацията ни и двамата може да са желали по различни причини.

— Нима смяташ, че Бекерт е извършил това тук? — Торес посочи към дивана.

— Онзи тип долу в пластмасовия стол твърди, че бял мъж в черно „Дюранго“ е идвал тук преди две нощи — точно в рамките на предположението на Трешър за възможния интервал на смъртта.

— Пресвети небеса! — промърмори тихо Торес.

Гърни огледа бутилките и чашите на масата, както и купонджийските дрехи на Джаксън и Крийл.

— Може би Бекерт е предложил малък тост за успеха им…

Младият полицай продължи хипотетичната му версия:

— Мидазоламът в напитките ги отпуска дотам, че да загубят представа какво се случва. След това комисарят ги инжектира с фатални дози пропофол. И просто оставя всичко тук, така че да изглежда като зле завършило наркоманско парти… — той се поколеба и се намръщи. — Защо обаче да ги убива?

Гърни се усмихна:

— Демонът на негативната проекция.

— Какво?

— Да приемем, че Бекерт е разчитал на помощта на двете жертви, за да се отърве от хора, които биха могли да му създадат проблеми. Поне Джордан и Тукър, а вероятно и Лумис в болницата. Но така им дава възможност да предизвикат дори още повече проблеми заради това, което знаят. Щом комисарят е започнал да си представя ситуации, при които двете могат да се обърнат срещу него или дори да се опитат да го изнудват, чашата е преляла. Политическото му бъдеще и личната сигурност биха били много по-важни за него от живота на два потенциални проблема.

Торес кимна умислено.

— Смяташ, че може той да е заложил капана на Търлок? След като го е пратил в ловното стопанство и е съобщил на братята Горт? Така де, Търлок вероятно е знаел по-опасни неща за Бекерт от всеки друг на света, а ако е надживял полезността си…

— Въпросът е дали комисарят е имал контакт с братята, което…

Телефонът на Торес звънна. Той се намръщи срещу екрана.

— От окръжната прокуратура се обаждат… — Той послуша внимателно една-две минути. Единственият звук в апартамента беше бръмченето на прахосмукачката за улики на Фелдър, която той бавно прекарваше по килима пред дивана.

Накрая полицаят заговори:

— Добре… знам мястото… Да, така изглежда… ясно… благодаря! — приключи обаждането и се обърна към Гърни: — Беше жената от службата на Клайн, която приема обажданията в резултат от телевизионната му молба за информация относно местонахождението на Бекерт.

— Нещо полезно?

— Получено е обаждане от човек относно клиент на бензиностанция близо до Бас Ривър. Пълнел няколко трилитрови туби в багажника на черен „Додж Дюранго“. Номерът на колата завършвал е буквите WRPD.

— Представил ли се е обаждащият се?

— Не. Попитал дали има награда. Жената му казала, че няма, и той затворил. Телефонната компания казва, че обаждането е от предплатена карта.

— Службата на Клайн записала ли го е?

— Не. Линията, която използват, не е част от автоматичната им система.

— Лошо… — Гърни се поколеба. — Бас Ривър е при язовира, нали?

— Точно така. От другата страна на планината спрямо ловното стопанство. Силно залесен район. Малко пътища… — Торес се вгледа в изражението на Гърни. — Това притеснява ли те?

— Просто си мисля, че ако Бекерт е избягал, ще е доста изненадващо да остане в района.

— Може да има втора хижа, за която никой не знае. Някъде в гората, напълно невидима. Може би затова са му тубите — за генератор. Как мислиш?

— Предполагам, че е възможно.

— Струваш ми се неуверен.

— Глупаво ми се струва да се навърташ около скривалището си с лична кола с отличаващ се номер…

— Хората правят грешки под напрежение, нали?

— И това е вярно — съгласи се Гърни и с притеснение си помисли, че може би в случая и той самият греши.