Джон Вердън
Запали реката (44)

44

Двайсет и четири часа след откритието на зловещото убийство при хижата Гърни влезе в сградата на общината за ранна среща с Шеридън Клайн.

Мрачната фасада на постройката от червени тухли, покрита с цял век пепел и прах, датираше от първоначалното й предназначение — тук се бе помещавала лудницата „Бъмбълби“, кръстена на ексцентричния си основател Джордж Бъмбълби. През шейсетте години сградата бе изкормена, префасонирана и преобзаведена за нуждите на местната бюрокрация. Циниците се наслаждаваха да изтъкват, че историята на сградата я прави идеална за настоящите й обитатели.

Охранителната система във фоайето беше обновена след последното посещение на Гърни по време на зловещия случай с булката, обезглавена по време на сватбения си прием. Сега включваше два отделни електронни скенера и изискване за многобройни форми на идентификация. В крайна сметка го упътиха да следва поредица табели, които го отведоха до врата с матирано стъкло и надпис „Окръжен прокурор“.

Почуди се с коя ли версия на Клайн ще се срещне.

Дали щеше да е озадаченият, невярващ и останал почти без думи мъж, на когото се бе натъкнал по телефона миналата сутрин, когато се обади да му съобщи за откриването на пушката, дамгата, червения мотор и осакатеното тяло на Търлок? Или щеше да е човекът, дошъл след един час на мястото с Марк Торес, Боби Баскомб, Гарет Фелдър, Шелби Таунс и Пол Азиз, твърдо решен да демонстрира решителност, като издава безкрай заповеди на хора, които знаеха много повече за обработката на местопрестъпления от него?

Гърни отвори вратата и влезе в приемната. Привлекателната секретарка на Клайн, която очевидно подкрепяше привързаността му към кашмирените пуловери, го огледа с лека усмивка и с изумително топъл глас заяви:

— Ще съобщя за пристигането ви!

Тя тъкмо се канеше да вдигне телефона, когато вратата в дъното на приемната се отвори и Шеридън Клайн тръгна с широка крачка към Гърни, протегнал ръка в онова подобие на топлота, което детективът помнеше от първата им среща преди години.

— Дейвид. Точно на секундата. Пунктуалността винаги ме впечатлява! — и го поведе към кабинета си. — Кафе или чай?

— Кафе.

Прокурорът цъкна одобрително с език.

— Кучета ли предпочиташ или котки?

— Кучета.

— Така си и помислих. Любителите на кучета предпочитат кафе. Онези, които си падат по котки — чай. Билков. Забелязвал ли си го? — Не беше въпрос. Клайн се обърна на вратата и подвикна: — Две кафета, Елън!

Посочи на Гърни познатия кожен диван, а самият той се настани на коженото кресло отсреща. Стъклената масичка остана помежду им.

Детективът за момент се остави да го погълне изживяването на дежавю — не само заради местата за сядане, но и заради коментарите на Клайн за пунктуалността и връзката на кучетата с кафе и на котките — с чай. Бе направил абсолютно същите забележки и по време на случая „Мелъри“. Вероятно се опитваше да върне отношенията им към по-ранен и по-положителен момент. Или пък толкова често повтаряше едно и също, че нямаше представа на кого го е казвал преди това.

Клайн се наведе напред с изражение, което можеше да бъде сбъркано с дружеска разпаленост.

— Вчера наистина беше голяма работа.

Гърни кимна.

— Ужасно убийство.

— Да.

— Плюс доказателства, свързани с всички убийства. Какъв шок!

— Да.

— Надявам се нямаш против, че те помолих да напуснеш местопрестъплението, след като ни ориентира.

Гърни го беше приел като знак за раздразнението на Клайн от факта, че хората, които му докладваха, насочваха въпросите си към Хардуик и него.

— Работата е там — обясни прокурорът неловко, — че Хардуик няма официален полицейски статут, а по-нататък може да възникнат съмнения в спазването на процедурата на местопрестъплението.

— Няма проблем.

— Хубаво. Получихме още малко информация, която подкрепя вече намереното от теб. Балистичната експертиза нощес свърза пушката в мазето на Бекерт с убийствата на Стийл и Лумис, както и с инцидента в задния ти двор… — Клайн замълча за момент. — Не ми изглеждаш изненадан.

— Не съм.

— Е, има и друго. Трешър направи първична аутопсия на останките на Търлок. Предположи какво намери?

— Стоманена стрела, забита в гърба му?

— Той ли ти каза?

— Не.

— Тогава как…

— Още докато бях вътре в хижата, чух приближаването на кучетата. Вероятно от място в гората близо до края на полянката, на около сто метра. Търлок сигурно също ги е чул. Но така и не стреля. Всъщност глокът му си беше в кобура. Което е нелогично, освен ако вече не е бил обездвижен, когато кучетата са хукнали в атака. А братята Горт явно са доста добри с арбалетите.

Клайн го зяпна.

— Изобщо не си се съмнявал, че са те?

— Не знам за други убийци, специалисти по арбалетите, които да обикалят наоколо с голяма глутница бойни кучета и сериозен мотив за убийство.

— Мотивът е отмъщение срещу Търлок за нападението на имота им?

— Това, плюс публичното им обвинение в убийствата на членове на АРС — Гърни замълча за момент. — Това ни дава средството и мотива. Възможността не е толкова очевидна. Ще зависи от това как Горт са знаели, че Търлок ще се появи при хижата точно в онзи момент. Това е сериозен въпрос. Което ще рече, че още не си приключил случая.

— Наясно съм с това.

— Успя ли да задържиш Бекерт?

— Работим по въпроса. В момента не можем да го намерим. Което ме връща на основната тема на този разговор… — Клайн замълча, облегна се на стола и сплете пръсти пред брадичката си. — Твоите открития, за които заслужаваш голяма похвала, обърнаха случая на сто и осемдесет градуса.

Гърни спокойно посочи, че още от началото се е притеснявал от гледната точка на другите и е изказвал възражения, а Клайн на практика го е уволнил, задето не приема официалната версия.

Прокурорът измъчено се намръщи.

— Струва ми се малко прекалено опростено. Но в момента последното, което ми се прави, е да споря с теб, особено като знам какви предизвикателства ни предстоят. През последните двайсет и четири часа имахме повече обрати, отколкото съм виждал в друг случай през живота си. Поне засега съм успял да удържа капака на това, което със сигурност ще се превърне в медийна буря, но няма да съм в състояние да го задържам дълго. Фактите ще се разчуят. Ще трябва да направим всичко по силите си да ги представим в положителна светлина. Да удържим контрола върху историята. Да запазим общественото доверие в силите на реда. Предполагам, че си съгласен?

— Малко или много.

Клайн примигна срещу не особено ентусиазирания отговор на Гърни, но продължи в посоката, в която бе поел:

— Ако с нея се борави правилно, тази голяма каша може да бъде представена като триумф на силите на реда. Посланието, което трябва да предадем, е, че никой не стои над закона, ние следваме истината без страх или фаворизиране независимо накъде ни води.

— Това беше посланието и на Бекерт, преди да се озове от другия край.

— Което не означава, че е грешно.

Гърни се усмихна:

— Просто идва от грешната уста?

— Като се замислиш сега — очевидно. Но нямам това предвид. В момента всичко е с краката нагоре. Трябва да покажем стабилност. Посланието е, че силите на реда все още оперират решително. Обществото трябва да вижда стабилност, ред и компетентност.

— Съгласен съм.

— Стабилност, ред и компетентност са трите ключа към поддържането на кораба ни на вода. Но ето какво е условието. Сами по себе си тези качества са просто думи. Трябва им живец. И ти си голяма част от този живец… — При тези думи Клайн вече се беше облегнал напред. Сякаш черпеше енергия и убеждение от собствения си глас. — Дейвид, ти преследваш истината от самото начало като ракета с топлинно насочване. И благодарение на теб практически сме я достигнали. Не мисля, че преувеличавам, когато казвам, че това ще бъде най-големият триумф в полицейската ти кариера. Нещо повече, това ще бъде триумф за полицейските сили. За самия закон. Което е най-важното, нали?

Веднага щом свърши да говори, привлекателната му секретарка влезе в стаята, понесла черен лакиран поднос със сребърен кафеник, две чаши, порцеланова захарница и каничка със сметана. Остави подноса на стъклената масичка за кафе.

Когато тя излезе, Гърни попита направо:

— Какво искаш от мен, Шеридън?

— Просто искам да съм сигурен, че мога да разчитам на прозренията и съветите ти… за да стигнем до спокойни води.

Гърни поумува върху очевидната си трансформация от ракета с топлинно насочване в морски лоцман и безкрайните запаси двуличие на прокурора.

— Искаш да остана в разследването, така ли?

— За да разплетем останалите възли. Да разнищим целия случай. Да осигурим приемственост. — Когато Гърни не реагира, Клайн добави: — Ти диктуваш условията!

— И ще съм свободен да проуча накъде водят нишките, без да ми се пречи?

Прокурорът видимо подскочи при последната дума, но след това въздъхна нещастно.

— Трябва ни известна яснота по отношение на мотивите за всяко от четирите убийства. Плюс това на Търлок. Наложително е да научим кой е виновникът. Трябва да намерим и братята Горт. Можеш да се заемеш с всеки от тези въпроси по начина, по който искаш.

— Ще ми трябва пълен достъп до Торес, Фелдър, Трешър, лабораторния персонал, балистиката и прочее.

— Няма проблеми — Клайн го погледна притеснено. — Е… ще го направиш ли?

Гърни не отговори веднага. Запита се отново защо се занимава с това, с което се е захванал. Истинските му мотиви, разбира се, бяха прости. Щеше да доведе случая докрай заради обещанието, дадено на съпругите на убитите полицаи. И заради смъртта на Джордан и Тукър, която заслужаваше да й се отдели също толкова сериозно внимание, колкото и на тези на Стийл и Лумис. Също и поради това че разкриването на убийствата им, заедно с това на Търлок, навярно щеше да изложи на показ скритите корупционни практики. А затварянето на толкова открити рани може би щеше да доведе до подобие на мир в Уайт Ривър.

Тези мотиви бяха реални и важни. Но той знаеше, че напред го тласка и друг, не толкова алтруистичен стремеж, нещо в самата тъкан на мозъка му — неутолимото желание да знае, да има обяснение за всичко. Това бе движещата сила през цялата му кариера, а вероятно и през целия му живот. Нямаше избор.

— Нека Марк Торес ми се обади.

* * *

Гърни получи обаждането от Торес, преди да измине и една трета от пътя за Уолнът Кросинг.

— Окръжният прокурор ме помоли да те снабдя с каквато информация ти е необходима, особено онова, което се изясни, след като напусна местопрестъплението вчера. Моментът удобен ли е?

Гърни видя, че приближава оранжерията на Снук и реши, че мястото е подходящо за спиране.

— Да, удобен е! — Отби в дългия тесен паркинг на градинския център. — Докога останахте?

— Цял ден и цяла нощ. Гарет и Шелби поставиха халогенни лампи и работиха до сутринта.

— Разкажи ми за находките.

— Ами, първо Пол Азиз снима цялото място, после трупа на Търлок и накрая всички улики, преди да ги опаковаме и маркираме. Повечето предмети, които откри, бяха вътре в бараката и около нея — там, където твоят тип Хардуик намери дамгата. Отзад открихме заровени два чифта дрехи с петна от кръв, които съответстваха на местата на охлузванията по труповете на Джордан и Тукър. В бараката имаше намотка въже, пасна точно на парчето, открито при близнаците Горт — което, изглежда, свързва Бекерт и Търлок с убийствата на детската площадка, както и с опита да се натопят братята за тях. На задната седалка на атевето се натъкнахме на кървави петна. Трешър направи бърз полеви тест за кръвни групи — съвпадат с тези на Джордан и Тукър.

— Имаше ли отпечатъци по волана на атевето?

— Стари, размазани и безполезни.

— А по дръжките на онзи мотор „Ямаха“?

— Същата работа. Но отпечатъците на Бекерт се срещат и на различни други места по атевето, а тези на Търлок — на капачката на резервоара на мотоциклета, което можеше да се очаква, тъй като атевето е регистрирано на комисаря, а моторът — на заместника му. И като стана дума за отпечатъци, тази сутрин най-сетне получихме отговор от лабораторията за онази химикалка, която намерихте в двора зад къщата на Поултър стрийт. Отпечатъкът на нея определено е на Търлок.

— Това си е сериозна купчина доказателства.

— Има и още. В огнище в гората зад бараката намерихме останки от бейзболна бухалка и палка — вероятно оръжията, използвани срещу Джордан и Тукър, — плюс две спринцовки от фабрично заредените.

— Използвани?

— Използвани и хвърлени в огъня заедно с бухалката и палката. Но надписът на едната не беше изгорял напълно. Беше останало достатъчно, за да може Трешър да потвърди, че е пропофол.

— Значи купчината продължава да расте.

— Има и още. Помниш ли онази вечер у вас, когато Гарет заяви, че кабелът ти бил прерязан с някакви резачки? Намерихме точно такива под хлабавите дъски на пода на бараката.

— Доста продуктивна вечер.

— Не съм споменал още най-интересната находка — чифт клещи, които доказват, че беше прав… — Торес вкара драматична пауза.

Гърни мразеше драматичните паузи.

— Какво имаш предвид?

— Под мивката в хижата стоеше малък комплект инструменти. Гарет смята, че клещите в комплекта са оставили следите на сменените дръжки на казанчетата. Ще накара лабораторията да направи сравнение, за да са сигурни, но обикновено се оказва прав за подобни неща.

Гърни усети задоволство от това, че се движи по правилния път.

— Нещо друго?

— Може и да има. Онзи ноутбук и телефонът, които намерихте на тавана в хижата, бяха защитени с парола, така че ги пратихме в криминалната компютърна лаборатория в Олбъни и се надяваме към края на седмицата да имаме новини и за тях.

— Всичко това ми звучи като мечтата на прокурора. Знаем ли вече защо Търлок се е появил в хижата точно в онзи момент?

— Така смятаме. Има две работещи с батерии безшумни алармени системи, активират се от движение — една в хижата и една в бараката. Бяха програмирани да се свържат с определени телефонни номера, вероятно единият е на Търлок, което би обяснило появата му. Гарет има проблем със защитния код, който скрива номерата, така че изпратихме устройствата в Олбъни заедно с телефона и компютъра.

— Някакви следи за местонахождението на Бекерт?

— Още не. Телефонът му очевидно е изключен. Съпругата му твърди, че няма представа къде е. Прокуратурата е пуснала заповед за обиск в къщата им, в случай че тя откаже достъп. Бекерт, изглежда, няма лични приятели, така че не срещаме съдействие. Следим кредитните му карти. Засега няма дейност. Видян е да напуска управлението около пет и половина онази вечер. Но не сме открили човек, който да го е виждал след това. Съпругата му е била на някаква тридневна почивка с приятели и твърди, че няма представа по кое време се е прибрал снощи и дали изобщо се е прибирал.

— Взел ли е колата си?

— Вероятно. Със сигурност знаем само, че я няма на паркинга на управлението.

Последва мълчание, докато Гърни умуваше върху изчезването на комисаря в нощта преди инцидента в ловното стопанство.

Торес заговори първи:

— Направо изумителна история!

— Кое?

— Как се оказваш прав за всичко. Помня най-първото събрание, на което дойде, недоверието ти в предположенията по случая. Все едно незабавно разбра, че нещо не е наред с основната хипотеза. Още тогава си личеше, че Бекерт и Търлок са притеснени от въпросите, които задаваш. Сега знаем защо.

— Все още ни предстои дълъг път. Има много неизяснени въпроси.

— Това ми напомня за един твой коментар покрай видеото от стрелбата по Стийл — червената лазерна точка на темето му, докато патрулираше по ръба на тълпата. Ти се чудеше защо точката го следва толкова дълго. Не каза ли, че било поне две минути?

— Точно така.

— А откри ли защо?

— Не още.

— И все така го смяташ за важно?

— Да.

— На мен ми се струва същинска дреболия.

Гърни не коментира. Но си мислеше, че най-често малките камъчета обръщат колата, особено тези, в които не виждаш никакъв смисъл.