Джон Вердън
Запали реката (19)

19

Към края на посещението при Ким Стийл вибрацията на телефона осведоми Гърни за обаждане. Пропусна го, за да не прекъсва емоционалния поток на разговора им.

Сега, на връщане към магистралата, спря на затревения банкет на Фишърс Роуд и изслуша съобщението. Беше от Шеридън Клайн. Не си даде труд да се представя — надутият му леко носов глас беше достатъчен да го познаят.

„Надявам се скоро да получиш съобщението. Имаме промяна в графика. Събранието току-що беше преместено за дванайсет. Голям пробив. Точно по обед. Бъди там!“

Гърни си погледна часовника — 11:04.

Прецени, че ако няма движение, може да стигне до Уайт Ривър в единайсет и половина. При все предишното си решение да избягва конфликта с полицейското управление, като стои далеч от местопрестъплението, все пак се изкушаваше поне да мине оттам с колата — да добие чувство за мястото, което бе видял на видеото.

Както се очакваше, нямаше движение. Беше само 11:29, когато слезе от магистралата. Изходната рампа за Уайт Ривър водеше до шосе, което се спускаше от зелените гори и ливади към област на сътворен от човешка ръка упадък. Гърни мина покрай големите ръждиви конвейери на затворилата каменоломна „Хендсъм Брадърс“ и влезе в самия град, където смрадта на дим и пепел започна да се усеща в колата.

От картата на Уайт Ривър детективът помнеше как са разположени основните улици на града и лесно стигна до булеварда към „Гринтън“, прозорците на сградите от двете му страни бяха покрити със заковани дъски, а пътят водеше директно до Уилард Парк.

Гърни зави по улицата, която минава край парка, и скоро стигна до барикада от жълти прегради, на всяка от които имаше предупреждение: „Не преминавай“.

Остави колата си там и мина между преградите. Продължи пеша към кръглия участък, по-агресивно ограден с двойно заграждение от жълта полицейска лента. Забранената зона обхващаше края на поляната, където се бе провела демонстрацията, огромен бор, чиито най-долни клони бяха на поне пет-шест метра над земята, и част от тротоара. На тротоара имаше голямо червеникавокафяво петно с неправилна форма.

Гърни беше сигурен, че криминолозите отдавна са приключили със събирането на доказателства и присъствието му не носи опасност за унищожаване на уликите. Въпреки това, когато влезе в оградения участък, запристъпва внимателно около петното в знак на уважение. Огледа старателно дървото и забеляза останките от канала, прорязан от куршума, забил се в относително меката борова дървесина. Част от канала бе разцепена, за да се извади куршумът.

Гърни измъкна химикалката от джоба на ризата си и я постави в дупката. Химикалката, изравнена с канала на куршума, се превръщаше в приблизителен показалец за източника на изстрела. Веднага стана ясно, че съвпада с проекцията на траекторията в картата от досието. Загледан в указаната посока, детективът констатира, че вероятните местоположения са ограничени до горните етажи на три или четири блока.

Насочи се към барикадата, където бе паркирал, с надежда да намери бинокъла, който понякога държеше в жабката. Тази цел обаче остана на второ място, когато видя пред същата барикада да спира полицейска кола. Полицаят, който излезе отвътре, изглеждаше изморен като в края на дежурство. След като погледна към субаруто, вероятно в търсене на признаци на официален статут, насочи вниманието си към Гърни.

— Как сте днес, господине? — Ако въпросът имаше за цел да звучи дружелюбно, не постигна целта си.

— Аз съм добре. А вие?

Погледът на ченгето се втвърди, сякаш отговорът на Гърни беше предизвикателство.

— Наясно ли сте, че сте в забранена зона?

— По работа съм. Следователски отдел, службата на окръжния прокурор.

— Така ли?

Детективът не коментира.

— Не съм ви виждал досега. Искате ли да ми покажете някакъв документ?

Гърни извади портфейла си и показа документите, които бе получил от Клайн.

Полицаят ги прегледа със скептична гримаса.

— Окръжната прокуратура, а? Познавате ли Джими Крендъл?

— Единственият, когото познавам там, е Шеридън Клайн.

Ченгето замислено смукна през зъби.

— Е, проблемът е, че това е забранен район, така че трябва да ви помоля да си тръгнете.

— Забраната се отнася и за следователите на окръжния прокурор, така ли?

— КДПРИ важи за всички.

— Какво е КДПРИ?

— Контрол на достъпа на първичната разследваща институция.

— Интересен акроним. Местно изобретение ли е?

Ченгето започна да почервенява от шията нагоре.

— Не водим дискусия. Имаме процедура и тя изисква да напуснете. Ако пожелае, вашият окръжен прокурор може да се оплаче на моя началник по всяко време. Ако искате да ни влезете в периметъра, първо вземете разрешение. А сега си преместете колата, преди да накарам да я вдигнат!

Зачервен и с присвити очи, полицаят проследи как Гърни обръща колата и тръгва обратно към центъра на Уайт Ривър.

Пет минути по-късно детективът се озова пред унилото безцветно полицейско управление и паркира до големия черен джип на Клайн. Докато слизаше от колата, телефонът му звънна. Номерът беше скрит.

— Гърни на телефона.

— Обажда се Рик Лумис. Ким Стийл каза, че искате да поговорим. Даде ми номера ви… — гласът отсреща беше млад и сериозен, с осезаем акцент от централните щати.

— Тя обясни ли ви кой съм и каква точно е ролята ми в случая?

— Да, обясни ми.

— И вие желаете да обсъдим… събитията… които двамата с Джон сте проучвали?

— До известна степен. Но не по телефона.

— Ясно. Колко скоро е възможно да се видим?

— Днес почивам, но трябва да се погрижа за някои неща. Да подготвя градината за садене. Какво ще кажете за три и половина в закусвалнята „Лъки Ларвейшън“? В Анджайна е. На старото кръстовище на шосе 10.

— Ще го намеря.

— Добре. Ще се видим в три и половина.

— Рик, само още нещо. Има ли някой друг, с когото би трябвало да поговоря… за ситуацията?

Полицаят се поколеба.

— Може би. Но първо ще се обадя тук-там.

— Добре. Благодаря.

Гърни пъхна телефона обратно в джоба си и влезе в управлението.

Зае обичайното си място на дългата маса в мрачната конферентна зала. Заслуша се в непрестанното бръмчене от тръбите на флуоресцентното осветление — звук толкова привичен в стария му нюйоркски участък, че за момент се почувства отново там.

Клайн му кимна. Миг по-късно Торес влезе в залата с лаптопа си — напрегнат, но целеустремен. В края на масата шериф Клуц шаваше с пръсти, все едно дирижира миниатюрен оркестър. Изражението в суровия поглед на Бекерт не подлежеше на разгадаване.

Две места останаха празни — на Джуд Търлок и на Дуейн Шакър.

Шерифът облиза и бездруго влажните си устни.

— Трябва да е време да започваме.

— Липсват кметът и заместник-комисарят — уточни Клайн.

— Днес старият Шакс е в „Ротари“ — обясни шерифът. — Безплатен обяд и възможност да поговори за важността на преизбирането си. Още ли чакаме Джуд?

— Ще го чуем след малко — отвърна Бекерт. Погледна телефона на масата и съвсем лекичко го премести. — Дванайсет мина. Да започваме. Детектив Торес, разкажете ни какво става със стрелбата по Стийл — какъв напредък е постигнат и какво да очакваме.

Торес се поизправи малко в стола си.

— Да, сър. След последната ни среща се сдобихме със сериозни физически и видеодоказателства. Намерихме и проучихме апартамента, от който е стреляно. Там открихме остатъци от барутни налепи заедно с гилза, съвпадаща с куршума, изваден от дървото в Уилард Парк. Имаме отлични отпечатъци, но няколко предмета, включително гилзата, плюс вероятни ДНК остатъци по други предмети. Дори…

Клуц се намеси:

— Какви остатъци?

— Мукозни налепи с капка кръв в кърпичка, лепенка с кръв по нея и няколко косъма с достатъчно фоликулен материал за анализ.

— Всичко това?

— Намерихме дори триножника, използван за стабилизиране на пушката. Открихме го в реката при Гринтън Бридж и на него също има ясни отпечатъци. Освен това разполагаме с видеозапис на кола, която приближава мястото на стрелбата, паркира зад сградата малко преди да бъде стреляно и си тръгва веднага след това. Разполагаме и с допълнителен запис на същата кола, която тръгва към моста и после се връща. Макар че уличното осветление не е добро, успяхме да увеличим и да разчетем номера.

— С други думи разполагаме с идентификация на стрелеца?

— Разполагаме с идентификация на колата, черна „Тойота Корола“ от 2007-а, и име и адрес на регистрацията — Девалон, Джоунс, Саймън стрийт 34 в „Гринтън“.

Клайн се наведе напред:

— Да е свързан с Лакстън Джоунс, който загина преди година?

— Брат му. Девалон беше един от основателите на Алианса за расова справедливост — заедно с Джордан, Тукър и Блейз Лавли Джаксън.

Клайн се ухили:

— Това придвижва разследването в окуражителна посока. Арестувахме ли вече този Девалон?

— Това е проблемът, сър. Той е в затвора от месец — в „Данемора“ е, излежава присъда от три до пет години за тежки телесни повреди. Счупил черепа на охранител в индианско казино на север.

Усмивката на Клайн угасна.

— Значи колата му е била използвана от някой друг. Може би член на АРС? Предполагам, че проверявате.

— Заели сме се с това.

Бекерт се обърна към шерифа:

— Гудсън, ако този Девалон Джоунс е дал колата си, някой от по-склонните ти към сътрудничество гости в затвора би могъл да знае нещо по въпроса. Междувременно ще се обадя на директора в „Данемора“ и ще проверя дали Джоунс може да бъде убеден самостоятелно да се раздели с информацията.

Клуц пак облиза устни, преди да заговори:

— Може да се намери кой да обясни на Девалон, че след като регистрацията е на негово име, това го прави предполагаем снабдител на стрелеца и съучастник в убийството на полицай. Така че има възможност да използва свободната воля, с която създателят го е дарил, и да ни каже името… или ще му изпържим задника… — той пак размърда пръсти, съвсем лекичко, под съпровода на въображаема музика.

Бекерт се обърна към Торес, който недоволно се взираше в Клуц.

— Нали каза, че имаме записи с колата, която приближава мястото на стрелбата и го напуска. Можеш ли да ни ги покажеш сега?

Беше нареждане, не въпрос.

Торес се съсредоточи отново в лаптопа си, цъкна на няколко икони и мониторът на стената показа западнала и зле осветена улица с натрупани по тротоарите чували с боклук. Появи се кола, която мина през полезрението на камерата и изчезна на следващото кръстовище.

— Това е Гирдър стрийт — поясни Торес. — Записът е от охранителна камера пред бюро за осребряване на чекове. Съкратили сме го до няколко ключови момента… гледайте следващата кола!

В кадър влезе малък тъмен седан. Точно преди да стигне до кръстовището, той зави към нещо като паркинг или уличка зад един от жилищните блокове.

— Това е сградата, откъдето е дошъл изстрелът. Уличката води към заден вход. Според часа, отбелязан на записа, колата е пристигнала двайсет и две минути, преди да бъде произведен изстрелът. Сега прескачаме с двайсет и шест минути напред, точно четири минути след покушението и… ето… виждате появата на колата… завива… отива до кръстовището… и тръгва надясно по Бридж стрийт.

На екрана се показа по-широка, но също толкова западнала улица с магазини със спуснати метални ролетки от двете страни.

— Този запис е от улична камера, монтирана на светофара на кръстовището… — Торес погледна към Гърни: — Програма за предотвратяване на престъпността чрез надзор. Тази инициатива… — Той прекъсна обяснението си и посочи екрана: — Ето… там… Това е нашето превозно средство, което кара на запад по Бридж стрийт. Вижте… сега… преминава край знака „Мостът е затворен“ и продължава нататък.

Клайн попита дали този път води другаде, освен към самия мост.

— Не, сър. Само до моста.

— Възможно ли е да се кара по него?

— Да, просто като се преместят конусите, които препречват пътя. И те наистина са били преместени.

— А какво има от другата страна? Възможно ли колата да е минала по моста, за да стигне някъде другаде?

— Степента на разрушение би попречила. Преценихме, че най-вероятната причина да се стигне до този участък по това време на нощта ще е, за да се изхвърли нещо в реката. И се оказахме прави. Именно там намерихме триножника, използван за стабилизиране на пушката… — Торес посочи към екрана: — Ето… същата кола… се връща от моста.

Усмивката на Клайн засия отново.

— Добра работа, детектив!

Гърни наклони глава с любопитство.

— Марк, откъде знаеш как е използван триножникът?

— Доказателството е на снимките, които сме направили в апартамента, използван от стрелеца — той чукна няколко клавиша и на екрана се появи кадър на апартаментска врата с шпионка на нея. Номерът на апартамента — 5С — беше издраскан и избелял. Следващата снимка, изглежда, бе направена от същото положение, но вече с отворена врата и изглед към жилището.

— Снимката, която всъщност искам да покажа, е малко по-нататък — обясни Торес, — но нямах време да променя поредността.

— Кой ви пусна вътре? — попита Гърни.

— Чистачът.

Гърни си спомни собственото си прекъснато разследване в Уилард Парк и траекторията, посочена от проникналия в дървото куршум. Тя включваше множество прозорци в три различни сгради.

— А как се спряхте на този конкретен апартамент?

— Получихме сведения.

— Чрез обаждане?

— С есемес.

— Анонимен или от известен източник?

Бекерт се намеси:

— Имаме политика да не обсъждаме източниците. Нека продължим!

Следващата снимка беше направена през отворената врата на апартамента и гледаше през малко фоайе към голяма необзаведена стая. Отсреща имаше отворен прозорец. На следващата снимка, направена от място по-близо до средата на стаята, през прозореца се виждаше гледка към града. Зад няколко ниски покрива Гърни забеляза тревист участък, обграден от високи борове. С малко по-усърдно взиране успя да различи жълта черта — полицейската лента около района, където току-що бе имал спречкване с местното ченге. Очевидно беше, че апартаментът предлага на снайпериста идеалното място да свали всеки в околността на ливадата, на която се е провеждала демонстрацията.

— Добре — обади се Торес с известна възбуда, — сега стигам до ключовите ни улики…

На следващата снимка, направена в същата стая, на същото ниво, се виждаше долната половина на радиатор и претъпканото пространство под него. В сянката на радиатора, в дъното до стената, Гърни забеляза мекия отблясък на бронзова гилза.

— Калибър 30-06^[1] — обяви Торес. — Същият като на куршума.

— С ясен отпечатък на нея? — поинтересува се Клайн.

— Два. Вероятно от палец и показалец, както се зарежда карабина с ударник.

— Знаем ли дали е била с ударник?

— Такава е конструкцията на повечето от този калибър, изработени през последните петдесет години. Ще знаем със сигурност, след като от балистичния погледнат по-подробно следите от екстракцията и изстрела.

Следваше снимка на под с паркет. Торес посочи три бледи следи на прашната повърхност, всяка с големината на монета, разположени на около метър една от друга, по ъглите на въображаем триъгълник.

— Виждате ли тези малки отпечатъци? — попита той. — Тяхното разположение съответства на разтварянето на краката на триножника, който открихме в реката. Височината му, ако е бил поставен на това място, осигурява пряка линия за изстрел към мястото на покушението.

— Имаш предвид към тила на Джон Стийл? — попита Гърни.

— Да. Точно така.

Торес продължи със следващата снимка — малка баня, в която имаше душкабина, мръсна мивка и тоалетна. Последваха два близки плана — хромираната дръжка на казанчето и вътрешността на тоалетната чиния. Във водата плаваха смачкана топка цветна хартия и парче лейкопласт.

— Тук извадихме късмет — обясни Торес. — Имаме хубав отпечатък от палец на дръжката на казанчето и предмети в чинията, по които не само има отпечатъци, но и ДНК материал. Хартията е обвивка от сандвич с импрегнирана повърхност и е съхранила три добри отпечатъка. На лепенката има следи от кръв.

Клайн се въодушеви.

— Пуснахте ли отпечатъците за анализ? Нещо за тях?

— Нищо на местно или щатско ниво. Чакаме резултати от интегрираната система на ФБР. Вашингтон държи над сто милиона отпечатъка, така че сме обнадеждени. В най-лошия случай ще се окаже, че стрелецът не е бил арестуван досега и изобщо не са му вземани отпечатъци. Но дори при това положение, след като хванем правилния човек, ще имаме твърди доказателства, които го свързват с апартамента, с гилзата и триножника. Има и още една находка, която не съм споменал — охранителна камера на Бридж стрийт е снимала колата на стрелеца отстрани, с тъмен образ на шофьора, видим през страничния прозорец. В настоящото си състояние не се вижда, но компютърната лаборатория в Олбъни има мощен увеличителен софтуер. Така че сме обнадеждени.

Изказването му беше подчертано от приглушено звънване от съобщение, пристигнало на телефона на Бекерт.

— Лицевата идентификация ще сложи край на играта — заяви Клайн.

Торес огледа присъстващите.

— Имате ли въпроси?

Бекерт беше видимо погълнат от съобщението на телефона си.

Шерифът се усмихваше неприятно.

— Ако другите ни проучвания открият ползвателя на колата на Девалон, увеличителната магия на „Олбъни“ може да прикове нашето момче за стената. Снимките са прекрасно нещо. Много убедителни пред съдебните заседатели…

— Господин Клайн? — подпита Торес.

— Засега нямам въпроси.

— Детектив Гърни?

— Чудех се просто… колко е дълбока водата?

Младият следовател се намръщи озадачено:

— В чинията ли?

— В реката.

— Където е открит триножникът ли? Грубо метър.

— Някакви отпечатъци по перваза на прозореца или касата?

— Има стари и избелели, нищо ново.

— По вратата на апартамента?

— Също.

— По вратата на банята и кранчетата на чешмата?

— Същото.

— Успяхте ли да откриете в сградата човек, който да е чул изстрела?

— Говорихме с няколко обитатели, които смятат, че може да са чули нещо като изстрел. Бяха доста неясни. Това не е квартал, в който хората обичат да говорят с полицията или биха признали, че са станали свидетели на каквото и да е… — той вдигна длани в жест, че се предава. — Други въпроси?

— Не и от мен. Благодаря, Марк. Добра работа!

Младият детектив си позволи миг на леко самодоволство. Напомняше на Гърни за Кайл — неговият двайсет и седем годишен син от първия брак. Което на свой ред го подсети, че му дължи обаждане. Кайл беше наследил собствената му склонност към усамотяване, така че общуването помежду им, колкото и приятно да беше, когато се случеше, бе спорадично. Обеща си да се обади още днес. Може би след вечеря.

Гласът на Бекерт го върна в настоящето:

— Явно вече е време да преминем към нашия напредък по убийството на Джордан и Тукър. Тази сутрин направихме пробив в разследването и очакваме допълнително развитие в следващия половин час. Така че моментът е подходящ за кратка почивка… — Той погледна телефона си. — Ще се съберем в дванайсет и четиридесет и пет. Моля, останете в сградата. Гудсън, трябва ли ти някаква помощ?

— Не — шерифът прокара добре оформения нокът на показалеца си по протежение на белия бастун, поставен напряко на масата пред него.