Джон Вердън
Запали реката (34)

34

Срещата приключи с отказ на Гърни да бъде „нает“, но с оставяне на възможността да се обърне към Пейн при възникването на неочаквано големи разходи в резултат на разкриване на факти, които го оневиняват. Младежът отказа да остави на Гърни номера си — нова, анонимна предплатена карта, от страх да не би полицията да се сдобие с телефона му и да проследи местонахождението — и Кулидж неохотно се съгласи да действа като техен посредник.

Сега, трийсет и пет минути по-късно, Гърни приключваше бърз обяд в празно ресторантче на една от големите търговски улици в Уайт Ривър, като наум преиграваше всичко, което си спомняше Пейн да е казал, как го е казал, изражението му, жестовете, очевидните емоции. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-склонен беше да приеме разказа на събеседника си. Чудеше се как ли ще реагира на него Джак Хардуик, вечният скептик. Беше сигурен в едно. Ако цялата постановка беше дело на хитър убиец, щеше да се окаже една от най-добрите — може би най-добрата, на които някога е ставал свидетел.

Глътна и последната хапка от сандвича с шунка и кашкавал и отиде на касата да плати. Мъж на средна възраст със славянски черти, който очевидно бе собственикът, се изправи от съседно сепаре и дойде да вземе парите му.

— Луди, а?

— Моля?

Мъжът посочи към улицата:

— Луди. Откачени. Чупят. Горят.

— Дори в тази част на града ли?

— Всички части. Може още да не гори. Но пак да пламне. Също тъй зле работата. Как може да се спи, мисли какви луди? Гори, стреля, шашава работа! — той поклати глава. — Сервитьорка днес не идва. Страхува се, знаете. Добре. Разбирам. То няма значение. Клиенти не идват. Те също се страхува и всички стои у дома. Крие се в гардероб навярно. Каква полза от тез лайна? Изгарят своята шибана къща, нали? Защо? За какво? Какво трябва да прави сега? Да купи оръжие, всички ние, да стреля един по друг? Глупава работа. Глупава!

Гърни кимна, взе си рестото и тръгна по почти пустата улица към колата си.

Докато стигне дотам, телефонът му зазвъня.

— Гърни на телефона.

— Уит Кулидж се обажда. След като си тръгнахте, Кори се сети за нещо, което казахте — за видеоклиповете как кара към и от местата, където били извършени изстрелите.

— Да?

— Той твърди — и аз съм съгласен, — че полицейските камери по улиците са доста очевидни. Всеки, който някога е карал из Уайт Ривър, знае къде са разположени.

— И?

— Ако убиецът е знаел къде са, нямало ли е да ги избегне?

— Разумен въпрос.

— Така че според него може би си струва да търсите човек, който не се появява на тези видеозаписи.

— И на мен ми хрумна същото.

— О! Ами добре. Толкова малко говорихте на срещата, че е трудно да се разбере какво си мислите.

— Научавам повече от слушане, не от говорене.

— Самата истина си е. Принцип, по който би трябвало да живеем всички. И е толкова лесно да се забрави. Както и да е, просто искахме да споделим с вас мислите по повод видеонаблюдението.

— Оценявам го.

След като приключи обаждането, Гърни поседя известно време на паркинга, а пред очите му се мъжделееше картата, показана на събранието от Марк Торес — тази, на която се виждаше маршрутът, избран от червения мотор и незнайния му, облечен в кожа моторист, проследен с много трудности, благодарение на хора, които бяха забелязали или бяха чули преминаването на шумната машина. Маршрутът, който минаваше от Поултър стрийт до Уилард Парк и бе съумял да избегне всички улични камери в града, докато черната тойота на Кори Пейн бе записвана непрекъснато.

Гърни се изкушаваше да мине отново край парка — последното докладвано местоположение на мотоциклета, преди той предполагаемо да изчезне по една от пътеките в пустошта. Но вече беше ходил там три пъти, а имаше два важни за случая обекта, които не беше посещавал досега. Време беше да ги навести.

Щяха да му трябват ключове. Обади се на Марк Торес.

Макар че изгнаническото положение на Гърни не бе намалило готовността на младия следовател да съдейства, не беше желателно да го прави открито.

Стигнаха до план, който щеше да позволи на детектива да проучи апартамента на Кори Пейн и този, използван за стрелбата по Стийл, без да е нужен пряк контакт. Торес щеше да се погрижи вратите на двете жилища да бъдат отключени за един час този следобед — от два и половина до три и половина. От Гърни зависеше да проведе огледите си в тази времева рамка, като привлече колкото се може по-малко внимание.

В 2:31 пристигна в апартамента, откъдето беше стреляно по Стийл. Както много други сгради в Уайт Ривър, пететажният блок бе виждал и по-добри дни. От видеозаписа, показан на едно от събранията, детективът си спомняше, че номерът на апартамента е 5С. Блоковете на по-малко от шест етажа по закон нямаха нужда от асансьори и в този също нямаше. Когато стигна петия етаж, детективът дишаше малко по-тежко, отколкото би желал. Това му напомни да добави аеробни упражнения към режима си за лицеви опори и набирания. Наскоро беше навършил петдесет и запазването на добрата форма изискваше повече усилия отпреди.

Вратата на апартамента не бе чистена от години. Бронираната стоманена шпионка говореше за упадъка на града по-ясно и от смрадта на урина по стълбите. Точно по план, вратата се оказа отключена. Дори ако я беше преграждала жълта лента, тя вече беше свалена.

Вътрешното разположение — малко фоайе, водещо към голяма стая с кухня и баня отдясно — точно съответстваше на спомена на Гърни от видеозаписа, като изключим, че големият прозорец сега беше затворен. Бледите следи от триножника още личаха на прашния под.

Застанал в средата на триъгълника, образуван от трите отпечатъка, и загледан през мръсните стъкла, детективът виждаше в далечината мястото на края на Уилард Парк, където бе свален Джон Стийл. Озърна се из празната стая и спря поглед на древния радиатор за парно, под който бе намерена бронзовата гилза. Долната част на радиатора бе на поне няколко пръста от пода, така че пространството отдолу се виждаше лесно.

Гърни влезе в малката кухничка и не забеляза нищо необичайно, като изключим пласта пудра за снемане на отпечатъци, останал от криминолозите по различните дръжки, шкафчета и чекмеджета.

След това надникна в банята — помещението, което най-много го интересуваше, особено тоалетната чиния и дръжката на казанчето. Огледа ги внимателно, след това отвори самото казанче и огледа механизма му. Очите му се разшириха. Онова, което виждаше, даваше обяснение за отпечатъците на Пейн, намерени на дръжката, на мазната опаковка от храна в тоалетната чиния и по бронзовата гилза в дневната — и никъде другаде в апартамента.

От самото начало Гърни се притесняваше, че не са намерени пресни отпечатъци по вратите или на перваза на отворения прозорец. Сега вече смяташе, че знае защо, но искаше допълнително доказателство, което да свърже с обяснението, преди да го сподели с Торес.

Направи няколко снимки на тоалетното казанче с телефона си, след това бързо довърши огледа на апартамента, за да е сигурен, че оставя всичко така, както го е намерил. Бързо слезе по стълбите на четирите етажа надолу, като се стараеше да вдишва възможно най-малко киселата смрад, излезе през фоайето на Бридж стрийт и се насочи към адреса, който Торес му беше дал за апартамента на Пейн.

Жилището се намираше на отсрещната страна на Уилард Парк. Кварталът се оказа овехтял, но още не бе застигнат от спорадичните пожари и грабежи, които белязваха останалата част на „Гринтън“. Във въздуха обаче се носеше мирис на изгоряло, който сякаш се бе просмукал във всички ъгълчета на града.

Сградата беше тясна, триетажна тухлена постройка с обрасли с плевели празни парцели от двете страни. Над магазините на приземния етаж имаше два апартамента. Стоманени охранителни рулетки закриваха витрините. Надраскан на ръка лист на вратата твърдеше „Затворено“. По-професионална табела на скрития под металната щора прозорец допълваше: „Ремонт на компютри“. Сградата имаше два входа отпред, един за магазина и един за стълбище, което осигуряваше достъп до апартаментите.

Жилището на Пейн се намираше на втория етаж. Вратата, отключена според обещанието, водеше към тъмно фоайе, което се отваряше към дневна с частична гледка към гористата област на парка. В стаята се носеше лек мирис на канал. Мебелите бяха в безпорядък. Килимът бе навит на руло в едната страна на стаята, възглавниците от дивана и креслата — натрупани на пода. Креслата бяха преобърнати, чекмеджетата на бюрото — извадени, библиотечните рафтове — изпразнени. Разклонител и объркани кабели на пода подсказваха доскорошното наличие на компютър. Фасунгите бяха развинтени, щорите — свалени от прозорците. Тук очевидно се бе провел щателен полицейски обиск.

Вратата в лявата страна на дневната водеше към спалнята, където се намираше, както изглежда, единственият гардероб в апартамента. Чекмеджетата на бюрото бяха извадени и изпразнени. Дюшекът бе свален от пружината, а дрехите — извадени от гардероба. В ъглите на стаята имаше натрупани на купчини бельо, чорапи, ризи и панталони.

Ако Гърни разполагаше с повече време, щеше да прерови всичко, но в момента го вълнуваше по-належащ въпрос. Излезе от спалнята и пресече дневната до отворените арки в коридора. Едната водеше към кухнята, където откри насипан навред прах за отпечатъци; шкафчетата и чекмеджетата бяха разхвърляни, а хладилникът — отворен. Напомнящата на канал миризма тук беше по-силна, отколкото в дневната.

Вратата до кухнята водеше към коридор, в чийто край се виждаше банята — помещението, което интересуваше детектива най-много, се оказа източник на неприятната миризма. Сифонът на мивката беше свален и оттам бълваха изпаренията на отточните тръби на сградата. Шкафчето за лекарства беше празно. Не се виждаха кърпи. Тоалетната седалка беше демонтирана.

Гърни вдигна капака на тоалетното казанче и надзърна към механизма за водата и дръжката отстрани. С чувство на задоволство извади телефона си и снима и двете.

Провери часа. Все още разполагаше с петнайсет от шейсетте минути, които му бе дал Торес. Първоначалната му идея беше да използва времето, за да прерови хаоса, който полицията бе оставила подире си. След това обаче реши да се задоволи с вече откритото и да си тръгне по живо по здраво.

Така и направи. С тринайсет минути преднина излезе от сградата, качи се в колата и се насочи към Уолнът Кросинг. Не спря, докато не стигна отбивката на междущатската, където бе провел първоначалния си разговор с Торес. Стори му се подходящо място да отбие, да му благодари за съдействието и да го осведоми за напредъка, който беше станал възможен благодарение на него.

Докато набираше номера, се бореше с въпроса колко да разкрие — не само за новата си идея по въпроса за отпечатъците, но и за променящата се представа за целия случай.

Реши да е общо взето откровен, като пропусне само пряката си връзка с Пейн.

Торес вдигна на първото позвъняване.

— Как мина?

— Гладко — отвърна Гърни. — Надявам се, че и ти не си се натъкнал на проблеми от твоя край.

— Никакви. Току-що приключих със заключването на вратите. Откри ли нещо полезно?

— Така мисля. Ако съм прав, ще породи някои важни въпроси.

— Като например?

— Като например колко си сигурен, че стрелецът е Пейн?

— Колкото бих могъл да бъда без признание.

— Пробвай да ме убедиш.

— Добре. Номер едно — знаем, че се е намирал на точните места в точното време. Имаме видеозаписи с отбелязан на тях час, за да го докажем. Номер две — разполагаме с отпечатъците му от страничната врата на Поултър стрийт и от тоалетната и опаковката от храна в апартамента на Бридж стрийт. Номер три — отпечатъците му са и на гилзите, намерени и на двете места. Знаем, че са негови, понеже съответстват на почти всички, намерени в апартамента му. Номер четири — кутия патрони с калибър 30–06, с два липсващи, е намерена скрита под куп ризи в гардероба в спалнята му. Номер пет — току-що получихме ДНК анализа, който съвпада с този от лепенката, намерена в тоалетната в апартамента на Бридж стрийт и космени фоликули, иззети от сифона на мивката в апартамента на Пейн. Номер шест — имаме поверителна информация от информатор от АРС, който го набеждава за виновен. Номер седем — собственото му публично изказване разкрива маниакална омраза към полицията. Така че… Той е едно изпълнено с омраза хлапе, подпомагано и подкрепяно от организация с изпълнени с омраза членове. Убедителен случай с камара инкриминиращи улики — много повече, отколкото събираме обикновено.

— Това също е част от проблема.

Увереният тон от обобщението на Торес се разсея.

— Какво имаш предвид?

— Че очевидно има един тон улики. Прекалено много. Но поотделно нито една не е безспорна.

— Какво ще кажеш за записите?

— Те ни казват къде се е намирал в определен час. Но не и защо.

— Не би ли било прекалено съвпадение, ако просто се озове и на двете места по някаква друга причина, точно когато са произведени и двата изстрела?

— Не и ако някой го е пратил там.

— За да му спретне обвинение?

— Да речем. Би обяснило защо не си е дал труда да избягва уличните камери или да скрие номера на колата.

Гърни си представяше искреното смръщване на Торес, докато обмисля думите му.

— Но как би обяснил отпечатъците?

— Има интересен факт, свързан с тях. Всички са на преносими предмети, с едно изключение — дръжката на вратата на къщата на Поултър стрийт.

— Какво ще рече преносими предмети? Тоалетните не са преносими.

— Така е. Но отпечатъкът не е бил на самата тоалетна. Бил е на дръжката на казанчето.

— Добре, на дръжката… и какво ще рече това?

— Преди час ходих и в апартамента на Бридж стрийт, и в този на Пейн. Проверих и двете тоалетни и направих снимки, които ще ти пратя.

— Какво ще покажат снимките?

— Че дръжките на тоалетните казанчета може да са били сменени.

— Какво?

— Възможно е дръжката от тоалетната в Бридж стрийт — онази с отпечатъците на Пейн, да е дошла от собствената му тоалетна.

— Боже, ако е вярно… това би обърнало целия случай. Да не предполагаш, че всички доказателства са подхвърлени? Лепенката с ДНК на Пейн? Гилзите с неговия отпечатък на тях? Че всичко това е просто част от гигантски план за осъждането му? — Торес изреди въпросите си стреснато и възбудено.

— Фактите не противоречат на подобен сценарий.

Младият полицай помълча малко.

— Струва ми се, че трябва да въвлека отново криминолозите… да поровят в тази история със сменените дръжки… но предполагам… Исусе…

Гърни довърши мисълта му:

— Да предположим, че размяната е направена от някого в отдела.

Торес не отговори.

— Възможно е. Така че, на твое място, бих пазил тази история с дръжките в тайна, докато не поровим малко по-надълбоко и не се увериш, че обсъждаш темата с точния човек. Този случай може да се окаже много по-отвратителен, отколкото някой е предполагал.

След като приключи обаждането, Гърни нямаше как да не се сети за съобщението, пратено на Джон Стийл в нощта, когато е бил убит: „Пази си гърба. Нощес е лесно копелдаците да ти изпържат з-ка и да топнат АРС“.

През следващите няколко минути детективът остана загледан в полята до малката тухлена сграда, приютила тоалетните. Местните лешояди се рееха лениво във въздушните течения над напечената от слънцето земя.

Реши да се обади на Хардуик и да го осведоми за събитията от деня.

Първите думи на събеседника му не бяха никак необичайни за него:

— Какво, на майната си, искаш пък сега?

— Чар, топлота и приятелски глас.

— Набрал си грешния номер, брато!

При Джак беше най-добре бързо да стигаш до същината и Гърни го направи.

— Съдебният лекар твърди, че Лумис не е умрял от последиците на изстрела. Някой го е наръгал с шиш за лед в болницата.

— Сериозно?! Ама че издънка на охраната. Някакви улики?

— Не съм чул за такива.

— Вътрешна работа? Някой от болничния персонал?

— Може би. Но преди да умуваме по темата, да знаеш, че земята се тресе под целия случай. Изглежда Пейн е бил… — Гърни спря да говори, понеже видя в огледалото за обратно виждане как в отбивката влиза син „Форд Експлорър“. — Задръж за момент, Джак. Май ще имам леки неприятности с Джуд Търлок!

— Къде си?

— Изоставена отбивка близо до изхода от магистралата за Ларвейшън. Той току-що спря зад мен. Не съм го видял да ме следва, така че или е сложил проследяващо устройство на колата, или е засякъл местоположението на телефона ми. Направи ми услуга. Ще оставя телефона си отворен. Слушай внимателно, в случай че ми трябва свидетел.

— Имаш ли оръжие?

— Да, имам — при тези думи Гърни извади беретата от кобура на глезена си и я пъхна в десния си джоб, като свали предпазителя.

— Ако сметнеш, че животът ти е в опасност, просто застреляй копелето.

— Именно за това разчитам на теб — за точен съвет!

Когато Търлок приближи колата му, Гърни пъхна включения телефон в джоба на ризата си и свали прозореца.

Гласът на заместник-комисаря беше безизразен като очите му.

— Натоварен ден, а?

— Доста натоварен.

— Когато прекалиш с товара, започваш да правиш глупави грешки.

Гърни погледна Търлок в очите и зачака.

— Като например с онази дама в болницата. Удостоверението, което си й показал, посочвало, че си от прокуратурата. Но ти не си. Вече не. Мога да те арестувам, задето се представяш за полицай. Може да прекараш малко време в хотела на шериф Клуц. Какво ще речеш за това?

— Мисля, че може да възникне проблем. Всъщност два. Първият е, че удостоверението ми няма срок на валидност, а договорът ми изисква писмено предупреждение за прекратяване, каквото не съм получавал. Което ще рече, че обвинението по представяне за официално лице е безпочвено. Даже спокойно бих казал, че теб те очаква обвинение за фалшив арест. Вторият проблем е, че според един сочен слух, някой е докопал Рик Лумис в интензивното.

Очите на Търлок се разшириха съвсем леко.

Гърни продължи:

— Охраната, която беше осигурил, е неадекватна и пред свидетели предупредих твоя полицай женкар, че Лумис е в сериозна опасност. Това предупреждение е било пренебрегнато. Слушай сега, Джуд, нямам желание да изкарвам на бял свят голямата ти издънка, но когато хората са заплашени с арест, често правят нежелани неща…

— Кой, по дяволите, ти е казал, че някой е убил Лумис?

— Имам си информатори. Също като вас с комисар Бекерт. Само дето моите информатори наистина знаят какво говорят.

В погледа на Търлок се появи нова емоция — напомняше тревожно затишие пред свирепа буря. След това той стрелна с поглед телефона в джоба на Гърни и искрицата се смени е по-овладяно, макар и не по-малко враждебно изражение.

— Прецакаш ли това разследване, Гърни, ще си платиш цената. В Уайт Ривър смятаме възпрепятстването на правосъдието за сериозно престъпление. Много сериозно.

— Напълно съм съгласен с това мнение.

— Радвам се, че се разбираме така добре! — заяви заместник-комисарят и остана втренчен в детектива с изражение на леденостудена омраза. Полека вдигна дясната си ръка в имитация на пистолет. Насочи показалец към лицето на Гърни. Сви палец като спусък. Без нито дума повече се върна в големия си син джип и напусна отбивката.

Гърни извади телефона от джоба си.

— Чу ли това, Джак?

— Исусе, това ли ти е идеята за деликатност? Имаш късмет, че лудият шибаняк не те уби!

— С удоволствие би го направил. Може някой ден дори да се пробва. Но точно сега трябва да поговоря с теб за други неща… — и Гърни се захвана да осведоми Хардуик за случилото се през деня, като се започне с разговора му с Уитакър Кулидж и Кори Пейн и се стигне до откритието на възможната подмяна на дръжките на тоалетните казанчета.

Хардуик изсумтя.

— Тази идея с тоалетната ми се струва малко прекалена.

— Съгласен съм.

— Ако е вярно обаче, значи си имаме работа с особено сложна постановка.

— Съгласен съм.

— Адска камара планиране.

— Аха.

— Големият риск предполага голяма печалба.

— Точно така.

— Значи въпросът е кой го е спретнал и защо.

— Има и друг интересен въпрос. Ако са натопили Пейн, това тактика за отклоняване на вината ли е, или е цел на мероприятието?

— Това пък какво ще рече, по дяволите?

— Дали убиецът е избрал Пейн като удобна жертва, за да отклони разследването на убийствата на полицаите, или полицаите са убити с основната цел да му се повдигне фалшиво обвинение?

— Боже, не мислиш ли, че вече прекаляваш? Защо, дявол го взел, натопяването му би било толкова важно, че да си струва смъртта на две ченгета?

— Признавам, че ми се струва малко пресилено.

— Повечко от малко е, мамка му!

— И все пак ми се ще да знам със сигурност в кой край е главата на кучето и в кой — опашката. Впрочем как върви душенето около Бекерт?

— Очаквам неколцина приятели да се свържат с мен. Би трябвало да мога да ти подшушна едно-друго тази вечер. Или пък не. Кой знае колко желание имат тези шибаняци да ми върнат услугите…