Джон Вердън
Запали реката (27)

27

Детската площадка в Уилард Парк беше празна. В застоялия въздух се долавяше леко ухание на езерна вода. Косовете в тръстиката мълчаха. Под стоманения скелет на катерушката песъчливата пръст изглеждаше тъмна и влажна след дъждеца. Водата се бе събрала на капки по тръбните напречни пречки и висеше там, готова да капне.

Гърни използваше свободното време преди следобедната среща, за да се сдобие с по-интуитивно усещане за мястото. Интригуваше го фактът, че в Уилард Парк е не само площадката, на която бяха намерени двете жертви от АРС, но че тук за последно е видян и мотоциклетистът от Поултър стрийт. Беше от онези странни малки резонанси или съвпадения, които Клайн би отхвърлил като незначителни. Но мнението на прокурора също бе изгубило значение.

Застанал с гръб към катерушката, детективът погледна към ливадата, на която се бяха случили демонстрацията и изстрелът по Стийл. Пространството между двете беше доминирано от полковник Уилард на бойния му кон. Присъствието на статуята в мислите на Гърни — бетонна връзка към тъмното наследство на ловците на роби на Уилард и самия затвор — хвърляше сянка върху целия парк.

Детективът се отдалечи от площадката, застана на брега на езерото и се загледа в сивата стъклена повърхност. От дясната му страна имаше пътека, която навлизаше между дърветата. Предположи, че това е главното трасе от сателитната снимка, която Торес му показа — част от паяжината пътеки, свързващи парка с дивата пустош отвъд и с частните земи на Уайтривърското ловно стопанство, където повечето хижи бяха собственост на ченгета от града.

Очевидно беше най-слабата вероятност… но беше възможно мотоциклетът, избягал от Поултър стрийт след стрелбата по Рик Лумис, да е използвал същите пътеки като атевето, докарало Джордан и Тукър на площадката. Гърни не беше сигурен какво би могло да значи това, но вероятността да е нещо повече от съвпадение му се струваше напълно разумна.

Миг по-късно злокобният вик на птица дълбоко в гората го накара да настръхне по съвсем друга причина. По здрач често чуваше същия странен пронизителен крясък откъм боровата гора зад езерцето в Уолнът Кросинг. Макар да знаеше, че реакцията му е нелогична, треперливият призив винаги успяваше да го притесни.

Гърни се насочи обратно към катерушката. Представи си Марсел Джордан и Върджил Тукър вързани здраво за тръбните пречки.

Загледа се в онези, на които са били затегнати въжетата. Нямаше представа какво търси, но въпреки това проучи конструкцията възможно най-добре.

Единствените малки странности, които привлякоха погледа му, бяха две лъскави петна, всяко около сантиметър в диаметър, раздалечени на малко повече от метър от краищата на хоризонталната пречка, която според показаните по време на събранието снимки трябва да е била точно над или зад главите на жертвите. Детективът нямаше представа какво може да е предизвикало тези петна, ако изобщо имаше причина, но си спомни, че сред имейлите имаше един, в който Торес му беше пратил линк към всички снимки, направени от Пол Азиз. Отбеляза си наум да ги разгледа, веднага щом се прибере.

Все още имаше малко време преди събранието в полицейското управление в два, така че реши да проучи статуята отблизо.

Докато пресичаше моравата, забеляза, че не е единственият, който се интересува от полковника. От противоположната посока се приближаваше афроамериканка с камуфлажни дрехи. Изглежда, снимаше статуята с телефона си.

Не обърна внимание на Гърни, докато не се озоваха само на няколко метра разстояние и той я попита с усмивка дали знае нещо за мъжа на коня.

Тя спря и го огледа преценяващо.

— Пратили са те тук, за да се увериш, че няма да съборим тази злина от постамента й?

Гърни поклати глава.

— Никой не ме е пращал.

— Скъпи, един поглед стига да отлича ченгетата, а онези ченгета, с които се знам, ходят там, където ги пращат…

Детективът внезапно я позна — първо гласа, после и лицето — от появата в предаването на РАМ ТВ заедно с белия расист.

— Може да познавате ченгетата на Дел Бекерт, госпожице Джаксън, но не и мен.

Тя втренчи тъмните си очи в неговите. Спокойствието и равният й тон бяха направо изумителни.

— Защо разговаряте с мен?

Гърни сви рамене.

— Както казах, чудех се дали можете да ми разкажете нещо за мъжа на коня.

Тя вдигна поглед към полковника, сякаш за първи път оценяваше позата му.

— Той е Дяволът — отвърна делово.

— Дяволът?

— Пак ли искате да го повторя?

— Защо го наричате така?

— Човек, който върши работата на Дявола, е Дявол, предрешен в плът.

— Хм… Ами Дел Бекерт? Какво можете да ми разкажете за него?

Сега във втренчения й в Гърни поглед се появи острота — почти блещукащ интелект.

— Не е ли изумителен този факт в живота ни — как хората винаги знаят истината, без да знаят, че я знаят.

— Което ще рече?

— Помислете си само. Ето ни тук, говорим си за Дявола. И вижте чие име ви хрумна.

Гърни се усмихна:

— Интересно наблюдение.

Блейз Джаксън понечи да си тръгне, после се спря.

— Ако искаме да живеете, внимавайте. Колкото и добре да смятате, че познавате този човек на реда и закона, не знаете за него повече, отколкото за Езра Уилард.

После се обърна и бързо закрачи към изхода на парка.

* * *

Гърни се върна в колата си и прекара известно време в умуване над думите на Блейз Лавли Джаксън. Предположи, че трябва да съобщи на Мадлин за удължаването на събранието в полицейското управление. Щеше да се прибере у дома по-късно, отколкото очакваше.

Точно се канеше да набере номера й, когато телефонът звънна.

Видя името на жена си на екрана и започна да обяснява ситуацията, но тя го прекъсна:

— Изключиха животоподдръжката на Рик.

— Боже! Хедър… добре ли е?

— Не особено. Свалиха я в спешното. Боят се, че може би започват прекалено ранни контракции… — след пауза, която позволи на Гърни да чуе треперливото вдишване на жена си, тя подсмръкна и се прокашля. — Докторът каза, че Рик е изгубил всички мозъчни функции. Нямаше шанс… абсолютно никакъв… за нищо.

— Да… — Гърни нямаше представа какво друго може да каже. Нищо, което да е едновременно утешително и искрено.

— Братът на Рик идва със самолет. Сестрата на Хедър също. Ще те осведомя какво ще правя, когато положението се поизясни.

Веднага щом разговорът завърши, телефонът иззвъня отново.

Когато видя името на Клайн на екрана, детективът предположи, че прокурорът се обажда със същата лоша новина и реши да го остави да стигне до гласова поща. Почти не беше забелязал, че температурата пада и е започнало отново да ръми.

Поседя известно време в колата, напълно изгубил представа за времето. Извади бележката от Рик и огледа загадъчното съобщение. Отново не стигна доникъде. Прибра я в джоба си.

Изпитваше нужда да направи нещо — каквото и да е — затова бръкна за телефона си и се обади на Джак Хардуик. В отговор чу сухия запис отсреща: „Остави съобщение. По същество“.

— Трябва да говорим. Кашата в Уайт Ривър става по-странна и по-зловеща. Второто ченге, по което стреляха — млад детектив на име Лумис, почина току-що. Клайн иска да изляза от случая. Настоява, че всичко си пасва прекрасно, доказателствата са непоклатими, случай като слънце. Не съм съгласен. Да се видим утре в осем в „Абелардс“. Обади се, ако не можеш. Иначе ще те чакам там.

Преди да прибере телефона, провери списъка със съобщения. Имаше само две, които не беше прослушал — онова от Клайн и по-старото от Трешър. Нямаше интерес и към двете.

Почти бе прибрал телефона, когато той пак звънна. Прокурорът — за пореден път. Инатът на Гърни го подтикваше да го пренебрегне отново, но нещо друго — вероятно простата логика — му подсказа да говори с Клайн и да сложи край на тази история.

— Гърни на телефона.

— Просто исках да ти съобщя, че събранието в два е отменено.

— Проблеми?

— Точно обратното. Голям пробив. Дел е поканен да участва тази вечер във „Важни въпроси с Карлтън Флин“.

— Помпозният фукльо? От РАМ ТВ?

— Обаче е най-популярният новинар в света, а предаването му е едно от тези с най-висок рейтинг в Америка. Много голяма работа е.

— Впечатлен съм.

— Така и трябва. Това е идеалната възможност Дел да сложи ред в случаите — демонстрациите, бунтовете, стрелбите — и да ги нареди в правилната перспектива, като наблегне на възстановяването на реда и закона. Това имат нужда да чуят хората.

Гърни замълча.

— Там ли си?

— Помислих, че ми се обаждаш да ми кажеш, че Рик Лумис е починал.

— Предположих, че си го чул от някого другиго.

Детективът отново не каза нищо.

— Не е неочаквано, предвид състоянието му. Но вече знаем кой го е направил и арестът е само въпрос на време. Може да ти е интересно да узнаеш, че отпечатъците в колата и на местата на покушенията съвпадат с тези в апартамента на Кори Пейн. Момчетата на Торес намерили кутия патрони 30–06 в дъното на килера.

— Впечатлен съм.

— Има и още добри новини. Информацията ни за близнаците Горт беше вярна. Кучето следотърсач и екипът полицаи ги приближават откъм хребета на кариерата. Подкреплението е на път й би трябвало всичко да приключи до час.

— Хубаво е да се знае.

Явно тонът на Гърни най-сетне направи впечатление на събеседника му.

— Виж — оправда се Клайн, — знам, че имахме някои неудачни спънки. Никой не го отрича. Тези неща не могат да се върнат назад. Но са предприети правилните стъпки. Постигнати са правилните резултати. Това е съобщението. И Дел е идеалният вестител.

Гърни замълча, преди да смени темата:

— Смяташ ли да се обадиш на жената на Рик Лумис?

— Разбира се. В подходящия момент. О, и още нещо. По служба. Ще трябва да върнеш удостоверението си заедно с почасова таблица за отделеното за случая време.

— Ще го направя.

Приключиха обаждането. В края на предишния си разговор на паркинга не се ръкуваха. Този път затвориха, без да си кажат довиждане.

Преди да прибере телефона си, Гърни се обади на Хардуик и остави на гласовата поща допълнително съобщение, в което му предлагаше да гледа предаването на Карлтън Флин вечерта. След това изтри по-старото позвъняване на прокурора. Нямаше намерение да го слуша два пъти.

Възнамеряваше да се прибере, да разгледа снимките на Пол Азиз, да вечеря и след това да се настани удобно за предаването, което обещаваше да прерасне в майсторски клас на Дел Бекерт по контрол на посланията.

* * *

Оказа се достатъчно лесно да извади снимките на Азиз от услугата за споделяне на файлове, която Торес беше използвал, за да ги изпрати. Настани се на бюрото в кабинета си и се зае да ги отваря една след друга на лаптопа.

Щом подмина зловещите гледки на телата, Гърни не срещна почти нищо интересно в материала, докато не откри с изненада същите две лъскави петна, които бе забелязал на пречката на катерушката, снимани отблизо.

Дори по-интересни се оказаха следващите две снимки — два отделни участъка от въжето, на които се виждаха малки кръгли отпечатъци, снимани отблизо. Поредността на снимките показваше връзка между лъскавите петна и следите по въжетата.

Детективът веднага се обади на Торес и остави съобщение с описание на снимките и молба за контакт с фотографа Азиз с надеждата, че слухът за свалянето му от официална служба още не е стигнал от Клайн до Торес.

Изненада се да получи отговор няма и десет минути по-късно — и още повече, понеже обаждането беше от самия Азиз.

— Марк ми даде номера ви. Каза, че имате въпроси за някои от снимките от местопрестъплението — гласът по телефона беше млад и ентусиазиран, досущ като на Торес и без следа от близкоизточен акцент.

— Благодаря, че се свързахте с мен така бързо. Интересувам се от две лъскави петна на пречката на катерушката и от плоски отпечатъци по въжетата — очевидно са снимани след свалянето на телата. Спомняте ли си как са били разположени първоначално едно спрямо друго?

— Плоските отпечатъци по въжетата бяха разположени на мястото, където те се прехвърляха над горната дъга на пречката. Лъскавите петна се намираха под тях, от долната страна на тръбата. Ако Марк ви е показал просто снимките на труповете отблизо, няма да забележите за какво говоря, понеже тези въжета бяха зад главите на жертвите и придържаха вратовете им за конструкцията.

— Да ви хрумна сценарий, който би могъл да обясни очевидната връзка между лъскавите петна и плоските отпечатъци?

— Не за момента. Просто автоматично снимах всичко, което изглеждаше странно… — младият полицай се поколеба. — Но… може да е някакъв вид скоба.

Гърни се опита да си го представи.

— Тоест… ако някой е преметнал въже през пречката, за да вдигне всяка от жертвите в изправено положение… след това го е затегнал със скоба, за да задържи телата на място, докато прекара намотки около стомаха и краката?

— Предполагам, че може да е направено по този начин. Описанието ви съвпада с вида на оставените следи.

— Много интересно. Благодаря, Пол. Благодаря за отделеното време. И за голямото внимание към детайлите!

— Надявам се да е от полза.

След като приключи обаждането, Гърни се облегна в стола си и се загледа замислено през прозореца на кабинета в опит да реконструира сцената наум — да си представи обстоятелствата, които биха изисквали прилагането на скоби. Не след дълго откри, че мислите му се движат в кръг и дори започва да се пита дали следите в действителност са оставени от скоби. Реши да вземе душ с надеждата това да прочисти главата му и да го отпусне.

В определен смисъл банята изпълни и двете цели, макар че „прочистването“, изглежда, се изразяваше повече в изпразване, отколкото в изясняване. При все това празният ум не беше лошо нещо. А намаляването на напрежението винаги беше хубаво.

Тъкмо приключваше с нахлузването на чисти джинси и удобно поло, когато усещането му за покой бе прекъснато от шума на отваряща се и затваряща се врата. Обзет от любопитство, отиде в кухнята и завари Мадлин тъкмо да излиза от антрето.

Тя не каза нито дума, просто отиде до другия край на дългото помещение, което служеше за кухня, трапезария и дневна, и седна на дивана до камината. Гърни я последва и се настани на креслото с лице към нея.

Не я беше виждал така изнурена и обезверена от смъртта на четиригодишния им син преди повече от двайсет години.

Мадлин затвори очи.

— Добре ли си? — попита Гърни, макар че въпросът веднага му се стори абсурден.

Жена му го погледна:

— Помниш ли Кари Лопес?

— Разбира се.

Беше една от онези истории, които ченгетата не искат да си спомнят, но не могат да забравят. Кари беше съпругата, а после и вдовицата на Хенри Лопес — млад детектив идеалист от отдела за разследване на наркотици, хвърлен от покрива на харлемско свърталище на наркомани. Случи се една зимна нощ, малко след като назначиха Гърни в същия отдел. На следващата нощ трима членове на местни банди бяха убити при престрелка с ченгета от отдела и впоследствие набедени за убийството на Лопес. Но Кари така и не повярва във версията. Сигурна беше, че убийството на съпруга й е вътрешна „работа“, че момчетата от отдела са намазвали по нещо и честността на Хенри е започнала да става проблем. Но не стигна доникъде с исканията си за разследване в отдела. Постепенно полудя. Година след деня на смъртта на Хенри се самоуби — скочи от покрива на същата сграда.

Гърни се премести до Мадлин.

— Смяташ ли, че Хедър е в същото състояние?

— Мисля, че може да тръгне в тази посока.

— А Ким?

— Точно сега я крепи гневът. Но… не знам! — тя поклати глава.