Джон Вердън
Запали реката (61)

Епилог

Предсказаната от Хардуик лудница наистина се състоя. В разказа, който в крайна сметка превзе медиите, случаят в Уайт Ривър и цялото му хаотично развитие нямаше ясни герои. „Колосално фиаско на силите на реда“ беше сред типичните заглавия. Един от по-пиперливите новинарски блогове го нарече „Фатално осиране“. Фокусиран върху кървавите финални събития, новинарският екип на РАМ говореше за „клането на Рапчър Хил“.

Окръжният прокурор Клайн не излезе с чест от положението. Беше показан като човек, чиито постоянни грешки са довели до катастрофата. Като цяло негативните емисии в медиите, слуховете, че е получил нервен срив на местопрестъплението, и нарастващото недоволство на обществеността доведе до оттеглянето на политическите му приятели и скоро след това до оставката му.

Криворазбраният съюз на Кори Пейн с братята Горт завърши зле. Разпилените му останки, разкъсани от питбулите на близнаците, бяха открити в боровата гора в подножието на Рапчър Хил. С манипулирането на братята да убият Търлок и да му осигурят динамит за плана да взриви на малки парченца баща си и всичките му поддръжници — Кори очевидно бе надценил вярата на двамата Горт в него. Психолозите по дневните токшоута седмици наред обсъждаха изпълнения с мъки живот на Пейн и зловещите му мотиви. За живота му бе написана книга със заглавие „Сляпа мъст“. Правата за филмирането й бяха откупени.

Близнаците Горт и кучетата им не се появиха повече. Въпросите без отговор около изчезването и злощастната им връзка с Пейн осигуриха почва за множество статии по таблоидите. Твърдеше се, че от време на време били забелязвани от туристи в горите, а разказите за тях разтреперваха не един къмпингуващ, но достоверни доказателства за присъствието им нямаше. Като същинска природна стихия бяха потънали безследно в дивата пустош, където и бездруго бяха прекарали голяма част от живота си.

Броят на жертвите на Рапчър Хил нарасна на четири, след като седмица по-късно Марв Гелтър почина в болницата от сепсис.

Членовете на Алианса за расова справедливост, временно без лидер, отказаха всякакви публични изявления. Същото направи и Карлтън Флин, който очевидно не успя да измисли достатъчно провокативна политическа тема за случая.

Ролята на Гърни бе споменавана рядко, но в положителна светлина. Точната му финална оценка на положението и безстрашната конфронтация с Кори Пейн получиха нужното признание. Хейли Бекерт бе сред тези, които огласиха опитите му да предупреди Клайн за истината за случващото се.

Една вечер на заспиване Гърни внезапно разпозна усещането за дежавю, което бе получил, когато видя табелата на колата на Бекерт — CBIIWRPD^[1]. Частта със СВИ, която означаваше Кордел Бекерт II, го бе довела до подсъзнателния спомен, че истинското име на Кори Пейн е Кордел Бекерт III. Което означаваше, че първоначалните му инициали са КБ III. Много приличаше на К6111. Тежко пострадал на носилка, който се опитва да надраска бележка, като нищо може да придаде на буквата Б вид на 6, а буквата 3 и числото 3 и бездруго не се различаваха. Така че бележката на Рик Лумис всъщност гласеше: „КБ III ЗНАЕ“, и беше опит да осведоми Гърни, че Кори Пейн е наясно с нещо. Това повдигаше въпроси, отговорът на които детективът никога нямаше да открие със сигурност. Не беше необичайно в случаите с убийства. Твърде често единствените хора, които знаеха цялата истина, се оказваха мъртви.

Бръчките от скръб се вдълбаха в лицето на Ким Стийл. Тежестта на мъката й бе осезаема. Но тя продължи да живее.

Хедър Лумис, от друга страна, се предаде. След като бе научила за смъртта на съпруга си, състоянието й се бе влошило от депресия до почти пълна кататония. Прехвърлиха я за дългосрочно лечение в голяма клиника за умственоболни в Нова Англия. Роди преждевременно и бебето беше поверено на брат й и съпругата му. Хедър не показваше интерес към детето или към полаганите за него грижи.

Марк Торес довери на Гърни, че възнамерявал да подаде оставка, за да следва социални науки. Детективът му предложи да посвети на отдела още една година. Вярваше, че полицаи като Торес могат да подобрят бъдещето на силите за опазване на реда.

Таня Джордан напусна Уайт Ривър, без да говори с никого.

За първи път в живота си Дел Бекерт твърдо отказваше всякакъв контакт с медиите. По време на отвличането се беше състарил с години и стресът обещаваше да продължи да го гнети. Следователите от Министерството на правосъдието и щатската прокуратура на Ню Йорк подеха внимателна ревизия на личното му участие в предполагаеми нарушения на гражданските права, подправяне на улики и възпрепятстване на правосъдието.

В рамките на месец след като смени починалия Гудсън Клуц новият шериф Фред Китини беше арестуван и обвинен в седем случая на склоняване към фалшиви показания под клетва.

Специалист по бързо писане на книги за сензационни престъпления, катастрофи и знаменитости създаде роман, наречен „Лавли“, който разглеждаше фаталния съюз на Блейз Лавли Джаксън с Кори Пейн. На корицата се виждаше облечена в кожени дрехи фигура с каска, яхнала червен мотоциклет — точно като онзи, собственост на Джуд Търлок, който Джаксън бе откарала от мястото на стрелбата на Поултър стрийт като част от сложния заговор на Пейн.

Без особен шум преместиха статуята на полковник Езра Уилард от обществения парк в частното имение на богаташ, самоописващ се като специалист по история на Гражданската война. Той не криеше симпатиите си към каузата на Конфедерацията, което породи у мнозина неприятни мисли относно решението на проблема. Някои хора щяха да са далеч по-щастливи, ако статуята бе надробена и използвана за баластра. Но мнозинството в градския съвет се задоволи да одобри далеч по-малко драматичен ход и да се отърве от поне една назряла причина за расов конфликт.

Мейнард Бигс беше назначен от губернатора като временно изпълняващ длъжността главен прокурор до предстоящите специални избори, за спечелването на които сега беше фаворит.

Преподобният Уитакър Кулидж изнесе поредица добре приети публични проповеди за разрушителната сила на омразата. Той я описа с фразата, с която Мейнард Бигс описваше расизма: „бръснач без дръжка, който реже онзи, който го държи, също толкова дълбоко, колкото и жертвата“. И винаги успяваше да вкара в проповедите си обобщение от осем думи за живота и смъртта на Кори Пейн: Омразата му го направляваше. Омразата му го уби.

* * *

Известно време след кървавата кулминация на Рапчър Хил, последвана от показания на Гърни пред щатските и федералните следователи, които се струпаха в Уайт Ривър, двамата с Мадлин видимо нямаха желание да обсъждат случая.

Често на лицето на съпругата му се изписваше умислено изражение, но детективът знаеше от дългия си опит, че е най-добре да не я разпитва — щеше да сподели какво я мъчи, когато е готова.

Случи се една вечер в началото на юни. Тъкмо бяха приключили спокойната си вечеря. Плъзгащата се врата беше отворена и топлият летен ветрец носеше уханието на прецъфтяващите люляци. След известно мълчание Мадлин заговори:

— Смяташ ли, че нещо ще се промени?

— Имаш предвид расовото напрежение в Уайт Ривър?

Тя кимна.

— Ами… случват се неща, каквито не е имало преди. Гнилите ябълки отпадат от полицейското управление. Преглеждат се стари случаи, особено инцидентът с Лакстън Джоунс. В ход е по-прозрачен процес на прием на граждански оплаквания. Статуята я няма. Водят се дискусии за създаване на специална комисия, която…

Мадлин го прекъсна:

— Знам всичко това. Съобщенията. Пресконференциите. Така де… не ти ли звучи като поредния пример на пренареждане на шезлонгите по палубата на „Титаник“?

Гърни сви рамене:

— Това им е работата на моряците.

— Какво имаш предвид?

— Не е ли това задачата на хората, които избираме да решават проблемите ни? Те не разрешават нищо, просто пренареждат елементите, за да намалят политическото напрежение и да изглежда, че правят нещо значимо. Истинските промени не се случват по този начин. Не са така управляеми или предвидими. Получават се само когато хората видят нещо, което не им е попадало преди; когато истината, независимо от причината, ги удари достатъчно силно и достатъчно шокиращо, за да им отвори очите.

Мадлин кимна по-скоро на себе си, отколкото на него. След малко стана от масата и отиде до отворената врата, за да погледне към долното пасище, хамбара и езерото.

— Смяташ ли, че това иска да направи Уолтър Трешър?

Въпросът изненада Гърни.

Той помисли известно време.

— Да, така смятам. Има естествено влечение към това да вади подробностите на бял свят и да разкрива истината, дори когато е грозна, може би особено когато е грозна.

Мадлин си пое дълбоко дъх.

— Ако му позволим да направи това, което иска… може да не намери нищо.

— Така е.

— Или пък да открие нещо ужасно.

— Да.

— И след това ще пише за тези ужасии.

— Да.

— И хората ще четат написаното… и някои от тях ще проумеят ужаса.

— Така мисля.

Мадлин погледа близо минута към мястото на разкопките, преди да каже почти недоловимо:

— Може би трябва да му позволим да го направи.