Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (93)

93.
Пул

Ден шести, 02:29 ч.

На адреса, вписан в досието на Портър, се намираше селска къща, разположена на трийсетина минути път от Чарлстън. Все още в комуникационния ван на ФБР, по пътя обратно към полевия офис в Чикаго, Пул и Хърлес заредиха сателитни снимки на местността. Не че имаше кой знае какво да се види. Дори от разстоянието, от което бяха направени снимките, мястото изглеждаше изоставено. Според официалните документи целият имот се простирал на почти осемдесет и една хиляди квадратни метра. Състоеше се от главна къща и полуразрушен хамбар сред полето.

Мобилният телефон на Пул оживя, щом се свърза с клетката недалеч от къщата.

Хърлес четеше на глас:

— Почти десетилетие тук не е имало електричество. Съгласно скицата на парцела имат кладенец, от който черпят вода. Последната реколта, която са събрали, е била от жито, но няма по-нови данни, било е преди почти двайсет години.

Нотариалният акт бе на името на Сам Портър.

— Купил е мястото преди седемнайсет години. По всичко изглежда, че го е оставил необитаемо, освен ако няма електрически генератор.

— Тогава вече е бил в Чикаго — изтъкна Пул. — Нещо не се връзва.

— Аз например имам малка хижа в Уисконсин, където ходя на почивка през лятото — възрази Хърлес.

— Никой не си купува селска къща, за да кара ваканциите там.

— Може пък да е искал да заживее тук, след като се пенсионира.

— Възможно е — въздъхна Пул. — Или пък е станало същото като с къщата в Симпсънвил. Портър твърди, че Бишъп е фалшифицирал документите.

Една от техническите сътруднички, седнала на завинтен за пода стол срещу тях, свали слушалките и се извърна към Хърлес:

— Сър? Мисля, че ще искате да видите това. — Тя посочи към поставено на пауза видео на монитора си. — Това се излъчва на живо по Седми канал в момента.

Тя завъртя копчето за усилване на звука и от високоговорителите на тавана се разнесе:

— … източник от управлението, който желае да остане анонимен, съобщи, че Бишъп е пледирал „невинен“, твърдейки, че е само пионка в тайна операция, дело на партньора на детектив Наш — детектив Сам Портър.

Пул разпозна гласа на репортерката Лизет Лоудън, местната знаменитост.

— Преди всичко да бъде потвърдено, грешка в системата за сигурност е довела до бягството и на Ансън Бишъп, и на детектив Портър. Местонахождението на детектив Портър все още е неустановено, за сметка на това обаче току-що получихме съобщение от Ансън Бишъп.

Лоудън замълча и впи поглед в камерата. Образът й на екрана бе сменен от кадри, очевидно записани с мобилния телефон на Бишъп:

— Не знам към кого да се обърна. Не съм сигурен на кого мога да се доверя и на кого — не. Когато ме заведоха в полицейското управление, обясних всичко на ФБР, всичко, като си мислех, че те ще ме защитят, ще се грижат за безопасността ми. Цялата работа обаче е по-голяма от Портър — той работи с други хора. По някакъв начин тези хора успяха да задействат противопожарните пръскачки в сградата и отключиха всички врати, абсолютно всички, едновременно. — Бишъп прокара нервно пръсти през косата си, след което погледна отново към камерата: — Портър се опита да ме убие. Мисля, че именно той създаде цялата тази бъркотия за отвличане на вниманието — той и хората, които работят с него. Успях да се спася, но трябва да бягам и да се крия — не знам какво друго да правя и на кого да се доверя. Бях под федерален арест и въпреки това той едва не ме уби. Портър няма да спре, докато не ме види мъртъв, вече съм напълно убеден. — Млъкна за миг, сведе поглед към пода, след това обратно към камерата: — Възнамерявам да се предам на вас — на медиите, на хората от Чикаго. Не съм сигурен дали мога постъпя по друг начин. Ще бъда в хотел „Гийон“ в шест сутринта. Не мисля, че Портър ще рискува да ме убие на публично място, не и пред толкова много хора. Искам ФБР да дойдат там. Щатските маршали. Всеки, който смята, че може да ме защити. Всички вие, до един. Единственият ми шанс да съм в безопасност е в броя на хората, които ще бъдат там. Ще съм в безопасност само с вас. Ако детектив Сам Портър ме открие пръв, ще съм мъртъв. Не знам дали, който и да е в правораздавателните органи заслужава доверие. Ще направя каквото зависи от мен, за да остана жив, но ми е необходима помощ. Вашата помощ. Ако не се появя, знайте, че очевидно той — или хората, с които работи — са ме открили преди вас. Нищо друго няма да ми попречи да съм в хотел „Гийон“ в шест сутринта. Нищо.

Лицето на Бишъп замръзна с поглед, втренчен в камерата.

На екрана се върна Лизет Лоудън, операторът показа общ кадър, за да видят зрителите, че репортерката се намира на някакъв паркинг, а зад нея се издига масивна сграда. В светлините на прожекторите проблясваха снежинки.

— Хотел „Гийон“ е построен през 1927 година в неомавритански стил в Уест Гарфийлд Парк на Уест Уошингтън 4000, в част от града, която доста позападна в последните години. Едновремешният дом на радиостанция WFMT и на Бени Гудман също е занемарен от дълго време и независимо от факта, че смени много собственици, които се опитваха да го съживят, продължава да е в същото състояние. През осемдесетте в хотел „Гийон“ е отсядал президентът Джими Картър, който е бил тук заради работата си с „Подслон за човечеството“, която подпомага строежа и подобряването на домове за хора в неравностойно положение. Скоро след това е бил направен опит за превръщане на хотела в жилищен блок с нискобюджетни апартаменти под наем — също неуспешен. От 2005-а някога впечатляващият и зрелищен чикагски хотел е сменил собствеността си поне четири пъти, но си остава необитаем. „Презървейшън Чикаго“, организацията, която стои зад обновените „Роузънуолд Апартмънтс“, вярва, че би могла да възроди сградата, но това тепърва предстои.

Камерата показа отново лицето на Лоудън в едър план. Тя пъхна един непокорен кичур коса зад ухото си и продължи:

— Преди два дни бившият детектив от чикагската полиция Сам Портър беше заловен в тази сграда и отведен във федерален арест. По-късно успя да избяга и все още е на свобода. Лично аз ще остана тук, в хотел „Гийон“, и ще изчакам Ансън Бишъп, който ще дойде в шест сутринта, за да се предаде. Това ще се случи след близо три часа и половина. Уважаеми зрители, ако желаете, можете и вие да дойдете, за да станем заедно свидетели на края на тази история. Ако решите да присъствате, съветвам ви да се облечете с по-дебели дрехи. Нелоша идея ще е да си вземете храна и вода — не са останали много заведения и магазини в този квартал, а и повечето от тях в час като този вероятно няма да се справят с такъв наплив.

Хърлес пребледня:

— Господи!

— Тълпа, настроена срещу полицията…

Хърлес кресна на шофьора:

— Местим базата! Отиваме в хотел „Гийон“ в Уест Гарфийлд Парк!

Извърна се отново към Пул:

— Ще отцепя района. Искам да се свържеш с Грейнджър — екипът му е най-близо до онази селска къща. Обади му се. Искам ги там.

Пул кимна.

Хърлес извади телефона си и добави:

— Наруши пряка заповед, като напусна града. Когато всичко приключи, ще отговаряш за това. Не си мисли, че ти се е разминало.

И му обърна гръб, като се опираше о тавана със свободната си ръка, докато ванът ускоряваше.