Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (109)

109.
Наш

Ден шести, 05:41 ч.

Въпреки че му каза да не мърда, Клоз мръдна. И то бързо.

Наш дръпна спусъка. Куршумът се заби в металната врата, точно там, където преди секунда бе кракът на Клоз, след което рикошира из коридора, напука няколко плочки по стената и накрая изчезна в тавана, оставяйки след себе си облаче прах.

Наш се насили да се изправи, въпреки че краката му бяха като гумени. Стигна някак си до двойните врати и избута носилката, която препречваше пътя. До главата му се заби куршум. Той залегна. Клоз бе някъде навътре, близо до другата врата, с уред за нощно виждане и с пистолета, който бе взел от Уорник, насочен към Наш.

Наш извади фенерчето. Клоз бързо извърна глава от светлината и се затича към вратата зад гърба му. Наш го последва, като се мъчеше да стои приклекнал, за да не бъде толкова лесна мишена.

Озова се в друго мазе, изпълнено със застоял въздух, подобно на гробница — място, запечатано и забравено преди много, много време. Изоставеното мазе на многопрофилната болница на окръг Кук. Докато лъчът на фенерчето му обикаляше из помещението, се почувства така, сякаш е попаднал във времева капсула. В мазето беше складирано също толкова много бракувано медицинско оборудване, както и в „Строджър“, но то бе от друга епоха. Стъклени бутилки за интравенозно вливане, висящи от метални пръти. Тръбички, които имаха вид на направени от плат или обезцветена гума, а не от пластмаса, изгнили и разложени. Апарати с огромни циферблати и стрелки, изглеждащи абсурдно големи и тежки, покрити с прах. Върху някои бяха метнати чаршафи, все едно ги бяха оставили да умрат тук.

Наш долови движение с ъгълчето на окото си. В противоположната страна на помещението някаква врата изскърца с протестиращите си панти.

Клоз изкрещя:

— Мислиш си, че познаваш Сам, но си далеч от истината! Той не е човекът, който вярваш, че е! Изобщо не е добър! Не е по-добър от другите. Всеки един от тях беше готов да ни жертва с лека ръка, за да изкара пари. Ето това представлявахме за тях — банкноти. Тъпчехме джобовете им с кръвта си. Пребиха ме до смърт само защото се бях опитал да предам една бележка. Само защото се борех за свободата си и се бях опитал да помогна на приятелите си.

— Къде е Клеър? — изкрещя в отговор Наш. — Ако я нараниш, кълна се, нещата, които ще ти причиня, ще са по-лоши от…

— От кое? — отвърна Клоз. — Не можеш да ме нараниш. Вече съм мъртъв.

Наш се изправи, зае удобна стойка и изстреля три бързи куршума в посоката, от която идваше гласът на Клозовски. Покрай главата му просвистя ответен изстрел. Той отново залегна.

— Ако ме убиеш, никога няма да я намериш!

Наш се надигна точно колкото да види как Клозовски притичва по празния коридор и затваря тежката метална врата зад себе си. Прекоси помещението колкото можеше по-бързо, дръпна вратата и се озова в началото на някакво стълбище. Приглушените стъпки на Клозовски звучаха някъде над него.