Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (23)

23.
Клеър

Ден пети, 09:31 ч.

Десет минути по-късно седеше в тесния офис с Клоз, заровила главата си в шепи. Беше седнала на пода в ъгъла и бавно се люлееше напред-назад.

Отначало Клозовски се наведе над нея, опита се да я успокои, но след това се върна на стола си и се скри зад безопасното блещукане на екрана на лаптопа си.

Това не можеше да се случва.

— Той бълнува, Клеър. Онова, което ти е казал, е без значение.

Клеър продължи да се поклаща.

— Каза го. Аз съм ченге. Трябва да го докладвам. Ще влезе в досието. Мамка му, само почакай медиите да надушат…

— Сигурна ли си, че си го чула правилно? Може да е станало недоразумение…

— Никога не съм чувала нещо по-ясно през живота си.

— Каза, че си била в нещо като херметичен костюм. Можеше ли да чуваш през него?

Клеър започна да се клати още по-бързо.

— Каза: „Сам Портър е У4М.“ Ясно като бял ден! Чух го идеално. Докторът също беше там. Сигурна съм, че и той е чул. Боже, там имаше и медицинска сестра. И тя сигурно е чула. Един господ знае кой още с чул!

— Трябва да снемеш официални показания — каза меко Клозовски. — Преди да е умрял.

Тя спря да се люлее.

— Няма да се върна там!

— Трябва да разберем какво точно знае.

— Той лъже! — вироглаво викна тя. — Ансън Бишъп е У4М!

— Ами ако не е?

Тя му хвърли гневен поглед.

— Ти на чия страна си!?

Клоз вдигна ръце.

— Не съм на ничия страна, просто сме тук сами и когато това излезе наяве — а ти знаеш, че ще излезе, — ако не сме снели официални показания, как ще изглежда това отстрани? Ще ни обвинят, че покриваме Сам.

— Знаем, че Ъпчърч е убил Ела Рейнълдс и Лили Дейвис… и се е опитал да убие Лариса Бийл и Кейти Куигли. Вероятно и родителите. Убил е онова момче, Уесли. И да е казал нещо такова, кой ще му повярва?

В момента, в който изричаше това, Клеър знаеше, че ще има хора, които ще повярват.

— Не обмисляш възможност да не докладваш това, нали? — попита Клоз. — Точно сега не е добра идея. Нали?

Клеър вдигна очи към него, но не каза нищо.

— Тогава защо ми го каза? — възкликна той.

— Може би просто трябва да си траем, докато не разберем какво точно означава това.

Клоз поклати глава:

— Ще звънна на Наш.

— Вече опитах. Гласова поща.

— Тогава на Пул — предложи Клоз. — Трябва да кажем на Пул.

— И при него се включва гласова поща.

Телефонът на стената зазвъня. Двамата извърнаха погледи към примигващата червена светлинка. Чак на четвъртото позвъняване Клозовски се изправи и вдигна слушалката.

Клеър чу неговите думи, видя как кима няколко пъти, преди да затвори. Знаеше точно за какво е било обаждането. Въпреки това той го изрече на глас:

— Ъпчърч е мъртъв.