Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (121)

121.

Дневникът

Стокс бе мъртъв.

— Някой да вземе оръжието му — каза Винсънт, загледан е безжизненото тяло на пода.

— Стокс? Какво става там? — извика Уелдърман от долния етаж.

Стокс беше мъртъв. От тила му, там, където го бе ударил Винсънт, бе изтекла малко кръв, но виждах бялото на черепа му под сплъстената коса и разкъсаната кожа. Костта се беше пукнала.

— Вземи проклетия патлак! — повтори Винсънт. Той застана до вратата и притисна гръб в стената, готов да удари следващия, който влезе в стаята.

С трепереща ръка Либи се пресегна и взе оръжието.

Взех го от ръката й. Знаех какво ще последва и не исках да разбере какво е да отнемеш човешки живот Не исках никога да познае подобно чувство.

От леглото долетя стенанието на Хлапето.

Лицето на Теган бе смъртнобледо. Кристина се бе притиснала в нея, все още неспособна да откъсне очи от безжизненото тяло на Стокс.

— Стокс? Качвам се.

— Побързайте! — изкрещях аз. — Мисля, че получи сърдечен удар!

Бързо коленичих до Стокс, за да не може от коридора да се види разбитата му глава. Скрих оръжието зад тялото му. Пръстът ми беше на спусъка. Не разбирах много от оръжия, но този определено беше револвер, затова мислех, че няма предпазител. Надявах се да няма предпазител.

Винсънт се притисна толкова плътно до стената, та помислих, че всеки момент ще се разтвори и ще изчезне в тапета. Кимна ми припряно. Гаечният ключ беше вдигнат над главата му.

Уелдърман се изкачи по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Преди да го видя, мярнах сянката му, която нарастваше с всяка негова стъпка. Когато стигна до коридора, времето изведнъж забави ход. Не съм сигурен какво точно го накара да спре — дали видът на Стокс, който лежи на пода, или изплашеният поглед на Теган, или Пол, застанал в ъгъла, или аз, коленичил до тялото, — но Уелдърман просто замръзна в коридора.

Винсънт очакваше той да влезе в стаята и вече бе замахнал, когато звукът от стъпките му се чу точно пред вратата. Ако Уелдърман бе продължил, гаечният ключ щеше да разтроши челюстта му. Но понеже спря, Винсънт го удари по ръката, точно под рамото, и то не с пълна сила. Уелдърман залитна назад, посягайки към пистолета си.

Вдигнах револвера на Стокс и дръпнах спусъка — три бързи изстрела. Нямах време да се прицеля и първият куршум се заби в стената на няколко сантиметра от главата му. Заради отката вторият и третият също не улучиха — единият отиде още по-нагоре в стената, а другият в тавана.

Уелдърман се метна назад към стената на коридора. Снимките започнаха да падат около него. Той се претърколи на една страна и изчезна надолу по стълбите, когато стрелях за четвърти път.

— Дай ми това. — Винсънт издърпа револвера от ръцете ми и се затича след него.

Чух още два изстрела. Нито един не бе произведен от Винсънт.