Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (105)

105.
Пул

Ден шести, 05:31 ч.

Пул вдигна телефона, но не успя да каже и дума, защото човекът отсреща заговори с припрян, но тих глас:

— Франк, той работи с Клоз. Клеър е при тях. Не знам къде точно — заключена е в някаква стая. Видях видео, но това беше преди няколко часа. Бишъп каза, че ще я убие, ако ти се обадя, преди да кацнем, затова ти звъня сега. Знам какво е намислил. Трябва да разкараш всички онези хора от хотел „Гийон“.

Пул махна с ръка на специален агент Хърлес и произнесе само с устни името на Портър. Хърлес беше на другата линия. Той потупа по рамото трети мъж, седнал зад комуникационния пулт във вана за наблюдение на ФБР, завъртя пръст из въздуха и посочи Пул. Мъжът кимна и започна да проследява обаждането.

— В момента търсим Клозовски. И Наш, и Клеър — отвърна Пул. — Къде си, Сам? В Чикаго ли си?

— Вирусната атака в болницата — не беше истинска, нали? — попита Портър.

— Не. Оказа се лъжа. Спринцовката, която Клеър откри, наистина съдържаше вируса ТОРС, но момичетата са били заразени само с доста мощен грипен щам.

— Мисля, че Бишъп е използвал болницата за нещо като тренировъчна площадка — да види как ще реагират първите отзовали се. Трябва да разкараш всички от хотел „Гийон“. Веднага.

Специален агент Хърлес прекъсна разговора си, надраска нещо на листче и го подаде на Пул. Когато го прочете, Пул се намръщи. На Портър каза:

— Мислиш, че Бишъп планира да разпространи вируса тук?

Задната врата на вана се отвори и капитан Далтън се покатери вътре. Хърлес му обясни кой е на телефона.

— Сам ли си в момента? — попита Портър. — Можеш ли да говориш?

— Специален агент Хърлес е тук. Твоят капитан също. Искаш ли да те включа на високоговорител?

Портър замълча.

Пул прочете бележката отново и я подаде на Далтън.

Потвърдено — Портър е наел стая в „Травълърс Бест“ в Ню Орлиънс, платил за три нощи, откраднатата стъкленица с вируса открита в коша за боклук — празна.

Без да дочака отговор, Пул включи високоговорителя, за да могат да чуват и останалите.

— Там ли си още, Сам?

— Да.

— Открихме жената в селската къща.

Портър отново млъкна.

— Сам, тук, в Чикаго, ли си?

— Тя каза ли ти къде държат Клеър?

Пул хвърли бърз поглед към двамата мъже, седнали срещу него.

— Жената, която открихме… тя е мъртва, Сам. Мисля, че вече го знаеш. Какво се случи там? Можеш ли да ми кажеш нещо за всичката останала кръв?

— Тя не е мъртва, тя просто…

— Сам, не си добре. Мисля, че го осъзнаваш. Прочетох досието ти от доктора в Камдън. Знам през какво преминаваш. Нека ти помогна. Кажи ми къде си.

— Защо не проследите обаждането? Аз лично така бих направил.

— Нещата ще са много по-лесни, ако се предадеш.

— Всички са замесени — каза Портър. — Не мога да вярвам на никого.

— Само така ти се струва. Параноята е част от болестта ти. Ако се предадеш, ще се погрижа да получиш помощ.

— Не трябва да пускаш Бишъп да припарва до тази тълпа. Той точно това иска. Намери Клеър и я отведи някъде, където ще е в безопасност. Не вярвай на никой от тях.

Специален агент Хърлес се наведе над телефона:

— Знаем, че вирусът е у теб. Трябва да се предадеш. Веднага.

Портър затвори.

Човекът на комуникационния терминал посочи картата на монитора си:

— Движи се в посока юг-югоизток.

— Идва насам — каза Хърлес, като гледаше картата.

Мъжът кимна.