Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (82)

82.
Пул

Ден пети, 22:41 ч.

Паркингът на дрогерията бе празен. Всички лампи бяха изгасени. Това беше третото място, където спираха с надежда да проявят лентата.

Портър беше зад волана.

Имаше миг, в който Пул обмисляше да избяга — докато го следваше на излизане от уличката, — но моментът отмина, когато Портър се качи на шофьорското място, пресегна се и отвори вратата отвътре. Пул не мислеше, че Портър ще го нарани, но продължаваше да си напомня, че не е изключено. Нещо в налудничавия поглед в широко отворените очи на онзи го караше да мисли така. Всичко това можеше да е уловка. Ако Портър по някакъв начин бе отговорен за мъртвеца в онзи ван, бе имал на разположение години, за да си изработи приемливо обяснение. Ако наистина бе виновен за смъртта на всички онези хора, можеше да се обърне срещу него за нула време. Пул също така знаеше, че ако за миг го изпусне от поглед, ще изчезне. Единственият му шанс да го арестува бе да стои плътно до него. А бе твърдо решен да го арестува, ако се наложи.

Пул се бе качил в джипа и бе затворил вратата с окованите си с белезници ръце. В този момент усети, че между тях се ражда неизказано доверие. Доверие, което той можеше да използва.

Следващата дрогерия също беше тъмна и затворена.

— По дяволите — измърмори Портър.

— Не съм сигурен, че на тези места още проявяват филми. Мисля, че ги изпращат някъде.

Портър включи на задна и със свирене на гуми изскочи от паркинга, като замалко да помете една бяла тойота, докато се престрояваше.

— В дрогерията срещу моя апартамент проявяват. Хедър отказваше да ползва цифров фотоапарат за важните неща. Казваше, че дигиталната снимка не може да се сравни с трийсет и пет милиметровата лента. Мисля, че на хладилника ми все още има талон за отстъпка.

— Караш прекалено бързо.

Портър мина в дясната лента. Ръката му разсеяно потърква лостчето за мигача върху волана още около половин секунда след като направи маневрата. Някой зад тях наду клаксона и го държа натиснат почти половин минута.

— Какво намекваше одеве? Да не казваш, че Хилбърн по някакъв начин е вкарал тези спомени в главата ми?

Пул разтри окованата си китка.

— Нарича се сугестирано, или (само)внушено твърдение. За много кратко, когато мозъкът излиза от състояние насън, вратата между съзнанието и подсъзнанието е широко отворена. Нали знаеш как, когато се събудиш, за частица от секундата сънищата ти изглеждат реалност? След това осъзнаваш, че си сънувал, и всички въпросни мисли биват маркирани като фикция. Или изобщо забравяш за тях. Мозъкът ти е в състояние да разграничи нещата, понеже именно той е създал съня. Ако си под влияние на външна информация — без значение какъв е източникът, — когато тази врата е отворена, мозъкът не може да категоризира правилно. Не си съвсем буден, затова не помниш, че това се е случвало, но мозъкът въпреки това го запазва като спомен. Това е една от причините потиснатите сексуални спомени, открити по време на сеанси на хипнотерапия, да бъдат обявени за неистински — терапевтът несъзнателно вкарва фалшиви спомени в съзнанието на пациента в момент, в който то е податливо на внушение. Без значение умишлено или не, но Хилбърн ти е вкарал подобни спомени в мига, в който ти е казал какво се е случило точно след като си излязъл от комата.

— Или всичко е съвпадение и просто сега си го спомням погрешно.

— Възможно е.

— Или те лъжа за онова, което си спомням, и се мъча да си покрия задника.

Рязката прямота изненада Пул.

— Хм, това също е вариант.

Иззвъня телефон. Портър извади „еднодневката“ от стойката на таблото, преди да осъзнае, че звукът идва от другаде. Извърна се към Пул. Лицето му потъмня.

— Имаш ли друг телефон?

Пул не счете за необходимо да лъже.

— Имам личен телефон и друг, даден ми от Бюрото. Онзи, който унищожи, беше служебният.

— Господи, не ми казвай, че трябваше да те съблека гол и да те претърся! Дай го насам. Не вдигай. Извади го с два пръста и ми го подай.

Пул се подчини. Извади самсунга от джоба на сакото си и го подаде на Портър в момента, в който телефонът иззвъня за трети път.

Портър вдигна и имитира гласа на Пул:

— Пул.

— Грейнджър е. Той с теб ли е?

— Ъхъ.

— Добре, не казвай нищо. Вдовицата на Хилбърн разпозна Портър от телевизията. Новините, че тялото на Уейднър е открито в неговия апартамент, се разлетяха из цялата страна, така че снимката му е навсякъде. Когато сигналът на телефона ти изчезна, веднага се мобилизирахме. Проследяваме джипиеса на този телефон в момента. Изпуснахме ви за малко на Къмбърланд. Бях накарал момчетата да стоят по-назад, за да не се виждат. Хеликоптерът е на път. Не сме сигурни коя кола…

Портър смъкна стъклото и изхвърли телефона, докато преминаваха на жълт светофар през кръстовището на Клондайк и Мортин авеню. След това зави рязко надясно, мина по същия маршрут, по който бяха дошли, и по най-бързия начин излезе на I-526.

Телефонът еднодневка бе паднал на пода, докато взимаха завоя. Портър го вдигна, хвърли още един ядосан поглед на Пул, след което набра някакъв номер. Пул не разпозна гласа на мъжа, който вдигна. Портър каза:

— Идваме с пълна газ.

— Разбрано. Приближете се колкото се може повече.

Портър прекъсна разговора, написа кратко съобщение, след което остави телефона обратно в стойката и се обърна намръщен към Пул:

— Това беше тъпо.

— И ти щеше да направиш същото.

— Дай ми документите си.

— Защо?

— Значка, служебна карта, шофьорска книжка. Всичко.

— Сам, не мисля…

— Дай ми всичко, веднага, на шибаната секунда!

Пул извади значката и служебната си карта от джоба на сакото и му ги подаде. Бръкна в портфейла си, издърпа шофьорската си книжка и му подаде и нея. Портър изхвърли всичко през сваленото стъкло.

— Това беше поредната грешка — каза му Пул.

— Очевидно правя доста грешки в последно време.

Вдигна стъклото и увеличи скоростта.

— Какво са открили в апартамента ми?

Пул му разказа за тялото на Уейднър и за парчетата гипсокартон. Не скри нищо.

Портър слушаше мълчаливо. Продължаваше от време на време да хвърля погледи в огледалото за обратно виждане. Когато Пул погледна в страничното огледало, и той я видя — патрулна на полицията на Южна Каролина на три коли зад тях. Не знаеше откога ги следва.