Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (81)

81.

Дневникът

Събудихме се от някаква ужасяваща дандания на долния етаж. Когато чух първия вик, предположих, че съм сънувал. Очите ми се отвориха рязко. Отначало не бях съвсем сигурен къде се намирам. Либи се размърда до мен. Голото и тяло бе притиснато до моето, а кракът й бе обвит около кръста ми.

Човекът, който крещеше, бе Уелдърман. Чух и как някой плаче. Отначало не осъзнах, че това е Хлапето. Той рядко приказваше. Никога не го бях чувал да се смее. Със сигурност не го бях чувал да плаче.

— О, не… — прошепна Либи и се изправи, прикривайки гърдите си с чаршафа.

Двамата скочихме от леглото и започнахме да се обличаме трескаво. Когато отворихме вратата, видяхме Пол, който се подаваше от нашата стая. Гледаше към стълбите. Щом ни забеляза, пребледня като призрак и ченето му увисна. Очите му подскачаха от мен към Либи и обратно. Не съм сигурен дали изглеждаше така, защо видя нас, защото бе чул нещо на долния етаж или и двете.

— Какво става? — попитах аз колкото може по-тихо.

Преди Пол да ми отговори, Финики изкрещя:

— Всички долу! Веднага!

— О, не, не, не… — запелтечи Пол.

Либи стисна рамото ми:

— Сигурно са намерили бележката. Парите. Свършено е с нас.

— Няма да ни наранят — уверих я аз. — Трябваме им, нали помниш?

Това изобщо не я успокои.

Теган и Кристина излязоха от стаята си, прозявайки се. Теган бе облечена в бяла роба, а Кристина — с раздърпана фланелка и розови шорти.

— Колко е часът? — попита Теган.

Пол погледна зад рамото си.

— Четири и петнайсет сутринта.

— Веднага! Мамицата ви!

Това беше Уелдърман.

Вратата на Винсънт се отвори. Той излезе с гаечен ключ в ръката.

Очите на Кристина се присвиха:

— Какво възнамеряваш да правиш с това?

— Каквото се наложи.

Той затъкна ключа в колана на панталоните си, дръпна ризата отгоре и заслиза по стълбите.

Последвахме го. На половината път Теган се наведе по-близо до мен:

— Излезе ли ти късметът?

Либи я изгледа палаво. Не й отговорихме.

Открихме всички във всекидневната. Е, почти всички.

— Седнете — заповяда Уелдърман. — Никой да не обелва и една шибана думица.

Палтото му беше разкопчано. Виждах оръжието под мишницата му, беше револвер.

Разпръснахме се из стаята. Ние с Либи седнахме на дивана заедно с Пол. Кристина и Теган се разположиха на фотьойла. Държаха се за ръце. Отначало Винсънт остана прав, но когато погледът на Уелдърман се спря върху него, той придърпа изпод бюрото един дървен стол и се отпусна на него. Мислех си как всеки момент гаечният ключ ще се измъкне от джинсите му и ще издрънчи на пода, но не стана така.

Уелдърман и госпожица Финики стояха на вратата към кухнята. Свободната ръка на Уелдърман беше върху рамото на Невестулката. Стокс не се виждаше никъде. Както и Хлапето.