Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (37)

37.
Пул

Ден пети, 12:33 ч.

Когато Пул влезе в стаята за наблюдение. Наш му подаде лист хартия.

— Федерална заповед за копие от разпита на Бишъп. Далтън я донесе собственоръчно. Освен това каза, че специален агент Хърлес идва насам и точи зъби специално за теб.

Пул огледа тясното помещение. Бяха сами, ако не се брои полицаят, който отговаряше за звукозаписното оборудване.

— Къде е онзи от кабинета на кмета? Уорник?

Наш сви рамене.

— Тръгна си веднага щом получи копие от записа. Преди двайсетина минути.

Кожата около очите му беше зачервена и подпухнала. По челото му блестеше тънък слой пот.

— Болен си, нали?

— Просто настинка. Може би грип. Усещах, че се задава, още преди къщата на Ъпчърч. Не е оттам.

Той бръкна в джоба си, извади блистер „Дейкуил“ и пъхна една таблетка в устата си.

— Вече се чувствам по-добре.

Той извърна глава и се изкашля в ръкава на сакото си. Когато се обърна отново към Пул, изглеждаше така, сякаш е глътнал мишка.

— Какво?

— Докато беше в стаята за разпити, говорих с Клеър. Извършили са предварителни аутопсии на жертвите в болницата. Отровени са с нещо, наречено „сукцинилхолин“.

— Това е паралитик. Вероятно е лесно да го откриеш в болница.

Наш кимна.

— Има и няколко неща, които не се връзват.

— Като например?

— Бишъп е десничар и всичките му предишни жертви са убити от някой, който е действал с дясна ръка. Последните обаче — двете, които ние открихме, и другите две в болницата — са убити от човек, който е левичар. Също и Том Ланглин в Симпсънвил. Местният патолог е потвърдил.

Пул обмисли това и за миг се изкуши незабавно да се върне в стаята за разпити:

— Портър е левичар.

Наш сведе очи:

— Обещах, че ще ти споделям всичко, затова и ти го казах, но не може да е Сам. Трябва да си убеден в това.

— Никога не съм казвал на Портър, че партньорът ми е мъртъв, но той го знаеше — изтъкна Пул. — Как ще обясниш това?

— Може Клеър да му е казала. Или Клоз. Може да го е чул навсякъде. Аз например го чух по новините. Това нищо не означава. Бишъп просто се ебава с теб. Знаем, че Портър е бил в Ню Орлиънс, когато партньорът ти е умрял.

Пул протегна ръка.

— Дай да си погледна телефона.

Наш затършува из джобовете си, измъкна айфона и му го подаде.

— Това нещо дрънча повече от телефона на проститутка във военноморска база.

— Не съм сигурен какво значи това — измърмори Портър, докато разглеждаше списъка с неприети повиквания. Дузина от специален агент Хърлес. Няколко от номер, който не можа да разпознае, започващ с код 504.

— Значи… — заобяснява Наш.

Преди да довърши, Пул му обърна гръб и набра номера, започващ с 504.

Гласът, който му отговори, беше груб, разсеян.

— Началник Вина.

— Началник, аз съм специален агент Франк Пул. Щях да ви звъня…

— Нещо се случи — прекъсна го Вина. — Все още се мъча да разбера какво точно. Става дума за Винсънт Уейднър. Изчезнал е.

Пул хвърли поглед към Наш и пусна телефона на високоговорител.

— Уейднър е изчезнал? Как така изчезнал?

— Имахме сериозен пробив в сигурността тук вчера — нещо от рода на хакерска атака, доколкото успяхме да разберем. Малко след девет вчера сутринта вратите из целия затвор започнаха изведнъж да се отключват — тези на килиите, по коридорите, входната и изходната — всички просто се отвориха. Отначало приличаше на случаен бъг в системата. Започна в килийните блокове, а когато затворниците се стълпиха в общите помещения, се заотваряха и външните врати. Охраната се видя в чудо и обявихме извънредно положение. Резултатът — двама мъртви, шестима в лазарета с различни наранявания и четиринайсет затворници, от които няма и следа, сред тях и Уейднър. Мрежата ни е изолирана, има и бекъп. Предполага се, че подобно нещо не би трябвало да се случва. — Вина постави ръка върху микрофона и размени две-три приказки с някого, след което продължи: — Опитваме се да прегледаме видеозаписите в момента и по всичко личи, че и те са били хакнати. Всички индикации за дата и час са разбъркани, записите не са последователни. Как изобщо е възможно подобно нещо?

Пул притвори очи и въздъхна.

— Значи, ако ви помоля за видеозапис, който да потвърди категорично, че детектив Портър е бил във вашия затвор преди два дни, ще можете да ни го осигурите? Или може би снимка на жената, която твърдеше, че е Сара Уернър?

Вина се изсмя:

— Току-що изгледах запис как вървя от колата си до Седми портал, запис, който знам, че е от тази сутрин, а датата и часът на записа показват, че е отпреди три седмици. Техниците ми ще се опитат да възстановят това-онова от резервните копия, но не изглежда като да преливат от оптимизъм. Не разбирам нищичко от това, което бръщолевят, но от онова, което все пак схващам, е, че нещото, причинило тази бъркотия, е било в системата ни от известно време и може и да няма оправяне. Мога ли да ви кажа, че Портър беше тук? Абсолютно. Седях срещу него в собствения си кабинет. Мога ли да го докажа? Не. И вероятно никога няма да успея. Имам среща с началниците си след двайсетина минути и трябва някак си да им обясня всичко това. После, ако все още съм на работа, трябва да се върна в местната телевизия и да обясня на добрите граждани на Ню Орлиънс как четиринайсет от нашите гости са в неизвестност и вероятно в момента се шматкат по Бърбън стрийт, влизат с взлом в домовете им, крадат колите им и един господ знае какво още. И до един са избягали по време на моята смяна. Когато аз нося отговорност. Що се отнася до Уейднър, имам силно предчувствие, че идва към вас, дори може и вече да е там. Когато го заловихме в апартамента му онзи ден, намерихме приготвена чанта с багаж, две хиляди долара в брой и автобусен билет до Чикаго. На това му викам човек с грижливо изготвен план. Единственото, което направихме, е да го позабавим малко. Пуснал съм го в националния бюлетин за издирване и ще пратя снимката му на пресата. Както и на останалите, разбира се. Ще го хванем.

— Случайно да знаете Уейднър левичар или десничар е?

Вина се замисли за момент, след което отсече:

— Сигурен съм, че е десничар. Защо?

— Боя се, че не мога да ви отговоря, просто ми трябваше да знам със сигурност. Можете ли да проверите това?

— Да, бе, ще го преместя начело на списъка с всички други неща, които трябва да свърша днес. Затварям.

И прекъсна разговора, преди Пул да каже нещо.

Наш се обади:

— Ако Уейднър е тук, може и да е убил жените, които открихме, може би дори двата трупа в болницата също са негово дело. Ако някак е съумял да се качи на самолет, без да го заловят, може и до Симпсънвил да е стигнал.

— Значи предполагаш, че Портър казва истината.

— Да пукна, ако повярвам и на една дума на Бишъп! Бях там, когато намери първия дневник.

— Четох доклада ти — кимна Пул. — Портър открива дневника, след като ти претърсваш тялото. А възможно ли е да го е подхвърлил някак?

Наш се намръщи.

— Искаш да кажеш, да си го е извадил от ръкава като фокусник? С всички нас, застанали около него и трупа? Няма начин. Той не е Копърфийлд.

Пул набра друг номер. Обади се отново на агента, който водеше разследването за случая в „Монтехю Лабс“. Видеозаписите и там бяха компрометирани. Който и да ги беше хакнал, явно не се бе затруднил много-много. Беше влязъл и излязъл от системата им, без да остави никакви следи. В момента разследваха служителите си, но можеше да е бил Бишъп, Портър… който и да е.

От другата страна на еднопосочното стъкло се виждаше как Портър продължава да чете. Очите му бяха потънали в поредната тетрадка, Дневника на Бишъп… Пул се зачуди — дали наистина Портър беше толкова увлечен в четивото, или играеше поредната сложна за разбиране роля?

Пул тръсна глава и се обърна към двамата охранители, застанали в коридора:

— Освен до тоалетна, никой от тези двамата да не напуска стаите, разбрано? Донесете им нещо да обядват, да си имат занимавка. — Той бръкна в джоба си, извади две визитки и подаде по една на всеки. — Ако някой се опита да разговаря с тях, който и да е, първо ми се обадете за разрешение. Ще се върнем след час.

Полицаите кимнаха и прибраха визитките.

— Къде отиваме? — попита Наш.