Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (46)

46.

Дневникът

Винсънт успя да отвори предния капак ни камиона с помощта на метален лост, който натика в процепа, докато аз дърпах жилото за освобождаване от кабината, а Кристина натискаше ключалката. Капакът се вдигна с неохотно скърцане, все едно се бе примирил със съдбата си да остане затворен навеки, а сега някакви обирани на гробове идваха да тревожат вечния му покой с лопатите си.

Винсънт подпря капака с „козия крак“ и заразглежда двигателя.

— Акумулаторът се е скапал. Ще ни трябва нов. Половината от кабелите или са изгнили, или са дъвкани от нещо. — Пресегна се и извади шепа сено и мръсотия. — Нещо си е направило гнездо тук.

— Може ли да се поправи?

Беше Либи. Стоеше до мен и държеше отворена вратата от страната на шофьора.

— Защо не? Само ще ми трябват около петстотин долара за части, друга кола, за да докарам частите, един тон инструменти, каквито нямаме… — Той сведе глава. — Да ви се намира прасенце — касичка, скътано някъде? Понеже, ако нямате, знаете, че Финики няма да ни услужи. — Обърна се към Кристина: — Стягам една раница и се омитам оттук още тази вечер, казах ти. Ако искаш да дойдеш с мен, да си готова до полунощ. Не искам да изкарам и една нощ повече на това място.

Нямах никаква идея какво се е случило между него, Уелдърман и Стокс предишната вечер. Нито пък Либи. Подозирах, че Теган и Кристина знаят, но никоя от двете не желаеше да сподели с нас. Погледът, който си размениха Винсънт и Кристина, говореше красноречиво.

— Какво ти сториха? — попитах аз.

Той само изсумтя и тръсна глава:

— Ще разбереш сам, и то много скоро. Чувам, че гаджето ти е наред — още тази нощ. Сигурно си на пангара след нея. Няма как да се скатаеш. Само че на мен ми писна. Ще рискувам и ще си дигна чукалата.

— Идвам с теб — каза Кристина и докосна ръката му. — Вече ти казах, че съм с теб.

Той я изгледа косо.

— Хубаво. Гледай да не ме забавиш.

— И ще оставиш всички нас тук?

Гласът долетя откъм отворената врата на хамбара. Всички се обърнахме и видяхме Теган, застанала на прага. Тя пристъпи навътре. Залязващото слънце я озари отзад.

— Ами Невестулката и Хлапето? Те не могат да се измъкнат без чужда помощ. Ще ги зарежеш ли?

Винсънт отново се зарови в двигателя:

— Не давам пукната пара за всички вас. Майка ми беше проститутка и наркоманка, баща си никога не съм познавал. Откакто се помня, съм се грижил сам за себе си. Не съм бавачка на никого. Колкото по-скоро онези двамата осъзнаят, че няма кой да им помага в този свят толкова по-добре. Имат покрив над главата си, храна… вие също. Всичко си има цена. Знам какво си мислите — мислите си, че ще подкараме този камион, ще се накамарим на него и ще отпрашим за някое по-добро място. Ами, да ви кажа добрата новина — няма по-добри места, само са различни. Целият свят е една огромна помийна яма. Единственото, което може да направиш, е да избереш някое по-чисто ъгълче и да издържаш вонята колкото можеш, след което да се преместиш в друго ъгълче. Хвърлих един поглед на етикетчето с цената, която се плаща, за да останеш на това място, и, казвам ви, за мен е шибано скъпо.

Теган се обади:

— Наистина ли си мислиш, че Финики ще те остави да си тръгнеш? Дори да се измъкнеш незабелязано, колко време ще мине според теб, преди тя да дръпне една жица на онези ченгета, те да се обадят на другарчетата си, да те подберат и да направят с теб бог знае какво, за да служиш за пример на останалите, които решат да бягат? Колко снимки висят по стените на тази къща? Къде мислиш, че са всички сега? Да не вярваш, че живеят в северната част на щата в спретната просторна къща, осиновени от добро семейство, и в момента си правят планове за колежа? Няма ги, Винс. Била съм тук достатъчно дълго, за да знам какво ще ти се случи, ако избягаш. Ще те заловят, преди да стигнеш близо до каквото и да било, напомнящо цивилизация, и ще ти съдерат задника от бой. И ако това не проработи, познай! Пътник си. В къщата на Финики ще се освободи легло, което ще бъде заето от ново хлапе още на другия ден. А от теб ще остане само прашна снимка на стената. — Тя кимна към камиона: — С това поне имаме някакъв шанс. Всички може да се махнем оттук.

Винсънт бръкна под капака и извади мише гнездо, свито от изгнили кабели. Хвърли го на земята и измърмори:

— И как ще работим по това нещо, без Финики да разбере?

— Финики е яка друсалка. Когато детективите ни върнат и тя е сигурна, че всички сме в къщата, лапва едно хапченце и е аут за целия свят петнайсет минути по-късно. Била съм в стаята й, ровила съм в дрешника й, във всичките й чекмеджета, под шибаното й легло даже — дори не мигва, само хърка и точи лиги. А и през деня не е много по-добре. Дори в момента се е отцепила.

Плъзнах се от шофьорската седалка и застанах до Либи.

— А дали няма пари, скрити някъде?

Мислех си за буркана, който майка ми държеше в кухненското шкафче над печката. Парите й за черни дни, както ги наричаше. Веднъж ми бе казала, че всеки трябва да има пари за черни дни.

Теган поклати глава:

— Сигурна съм, че има, ала не успях да ги намеря, а, повявайте ми, търсила съм навсякъде. — Тя хвърли поглед към Кристина: — Но ние можем да намерим пари, нали, Кристина?

Другото момиче очевидно разбра какво има предвид, понеже лицето й леко пребледня. Тя кимна обречено:

— Щом трябва.

Теган се извърна към Либи:

— Ако ще ходиш тази нощ, и ти можеш.

— Какво ще й се наложи да прави? — изрекох аз, преди да осъзная, че говоря. Приближих се до Либи и усетих как ръката й се плъзна в моята.

Тя се наведе към мен и прошепна:

— Всичко е наред.

Обаче не беше.