Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (110)

110.
Портър

Ден шести, 05:44 ч.

— Колко години продаваха деца точно от този хотел, пред който сме сега, Сам? Ти водил ли си някои тук, или остави това на Хилбърн и другите?

Портър не му обърна внимание.

— Как у Либи е попаднала косата на Кърби?

— Аз й я дадох.

— Откъде я взе?

— Майка ми я отряза последната нощ, която прекара с него. Клъцна я, докато той спеше, показа му я, като се събуди, и му каза, че ако опита да я последва, ще отреже в съня му друго нещо — нещо, което няма да порасне отново.

— Майка ти е направо бонбонче.

— Такава си е.

— Постоянно ли бяхте във връзка с нея?

— Искам да знам как откри Либи, Сам. Искам да разбера защо изпита нужда да я измъчваш. Да я убиеш. Нищо не ти бе направила.

— Всички тези хора чакат теб, Бишъп. Къде си?

— Хеликоптерът ли те изнервя, Сам? Звучиш подплашено. Да не би да се чудиш дали ФБР може да проследи телефона ти в тълпа като тази? Чудиш ли се дали не са съвсем близо? Може би те наблюдават отгоре. Чудя се дали компютърните им специалисти са толкова добри, колкото Клозовски. Технологиите му се удаваха още когато бяхме деца.