Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (101)

101.
Наш

Ден шести, 05:07 ч.

— Ако се вярва на Стоут, Клеър най-вероятно е поела по тези стълби. Отишла е до кафето да се оправи с някакъв проблем, след това той й се обадил и я помолил да дойде до офиса му. От Агенцията за контрол на заболяванията били заключили асансьорите, затова й се наложило да се качи по стълбите. Тези са най-близо.

Гласът на Клоз ехтеше из стълбището.

Наш погледна нагоре, после надолу.

— Какво е искал Стоут?

Клоз въздъхна:

— Съжалявам, не се сетих да попитам.

С фенерчето на телефона си Наш освети касата на вратата и пода, прокара лъча внимателно по всяка повърхност, но не откри нищо.

Уорник нервно се разхождаше зад тях.

— Губите време.

— Вие сте били голям задник.

— Прекрасно — изсумтя Уорник. — С онова видео, на което ритате Бишъп, дето се върти по телевизиите, наистина ще ви е необходим приятел от моя калибър. Не съм човек, върху който може да пикаете без последствия.

— И без това не си падам по подобни извращения, така че майната ти!

Наш погледна отново нагоре и попита Клоз:

— Какво изрови за тоя Стоут? Мислиш ли, че може да е замесен?

— Да не намекваш, че може да я е примамил на стълбището, за да я нападне?

— Аха.

Клоз прехапа устни и се замисли.

— Бивш полицай е. Като че ли е бил добро ченге, но предполагам, че това не… — Гласът му секна. — Трябваше, наистина трябваше да го проверя по-сериозно, но просто не се сетих. Очевидно познава болницата. Определено е някой, който би могъл да я отвлече и да я замъкне, където и да е, без да бъде видян. Познава двете жертви, също както и половината персонал. Но какъв е мотивът? Не мога да си обясня защо му е да я отвлича.

— Може би е видяла нещо. Приближила се е прекалено много до истината.

Това здравата стресна Клоз.

— На този етап знам за случая повече от нея. Може аз да съм следващият!

— Можем само да се надяваме.

— Трябва ми пистолет.

— Виждал съм те да стреляш. Не ти трябва пистолет.

Наш замълча, след това се обърна към Уорник:

— Вие имате ли оръжие?

Уорник отстъпи крачка:

— Няма да му дам моя.

— Какво е?

— .38.

— Имате ли разрешително? Покажете ми го.

— Разбира се.

В момента, в който Уорник посегна към задния си джоб. Наш връхлетя върху него. Удари го с лакът в стомаха и му изкара въздуха. Със свободната си ръка бръкна под сакото на мъжа, извади пистолета му и го опря в брадичката му. Уорник изпусна портфейла си и посегна към Наш. Наш заби дулото на оръжието още по-дълбоко в плътта му.

— Недей!

Ръцете на Уорник се отпуснаха. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук.

Клозовски бе ококорил очи:

— Не ми трябва пистолет, Наш. Всичко е наред. Нека си го задържи.

Наш се наведе по-близо до Уорник и завъртя дулото на .38 калибровия.

— 203. БЖ15 3х ЛМ. Говори ли ти нещо?

Уорник замълча.

Наш спусна предпазителя.

— Когато питах жената в „Пицата на Кармин“ какво означава това, тя ми каза да питам теб. Ето, питам те. Какво значи това?

Уорник бавно си пое въздух. Дори да беше изплашен, не му личеше.

— Какво си мислиш, че значи?

— Бяла жена, петнайсетгодишна, три хиляди долара, с инициали ЛМ, най-вероятно Либи Макинли — отвърна Наш. — Някой търгува с деца.

— Откъде разбра? — попита спокойно Уорник.

— Понеже работя в силите на реда и съм виждал подобни неща много по-често, отколкото би трябвало.

Уорник се опита да кимне, но му беше трудно заради пистолета под брадичката.

— А пък аз знам какво означава, понеже работя за кабинета на кмета и контролираме всичко, което вършат силите на реда. Чета същите доклади, които четеш и ти. Даже повече. Трафикът на хора в този град е голям проблем.

— Според мен ти си част от този проблем. Мисля, че дори печелиш от него.

— Е, за това не си прав.

— Мисля, че и кметът печели. Ето защо Бишъп го отвлече и остави снимките.

— Бишъп не е оставял никакви снимки. Човекът, който работи с Портър, ги е оставил. Ако кметът е замесен, щях да знам. Уверявам те, не е.

— И за какъв дявол тогава някаква си мадам, която върти бизнес с компаньонки, ще ми казва, че си замесен?

Уорник махна пренебрежително и се опита да си поеме въздух.

— Защото е „някаква си мадам“, която върти бизнес с компаньонки. Знае името ми, знае, че ти ще знаеш името ми, затова ти хвърля стръв, за да не й дишаш във врата. Това е жена, която целия си съзнателен живот е манипулирала мъжете. Добра е. Изиграла те е, детектив. Заложила е на глупостта ти и на погрешната ти преценка и е спечелила. Просто още не можеш да го осъзнаеш.

Двамата мъже се гледаха още близо минута, като никой не желаеше пръв да отмести поглед. Накрая Наш свали пистолета.

— Ще дам това на Клоз, понеже не ти вярвам. Ще открия по какъв начин си замесен в цялата работа и ще те изоблича. Ако опиташ да направиш нещо глупаво, собственоръчно ще те гръмна. Ще ми достави неизмеримо удоволствие, затова, моля те, дай ми причина.

Уорник оправи демонстративно сакото си:

— Свърши ли с пледоарията?

Наш вдигна предпазителя и подаде пистолета на Клоз.

Клоз го хвана с два пръста:

— Ама наистина ли?

— Пъхни си го в панталоните и гледай да не се гръмнеш. Може и да ти потрябва.

Клоз изгледа оръжието, първо опита да го затъкне отпред, размърда се неловко, премести го отзад.

— Не е много удобно.

Наш не му обърна внимание:

— Може ли Стоут да е напуснал болницата и после да се е върнал, без никой да усети? И не само Стоут — който и да е?

Клоз спря да си играе с пистолета и се опита да застане нормално.

— И Клеър най-напред за това си помисли. Спомена нещо за старите контрабандисти и тунели под града и каза, че Бишъп ги е използвал, за да се придвижва незабелязан с години. Претърси мазето, но не откри нищо.

— Претърсила е мазето? Сама?

— Ами… не. Стоут беше с нея, двама или трима охранители също… а и човекът от поддръжката, който по думите й работел долу. Мисля, че името му беше Ърнест Скоу. Всички търсеха заедно.

— Ако Стоут или някой от охранителите е замесен, може просто да са се престрували, че търсят. Може би дори съзнателно са я обърквали и са я отдалечавали от точното място, докато се откаже.

— Може и така да е.

Наш кимна към Уорник и посочи стълбите:

— Първо ти.

Уорник се намръщи:

— В такъв случай ми върни пистолета.

— Или тръгваш надолу, или те бутам. Ти избираш.

— Откъде да знам, че не работиш с Портър и не планираш да ме убиеш, когато слезем?

Наш се усмихна:

— Това е чудесна теория. Харесва ми начинът ти на мислене. Или пък ще вземем да открием кмета. При всички положения обаче ти вървиш отпред.

— С кариерата ти е свършено… — каза Уорник и заслиза по стълбите.