Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (74) (Книга за всички и никого)

За висшия човек

1.

Когато за пръв път дойдох при хората, безумието на пустинника извърших, великото безумие — явих се на пазарището. И когато аз говорех към всички, към никого не говорех. А вечерта въжеиграчи бяха ми другари и трупове; и сам аз бях почти труп.

Но с новото утро ми дойде и нова истина: и аз научих да казвам „Що ме е грижа от пазар и сган, и шум от сган, и дългите уши на сганта!“

Висши човеци, това научете от мен: на пазара никой не вярва във висши човеци. А щом искате да говорите там, добре! Но сганта подмигва: „Ние всички сме равни.“

„Вие, висши човеци — тъй подмигва сганта, — няма никакви висши човеци, ний всички сме равни, човекът е човек, пред Бога всички ние сме равни!“

Пред Бога! Но сега тоя бог умря. А пред сганта ние не искаме да бъдем равни. Висши човеци, махнете се от пазара!

2.

„Пред Бога!“ — Но сега тоя бог умря! Висши човеци, тоя бог беше вашата най-голяма опасност.

Откакто е той в гроба, едва оттогава възкръснахте вие отново. Едва сега настъпи великата пладня, едва сега ще стане висшият човек господар!

Разбрахте ли вие тая дума, о, мои братя? Вие се плашите — вашите сърца се замаяха? Не зее ли тук бездна за вас? Не ви ли лае тук адският пес?

Тогава напред! Висши човеци! Едва сега ще се замъчи да роди планината на човешкото бъдеше. Бог умря: сега ние искаме да живее Свръхчовека.

2.

Най-угрижените питат днес: „Как може да се съхрани човек?“ А Заратустра пита единствен и пръв: „Как ще бъде човекът превъзмогнат?“

Свръхчовекът ми лежи присърце, той е моето първо и единствено — а не човекът: не ближният, не най-бедният, не най-страдащият, не най-добрият.

— О, братя мои, което мога да обичам у човека, то е, че е преход и гибел. А и у вас има много, което ме кара да обичам и да се надявам.

Че вие презирахте, висши човеци, това ме кара да се надявам. Великите презрители са именно великите почитатели.

Че вие се отчайвахте, в това има много за почит. Че вие не се научихте да се отдавате, вие не научихте дребните мъдрости. Че днес дребните хора станаха господари; те всички проповядват покорност и смирение, и благоразумие, и прилежание, и зачитане, и дългото „и тъй нататък“ на такива дребни добродетели.

Което прилича на жена, което произхожда от рабска порода, а особено сганта — сбирщина: то иска сега да бъде господар на всяка човешка съдбина — о, погнуса! Погнуса! Погнуса!

То пита и пита, и не се уморява: „Как се съхранява човек най-добре, най-дълго, най-приятно?“ С това са те господари на днешния ден.

Тия господари на днешния ден превъзмогнете, о, братя мои — тия дребни хора: за висшия човек те са най-голяма опасност!

Превъзмогнете, висши човеци, малките добродетели, малките мъдрости, зачитането на пясъчно зърно, пъпленето на мравките, жалкото доволство, „щастието на мнозинството“!

И по-добре да се отчаяте, отколкото да се отдадете. И, наистина, аз ви обичам за това, че вие днес не знаете да живеете, висши човеци! И тъкмо тъй живеете вие най-добре!

4.

Имате ли мъжество, о, мои братя? Сърдечни ли сте? Не мъжественост пред свидетели, а мъжественост на пустинника — и орлова мъжественост, която никой бог дори не вижда?

Студени души, катъри, слепи, пияни — не са сърдечни за мен. Сърце има, който знае страх, но надвива страха; който вижда бездната, но с гордост.

Който вижда бездната, но с орлови очи — който с орлови нокти хваща бездната: той има мъжество.

5.

„Човек е зъл“ — тъй за утеха ми казваха всички най-мъдри. Ах, да беше това истина и днес! Че злото е най-добрата сила на човека.

„Човек трябва да стане по-добър и по-зъл“ — тъй уча аз. Най-злото е необходимо за най-доброто на Свръхчовека.

Можеше да бъде добро за оня проповедник на дребните хора това, че той страда и носи греха на човека. Но аз се радвам на великия грях като на моя най-велика утеха.

Но такива неща не са казани за дълги уши. Не всяка дума е за всяка уста. Това са тънки, далечни неща: тях не трябва да тъпчат овчи крака!

6.

О, висши човеци, мислите ли вие, че аз съм тук, за да поправя, което вие сте направили зле?

Или че аз искам занапред по-удобно да ви постеля, вам, страдащи? Или да ви покажа нови по-лесни пътеки вам, залутани, заблудени, катерещи се по криви пътеки?

Не! Не! Трижди не! Все повече, все по-добри от вашия род трябва да загиват — и вашата участ трябва да става все по-зла и по-сурова. Само тъй — само тъй пораства човекът до висината, дето мълния го трясва и убива — достатъчно висок за мълния!

Към малцина, към бъдещето, към далечното се отправя моят дух и моят копнеж: що ме е грижа за вашата нищожна, обикновена, кратка беда!

Вие не страдате още достатъчно! Че вие страдате заради себе си, вие не сте страдали още заради човека. Вие бихте излъгали, ако кажехте инак!

Вие всички не страдате за това, за което страдах аз.

7.

Не ми е достатъчно, че мълнията вече не вреди. Не да я отвърна искам аз — тя трябва да се научи да работи за мен.

Моята мъдрост се сбира отдавна като облак, тя става все по-тиха и по-тъмна. Тъй е всяка мъдрост, която някога ще роди мълнии.

На тия човеци на днешния ден не искам аз да бъда светлина, нито светлина да се наричам! Тях искам аз да заслепя: Мълния на моята мъдрост! Избоди им очите!

8.

Не искайте нищо свръх силите си — грозна лъжа е присъща на тия, които искат свръх силите си.

Особено когато искат велики неща! Че те възбуждат недоверие към великите неща, тия изкусни фалшификатори и актьори: докато най-сетне сами пред себе станат фалшиви кривогледи, измазана червоядина, наметнати с мощни думи, с окачени добродетели, с блестящи фалшиви дела.

Бъдете твърде предпазливи, о, висши човеци! Нищо не е за мен днес по-драгоценно и по-рядко от честност.

Не принадлежи ли това днес на сганта? А сган не знае що е велико, що е дребно, що е пряко и честно — тя е невинно крива. Тя лъже всякога.

9.

Бъдете недоверчиви днес, о, висши човеци, вие, сърдечни! Чистосърдечни! И дръжте в тайна основанията си! Защото това днес е сганта.

Което сганта някога научи да вярва без основание, кой би могъл да го опровергае пред нея с основания?

На пазара хората убеждават с жестове. А основанията правят сганта недоверчива.

И ако някога истината е достигнала тържество, то питайте се с недоверие: „Кое ли велико заблуждение се е борило за нея?“

Пазете се също от учените! Те ви мразят: защото са безплодни! Те имат студени изсъхнали очи, пред тях всяка птица лежи оскубана.

Те се хвалят с това, че не лъжат: но безсилието да лъжеш не е още любов към истината. Пазете се!

Отсъствие на треска не е още познание! Не вярвам аз на измръзнали умове. Който не може да лъже, не знае що е истина.

10.

Искате ли да се подемете високо, вървете на свои нозе! Не се оставяйте да ви носят нагоре, не сядайте на чужди гърбове и глави.

Но ти си се качил на кон? И бързо яздиш нагоре към своята цел? Добре, приятелю мой! Но и твоята хрома нога седи също на коня!

Когато ще постигнеш своята цел, когато ще скочиш от коня си: на своята висина именно, ти, висши човече — ще се препънеш.

11.

Вие, творци, вие, висши човеци! Бременен бива човек само със свое дете. Не се оставяйте да ви заблуждават и убеждават! Че кой е вашият ближен? И ако да действате „за ближния“ — вие все пак не творите за него!

Отучете се от това „за“, творци: вашата добродетел иска именно вие да не правите нищо с това „за“ и „заради“, и „защото“. Затъкнете си ушите за всички тия лъжливи дребни думи.

„За ближния“ — то е добродетел само за дребните хора: те казват „равен и равен“ и „ръка ръка мие“ — те нямат ни право, ни сила за вашето себелюбие.

Вашето себелюбие, творци, съдържа предпазливостта и предвидливостта на бременна жена! Което още никой с очи не е видял, плода — него закриля и пази, и храни всичката ви обич.

Дето е всичката ви обич, у детето, там е също и всичката ви добродетел! Вашето дело, вашата воля е вашият „ближен“ — не се оставяйте да ви заблуждават с фалшиви ценности!

12.

Вие, творци, вие, висши човеци! Който трябва роди, е болен; а който е родил, е нечист.

Питайте жените — не е удоволствие да раждаш. Болката кара кокошки и поети да кудкудякат.

Вие, творци, у вас има много нечисто. Защото вие трябваше да станете майки.

Новородено дете: о, колко нова мръсота се появи на свят! Отстранете се! И който е родил, да си измие добре душата!

13.

Не бивайте добродетелни свръх силите си! И не изисквайте от себе си нищо против вероятността!

Ходете по стъпките, по които вече е ходила добродетелта на вашите бащи! Как бихте искали да се подемете високо, ако не се подеме с вас волята на вашите бащи?

Но който иска да бъде първи, да гледа да не стане последен!

И дето са пороците на вашите бащи, там не трябва вие да искате да минавате за светци!

Чиито бащи са обичали жени и силни вина; и диви свине — какво би било, ако един от тях изискваше от себе си целомъдрие?

Това би било безумие! Наистина, за такъв един струва ми се е много, ако той е мъж само на една или две, или три жени.

И ако той учредеше манастири и напишеше на вратите им: „Пътят към светеца“ — аз пак бих казал — за какво! То е още едно безумие!

Той си е учредил поправителен дом и убежище — на добър час! Но аз не вярвам в това.

В самотността расте, което човек носи в нея, също и вътрешното животно. Затова мнозина не трябва да се напътват към самотност. Имало ли е по-мръсно досега на земята от пустинници светци? Около тях е бесувал не само дяволът — но и свинята.

14.

Боязливи, свенливи, несръчни, като тигър, комуто някой скок не се е удал: тъй, висши човеци, ви виждах често да се измъквате настрана. Един зар не ви се удаде.

Но що от това, играчи на зарове! Вие не сте учили да играете и осмивате, както трябва да се играе и осмива! Не седим ли винаги на една маса за осмиване и игране?

И ако вие не сте сполучили с великото, значи ли, че вие затова сте несполучени? И ако сами вие не сте сполучени, несполучен ли е затова човекът? Но ако човек не е сполучен: добре! Та какво!

15.

Колкото едно нещо е по-съвършено, толкова по-рядко се сполучва то.

Висши хора, не сте ли вие всички тук несполучени?

Бъдете бодри, какво от това! Колко неща са още възможни! Научете се на себе си да се смеете, както трябва да се смее човек!

И чудно ли е, че вие сте несполучени и полусполучени, вие, полустрошени!

Не се ли бие и блъска във вас бъдещето на човека?

Най-далечното, най-дълбокото, звездновисокото на човека, неговата чудовищна сила — всичко това не кипи ли във вашето гърне?

Чудно ли е, че много гърнета се счупват! Научете се да се смеете на себе си, както трябва човек да се смее! Вие, висши човеци, о, колко неща още са възможни! И наистина, колко неща са вече сполучени! Колко богата е тая земя с малки, добри съвършени неща, напълно сполучени! Поставете малки добри съвършени неща около си, вие, висши човеци! Чиято златна зрялост лечи сърцето. Съвършеното учи да се надяваме.

16.

Що е било досега на земята най-голям грях? Не бе ли словото на тоя, който рече: „Тежко на ония, които се смеят тук!“

Не намери ли той сам на земята основание за смях? Тогава той зле е дирил. Дори дете намира тук основания за смях. Той не е обичал достатъчно — инак би обичал и нас, смеещите се! Но той ни мразеше и осмиваше, плач и скърцане на зъби ни предричаше той.

Трябва ли човек изведнъж да проклина, дето не обича? Това, струва ми се, е лош вкус. Но тъй правеше той, безусловният. Той произхождаше от сганта.

И сам той не обичаше достатъчно — инак по-малко би се сърдил, че не го обичат. Всяка велика любов не иска любов — иска повече.

Бягайте от пътя на всички такива безусловни! Те имат тежки нозе и задушни сърца — те не знаят да танцуват. Как може да бъде земята лека за такива.

17.

Всички добри неща се приближават към целта си, като криволят. Като котки се гърбят, те мъркат вътрешно пред своето близко щастие — всички добри неща се смеят.

Вървежът издава дали някой върви по своя път — гледайте как вървя аз! Но който се приближава до целта си, той танцува!

И наистина аз се вкамених в статуя, нито стоя тук, неподвижен, тъп, вкаменен като стълб; аз обичам бързия бяг.

И макар да има на земята блата и гъста скръб — който има леки нозе, скача през тинята и танцува като върху пометен лед.

Възвишете сърцата си, братя мои, високо! По-високо! А не забравяйте също и нозете си! И нозете си повишете, вие, добри танчари, и още по-добре — изправете се на глава!

18.

Тоя венец на засмения, тоя венец от рози: аз само увенчах главата си, с него аз сам осветих моя смях. Никого другиго не намерих аз днес достатъчно силен за това. Заратустра танчарят, Заратустра лекият, който маха криле, готов да лети, мамещ всички птици, готов, чевръст, и блажено лек.

Заратустра прорицателят, Заратустра правдосмеещият се, не безпокойният, не безусловният, един, който обича скокове и отклонения от пътя — аз сам увенчах главата си с тоя венец!

19.

Възвишете сърцата си, братя мои, високо! По-високо! И не забравяйте също и нозете си! И нозете си повишете, вие, добри танчари, и още по-добре — изправете се на глава! И в щастието има тежки животни, има тромави от рождение. Те правят чудновати усилия като слон, който иска да се изправи на глава.

Но по-добре да бъдеш луд от щастие, отколкото луд от нещастие, по-добре тромав да танцуваш, отколкото хром да ходиш. Научете моята мъдрост — дори и най-лошото нещо има две добри обратни страни; дори и най-лошото нещо има добри нозе за танец: тогава научете се сами, висши човеци, да стоите на своите нозе! Отучете се да тръбите за тъга и за всяка скръб на сганта. О, как скръбни ми се виждат днес глумците на сганта! Но това „днес“ е на сганта.

20.

Правете като вятъра, когато се хвърля из своите планински пещери — той иска да играе по своя свирка, морята треперят и се мятат под неговите стъпки.

Който дава криле на магарета, който дои лъвици, хвала на тоя добър, неукротим дух, който за всяко „днес“ и за всяка сган идва като вихър —

— който е враг на всички магарешки тръни и увехнали листи, и буренаци: хвала на тоя див добър свободен бурен дух, който танцува върху блата и тъги като върху поляна!

Който мрази мършавите псета на сганта и всички несполучили мрачни изроди: хвала на тоя дух на всички свободни духове, смеещ се вихър, който сипе прах в очите на всички, що гледат черно и са покрити с язви.

Вие, висши човеци, най-лошото у вас е това: всички вие не сте се научили да танцувате, както трябва да се танцува над самия себе! Що от това, че вие не сте сполучили!

Колко неща са още възможни! Научете се тогава да се смеете над самите вас! Възвишете сърцата си, вие, добри танчари, високо! По-високо! И не забравяйте и добрия смях! Тоя венец на засмения, тоя венец от рози — вам, братя мои, хвърлям тоя венец! Аз осветих смеха; висши човеци, научете се да се смеете!