Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (31) (Книга за всички и никого)

За славните мъдреци

На народа служихте вие и на суеверието народно, всички вий, славни мъдреци! — а не на истината! И тъкмо затова ви въздаваха почит.

И затова също търпяха вашето неверие, защото беше едно остроумие и околен път към народа. Тъй господарят дава воля на своите раби и се забавлява с тяхното своеволие.

Но който е омразен на народа като вълк на псета: това е свободният дух, врагът на оковите, необожателят, обитателят на горите.

Да го прогонят из скривалището му — това значеше винаги за народа „чувство за правото“ — против него насъсква той винаги своите най-острозъбести псета.

„Че истината е там: нали народът е там! Тежко и горко на онзи, който дири!“ — тъй се повтаря от памтивека.

На своя народ вие искахте да създадете право в онова, което той обожава: това наричахте вие „воля за истината“, вий, славни мъдреци!

И вашето сърце винаги говореше на себе си: „От народа изхождам, оттам изиде за мен и гласът божий.“

Твърдоглави и хитри, подобно магаре, бяхте вие винаги като ходатаи народни.

И мнозина могъщи, които искаха да им е добре с народа, впрягаха пред конете си и едно магаре, един славен мъдрец.

И ето, желал бих, вие славни мъдреци, да хвърлехте най-сетне съвсем от себе си кожата на лъва!

Кожата на хищното животно, пъстропетниста, и козината на изследвателя, разследвателя, завоевателя.

Ах, за да се науча да вярвам във вашата „истинност“, за това би трябвало вие изпърво да сломите своята благоговейна воля. Истинен — тъй наричам аз оногова, който отива в безбожни пустини и сломи своето благоговейно сърце.

На жълтия пясък и изгорен от слънцето, жадно поглежда той към островите, обилни с извори, дето всичко живо почива под тъмни дървеса.

Но жаждата му не го придумва да стане като тия доволници: че дето има оазиси, там има и идоли.

Гладна, насилствена, самотна, безбожна: тъй се иска сама лъвската воля.

Свободна от щастието на рабите, отървана от богове и обожавания, безстрашна и страшна, велика и самотна: така е волята на истинния.

В пустиня са винаги живели истинните, свободните духом, като господари на пустинята; а в градовете живеят охранените, славните мъдреци — впрегатните животни.

Те именно винаги теглят, като магарета — народната кола!

Не че им се гневя за това: но те си остават слуги и оглавени дори и когато оглавниците им са отънали в злато.

И често са бивали те добри служители и достойни за похвала. Че тъй казва добродетелта: „Трябва ли да бъдеш слуга, търси оногова, комуто твоята служба ще бъде най-полезна!“

„Духът и добродетелта на твоя господар трябва да нарастват чрез това, че ти си негов слуга: тъй сам ти ще растеш с духа му и неговата добродетел!“

И наистина, вий, славни мъдреци, вий, служители народни! Сами вие раснахте с народния дух и добродетел — и народът чрез вас! За ваша чест казвам това!

Но вие оставате народ и в самите си добродетели, народ с тъпи очи — народ, който не знае що е дух!

Дух е животът, който сам разсича живота: в своята мъка увеличава своето знание — знаехте ли вече това?

И слепостта на слепеца, и неговото дирене, и пипане трябва да свидетелстват още за могъществото на слънцето, в което е гледал той — знаехте ли вече това?

И с планини трябва да се учи да зида онзи, който дири познанието!

Малко е, дето духът премества планини — знаехте ли вече това?

Вие знаете само искрите на духа: но не виждате нито наковалнята, която е той, нито жестокостта на неговия млат!

Истина, вие не познавате гордостта на духа! Но още по-малко бихте понесли скромността на духа, ако тя би поискала да говори!

И никога още не сте посмейвали да хвърлите своя дух в снежна пряспа: не сте достатъчно горещи за това! И не знаете също възторга от неговата студенина.

Във всичко се отнасяте вие много свойски с духа; и от мъдростта често правехте приюти и болници за лоши поети.

Вие не сте орли: тъй че не сте познали също и щастието в ужаса на духа. А който не е птица, не трябва да се настанява над бездни.

Вие сте топли: а студено тече всяко дълбоко познание. Ледени са най-вътрешните извори на духа: услада за горещи ръце и дейци.

Почетно сте се изправили вие тук, недвижни и с прави гърбове, вий, славни мъдреци! — вас не тласка силен вятър и воля.

Не сте ли виждали някога ветрило да плува през море, кръгло и издуто, и трептящо от бурния вятър?

Като ветрило, трептящо пред бурността на духа, плува моята мъдрост по морето — моята необуздана мъдрост!

Но вие, служители народни, вий, славни мъдреци — как бихте могли вие да вървите с мен!

Тъй рече Заратустра.