Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (28) (Книга за всички и никого)

За добродетелните

С гръм и небесни огньове трябва да се говори на изтръпнали и спящи чувства. Но гласът на хубостта говори тихо: той прониква само в най-будните души. Тихо трепна и се засмя днес моят щит; туй е на хубостта най-светият смях и трепет.

Вам, добродетелни, се смя днес моята хубост. И тъй дойде до мен нейният глас: „Те искат и да им се плати!“

Вие искате и да ви се плати, вий, добродетелни! Искате възнаграда за добродетел и небе за земя, и вечност за вашето днес? И ето, гневите се на мен, че аз уча — няма кой да ви възнагради и въздаде? А истина, аз не уча, че добродетелта сама си е награда.

Ах, това е мойта скръб: в основата на нещата измамнически са вмъкнати награда и наказание — а още и в основата на вашите души, вий, добродетелни!

Като глига на вепър моята реч ще разпори основата на вашите души; палешник искам да бъда за вас.

Всички съкровености на основата ви трябва да излязат на свят; и когато тъй разровени и сломени легнете на слънце, и вашата лъжа ще бъде отлъчена от вашата истина.

Че това е вашата истина: вие сте твърде чисти за калта на думите: мъст, наказание, награда и възмездие.

Вие обичате добродетелта си като майка своята рожба; но де се е чувало майка да иска да й се плати за нейната обич?

Тя е най-обичната ви рожба, вашата добродетел. Жаждата на пръстена е във вас: сам себе си да достигне, затова се кръжи и върти всякой пръстен.

И като звезда, която гасне, е всяко дело на вашата добродетел: светлината й е все още на път и блуждае — и кога няма да е вече на път?

Тъй светлината на вашата добродетел е още на път, дори и когато делото е извършено. Нека е забравено и мъртво: лъчът на светлината му живее още и блуждае.

Вашата добродетел да бъде ваша същина, а не нещо чуждо, кожа, плащ: това е истината из основата на вашата душа, вий, добродетелни!

Има истина и такива, за които добродетел значи гърченето под удар на бич: и вие твърде много сте се вслушвали в техните вопли!

И други има, които наричат добродетел гниенето на своите пороци; и когато тяхната омраза и тяхната завист се просънят, „справедливостта“ им се събужда и потрива сънливи очи.

И други има, които ги тегли надолу: дяволите им ги теглят. Но колкото повече потъват, толкова по-пламенно свети погледът им и жаждата за техния бог.

Ах, и техните вопли достигнаха до вашите уши, вий, добродетелни: „Което аз не съм, то това за мен е бог и добродетел!“

И други има, които идат тежко и скрибуцат като кола, що возят камъни надолу: те говорят много за достойнство и добродетел — своята стъпка наричат те добродетел.

И други има, те са като обикновени часовници, които навиват; те правят своето тик-так и искат това тик-так да се нарича добродетел.

Истина, те ми правят удоволствие: дето да намеря такива часовници, ще ги навия с присмеха си; и те трябва при това още да ми дзъркат!

И други се гордеят със своя шепа справедливост и в нейно име вършат светотатство с всички неща: тъй че светът бива удавен в тяхната несправедливост.

Ах, как отвратително тече из устата им думата добродетел! И когато казват: „Аз съм справедлив“, всякога звучи като: „Аз съм отмъстен!“

С добродетелта си те искат да издращят очите на своите врази; и те се възвисяват само за да унизят другите.

А има пък и такива, които седят в своето блато и се обаждат тъй из тръстиката: „Добродетел — то е да седиш мирно в блатото.

Ние не хапем никого и страним от оногова, който иска да хапе; и за всичко имаме мнение, каквото ни дадат другите.“

А има пък и такива, които обичат жестове и мислят: добродетел е един вид жест.

Коленете им са винаги на молба, а ръцете им са възвеличения на добродетелта, но сърцето им не знае нищо за това.

А има пък и такива, които считат за добродетел да кажат:

„Добродетел е необходима“, но всъщност те вярват само, че полиция е необходима.

И не един, който не може да види високото у човека, нарича добродетел низкото, това което вижда най-отблизо: тъй нарича той добродетел своя лош поглед.

И някои искат да бъдат назидавани и изправяни и наричат това добродетел; а други искат да бъдат низвъргнати — и наричат това също добродетел.

И тъй почти всички вярват, че участват в добродетелта; и най-малко поне всякой иска да бъде познавач на „добро“ и „зло“.

Но не затова дойде Заратустра, за да каже на всички тия лъжци и глумци: „Какво знаете вие от добродетел! Що бихте могли вие да знаете за добродетел!“

А за да ви омръзнат, приятели мои, вехтите думи, които вие сте научили от глумци и лъжци:

Да ви омръзнат думите: „награда“, „възмездие“, „наказание“, „отмъщение в справедливостта“.

Да ви омръзне да казвате: „че една постъпка е добра, защото е безкористна“.

Ах, приятели мои! Нека в постъпката ви да бъде вашата същина, както майката е в детето: това да бъде вашата дума за добродетел!

Наистина, аз ви отнех стотина думи и най-обичните играчки на добродетелта ви; и ето, вие ми се сърдите, както деца се сърдят.

Те играеха край морето — и дойде вълната и отвлече играчките им в глъбината: и те плачат.

Но същата вълна трябва да им донесе нови играчки и да изсипе пред тях нови пъстри раковини.

Тъй ще бъдат утешени те; и подобно тям вие също, приятели мои, ще получите свои утехи — и нови пъстри раковини.

Тъй рече Заратустра.