Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (10) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010-2016 г.)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

 

Мара Белчева, превод от немски, 1915

Под редакцията на Пенчо Славейков

 

Логис/Комо, София, 1990

История

  1. — Добавяне

За проповедниците на смъртта

Има проповедници на смъртта: и земята е пълна с такива, на които трябва да се проповядва отвръщане от живота.

Пълна е земята с излишници, развален е животът от много-и-премногото. Нека с „вечния живот“ ги отмамят от тоя живот.

„Жълти“: тъй наричат проповедниците на смъртта, или „черни“. Но аз ще ви ги покажа и в други цветове.

Това са ужасните, които мъкнат със себе си хищното животно и не дирят нищо друго освен похот или самотерзание на плътта. Но и самите им похоти са пак самотерзание.

Те не са станали още хора, тия, ужасните: нека проповядват отвръщане от живота и сами те да се пръждосат!

Това са охтичавите на душата: едва-що родени, те почват вече да умират и копнеят за учения за умора и отрицание.

Те желаят да са мъртви и ние би трябвало да не пречим на тяхната воля! Нека се пазим да будим тия мъртъвци и да повредим тия живи ковчези!

Срещнат ли някой болен, или старец, или пък труп, и веднага казват: „Животът е опровергнат!“

А опровергнати са само те и техният поглед, който вижда само единия лик на битието.

Обвити в гъста меланхолия и жадни за дребни приключения, които докарват смърт: тъй очакват те и стискат зъби.

Или пък: те посягат за конфети и при това се присмиват на своята детинщина: те висят на своята сламка-живот и се подсмиват, че все още висят на една сламка.

Тяхната мъдрост гласи: „Безумец, който продължава да живее, но ние сме тъй безумни! И това именно е най-безумното в живота!“

„Животът е само страдание“ — тъй казват други и не лъжат: погрижете се тогаз вас да ви няма! Погрижете се тогаз, да го няма тоя живот, който е само страдание!

И нека тъй гласи учението на вашата добродетел: „Ти трябва сам да се убиеш! Ти трябва сам да се премахнеш!“

„Сладострастието е грях, — тъй казват едни, които проповядват смъртта, — оставете ни да се отстраним и не раждаме деца!“

„Раждането е тягост, — казват други, — защо да раждаме още? Раждаме само нещастници!“

Също и те са проповедници на смъртта.

„Състраданието е необходимо — казват трети. — Вземете каквото имам! Вземете каквото съм! Толкоз по-малко животът ще ме обвързва!“

Да бяха съвсем състрадателни, биха влошили живота на своите ближни. Зли да бъдат — това би било тяхна същинска добрина.

Но те искат да се отърват от живота: грижа ли ги е, че със своите вериги и дарове те още по-яко обвързват!

Също и вие, на които животът е необуздан труд и неспокойство: не сте ли вие твърде уморени от живота?

Не сте ли твърде зрели за проповедта на смъртта?

Всички вие, на които е свиден необузданият труд и всичко скоролетно, бързо, ново, странно — непоносими сте сами за себе си вий, вашето усърдие е бягство и воля, сами да се забравите.

Да вярвахте повече в живота, по-малко бихте се отдавали на минутата.

Но за чакане вие нямате достатъчно съдържание у себе си — нямате дори и за мързел!

Вредом гърми гласът на ония, които проповядват смъртта: и земята е пълна с такива, на които трябва да бъде проповядвана смъртта.

Или „вечният живот“: за мен е все едно — стига само те по-скоро да се пръждосат!

 

 

Тъй рече Заратустра.