Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (19) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010-2016 г.)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

 

Мара Белчева, превод от немски, 1915

Под редакцията на Пенчо Славейков

 

Логис/Комо, София, 1990

История

  1. — Добавяне

За стари и млади женици

„Какво дебнеш тъй плахо през дрезгавината, Заратустра? И какво криеш предпазливо под своя плащ? Съкровище ли, теб дарено? Или рожба, теб родена? Или си тръгнал сам сега по пътищата на крадците, ти, приятелю на злите?“

— Истина, брате, мой! — рече Заратустра, — то е съкровище, мен дарено: една млада истина е, дето нося.

Но тя е палава като малко дете; и ако не й държа устата, тя вика що й глас държи.

Като вървях днес сам по пътя си, в часа, когато слънцето захожда, срещна ме една стара женица и каза тъй на душата ми: „Много неща говори Заратустра и нам, на жените, но никога не ни е говорил за жената.“

И аз й отвърнах: „За жената трябва човек да говори само на мъже.“

„Говори и на мен за жената — рече тя, — аз съм доста стара и ще го забравя тозчас.“

И за да угодя на старата женица, рекох й тъй:

— Всичко у жената е загадка, и всичко у жената има едно разрешение: то се казва бременност.

Мъжът за жената е средство: целта е винаги детето. Но що е жената за мъжа?

Две неща иска истинският мъж: опасност и игра. Затова иска той жената като най-опасна играчка.

Мъжът трябва да бъде отгледан за война, а жената — за отдих на войника: всичко друго е безумие.

Пресладки плодове — тях войникът не обича. Затова обича той жената; горчива е дори най-сладката жена.

По-добре от всеки мъж жената разбира децата, но мъжът е по дете от жената.

В истинския мъж е скрито дете: то иска да играе. Смело, жени, открийте детето в мъжа!

Играчка нека е жената, чиста и нежна, като камък драгоценен, осиян от добродетелите на свят, който още не е дошъл.

Лъчът на звезда да грее в любовта ви! Нека вашата надежда е: „Дано аз родя Свръхчовека!“

Във вашата любов да има храброст! С любовта си вие се впуснете върху оногова, който ви внушава страх.

Във вашата любов да бъде вашата чест! Иначе жената малко разбира от чест. Но нека това бъде ваша чест, винаги да обичате повече, отколкото сте обичани, и никога да не сте втори.

Мъжът да се бои от жената, когато тя обича: тогава тя принася всяка жертва, и всяко друго е за нея без значение.

Мъжът да се бои от жената, когато тя мрази: че мъжът в глъбината на душата си е само зъл, но жената там е низка.

Кого най-вече мрази жената? — Тъй рече желязото на магнита: „Тебе мразя най-вече, защото привличаш, а не си достатъчно силен да привържеш о себе си.“

Щастието на мъжа е: аз искам. Щастието на жената: той иска. „Ето, сега тъкмо стана светът съвършен!“ — Така мисли всяка жена, когато се подчинява с всичката си любов.

И трябва да се подчини жената и да намери глъбина за своята повърхност.

Повърхност е душата на жената, подвижност, бурност, но над плитка вода. А душата на мъжа е дълбока, нейният поток клокочи в подземни пещери: жената чувства неговата сила, но не я разбира.

Тогава ми отвърна старата женица: „Много приятни неща каза Заратустра и особено за ония, които са още доста млади за такива неща.“

„Чудно е, Заратустра малко познава жените, а все пак право казва за тях! Не затова ли, защото у жената нищо не е невъзможно?“

„А сега ето и на теб, за благодарност, една малка истина. Доста стара съм, за да мога да ти я кажа.“

„Повий я, и запуши й устата: инак тя ще крещи, колкото й глас държи, тая малка истина.“

„Дай ми, жено, твоята малка истина“ — казах аз. И тъй рече старата женица:

„Отиваш при жени? Камшика не забравяй!“

 

 

Тъй рече Заратустра.