Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (15) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010-2016 г.)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

 

Мара Белчева, превод от немски, 1915

Под редакцията на Пенчо Славейков

 

Логис/Комо, София, 1990

История

  1. — Добавяне

За приятеля

„Винаги един се навърта все около ми“ — тъй мисли пустинникът. „А винаги едно по едно с време стават две!“

Аз и Мен са винаги твърде усърдни на разговор: как ли би се изтърпяло, да нямаше един приятел?

Винаги за пустинника приятелят е трети; третият е гъбка, която пречи, щото разговорът на двамината да потъне в глъбината.

Ах, глъбини има премного за всички пустинници. Затова те тъй копнеят за приятел и за неговата висота.

Нашата вяра в другите издава в какво сами ние за себе си бихме желали да вярваме. Нашият копнеж за приятел е наш предател.

И често с обичта си ние искаме само да предварим завистта. И често човек напада, като си създава враг, за да прикрие, че сам е уязвим.

„Бъди ми поне враг!“ — тъй говори истинската почит, която не смее да моли за приятелство.

Иска ли човек да има приятел, то трябва и за него също да желае да води война: а война за да води, трябва сам да може да бъде враг.

Човек трябва в своя приятел да почита врага. Можеш ли се приближи до своя приятел, без да минеш на негова страна?

В своя приятел трябва човек да вижда своя най-добър враг. Ти трябва да бъдеш най-близо със сърцето си, когато му противодействаш.

Ти не искаш да носиш дреха пред своя приятел? За чест ли е на приятеля ти това, че му се явяваш какъвто си? Но за това те праща той по дявола!

Който не знае да се преструва, възмущава: тъй много причини имате вие да се боите от наготата[1]! Да, да бяхте богове, имало би защо да се срамувате от своите облекла.

За приятеля си ти не можеш достатъчно хубаво да се нагиздиш: че ти трябва да му бъдеш стрела и копнеж за към Свръхчовека.

Виждал ли си досега своя приятел да спи — за да узнаеш как той изглежда? Какво е иначе лицето на твоя приятел? То е твоето собствено лице в едно грапаво и несъвършено огледало.

Виждал ли си досега своя приятел да спи? Не се ли уплаши, че твоят приятел изглежда тъй? О, друже мой, човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.

В отгатване и премълчаване приятелят трябва да бъде майстор: не трябва да искаш всичко да виждаш. Твоят сън трябва да ти открие, какво прави приятелят ти буден.

Отгатване нека бъде твоето състрадание: за да знаеш по-напред дали приятелят ти иска състрадание. Може би той обича у теб твоето несломено око и погледа на вечността.

Състраданието към приятеля да бъде скрито под корава черупка, с нея би трябвало ти да си изкъртиш зъба. Тъй ще му познаеш нежността и сладостта му.

Чист въздух и самотност, и хляб, и лек ли си ти за своя приятел?

Мнозина не могат да строшат собствените си вериги, а все пак за своя приятел са спасители.

Раб ли си? Тогава не можеш да бъдеш приятел. Тиранин ли си? Тогава не можеш да имаш приятели.

Твърде дълго се е крил в жената раб и тиранин. Затова жената още не е способна за приятелство; тя знае само любовта.

В любовта на жената има несправедливост и заслепение към всичко, което тя не обича. Също и в съзнатата любов на жената все още има изненада и мълния, и нощ при светлината.

Още не е способна жената за приятелство. Котки са все още жените, и птици. Или, в най-добър случай, крави.

Още не е способна жената за приятелство. Но кажете ми вие, мъже, кой пък от вас е способен за приятелство?

О, тази ваша нищета, мъже, и ваша скудост на душата! Колкото вие давате на приятел, толкова бих дал аз на врага си, и пак от това не щях да осиромашея.

Има другарство: но нека приятелство има!

 

 

Тъй рече Заратустра.

Бележки

[1] От наг (стар.) — гол. — Б.ред.