Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (5) (Книга за всички и никого)

За презрителите на плътта

На презрителите на плътта искам да кажа думата си. Те няма защо ни да се учат отново, ни да учат, а само да кажат сбогом на своята собствена плът — и тъй да занемеят.

„Плът съм аз и душа“ — тъй говори детето. А защо да не говорим като децата?

Но събуденият, знаещият казва: плът съм аз цял-целеничък, и нищо освен това, и душа е само една дума за нещо при плътта.

Плътта е велик разум, множие с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.

Оръдие на твоята плът е и твоят малък разум, брате мой, когото ти наричаш „дух“, едно малко оръдие и игричка на твоя велик разум.

„Аз“ — казваш ти и си горд с тая дума. Но по-великото — в което не искаш да вярваш — е твоята плът и нейният велик разум: тя не казва аз, но върши аз.

Което чувството усеща, което духът познава, никога то няма в себе си своя край. Но и чувство, и дух биха желали да те убедят, че те са край на всички неща: тъй суетни са те.

Оръдия и играчки са чувство и дух: зад тях лежи още същината. И същината сама дири с очите на чувствата, тя сама се вслушва с ушите на духа. Винаги се вслушва същината и дири: тя сравнява, принуждава, завоюва, руши. Тя властва и е властител и на аза.

Зад твоите мисли и чувства, брате мой, стои един могъщ повелител, един незнаен мъдрец — той се нарича същина.

В твоята плът живее той, твоя плът е той.

Повече разум има в твоята плът, нежели в твоята най-добра мъдрост?

Твоята същина се смее на твоето аз и неговите горди скокове. „Що значат тия скокове и полети на мисълта? — си казва то. Околен път към моята цел. Аз съм колцата, с които аз се учи да ходи и внушителят на неговите понятия.“

Същината казва на аза: „Тук чувствай!“ И тогава то страда и мисли как да страда повече — и то трябва тъкмо за това да мисли.

Същината казва на аза: „Тук чувствай наслада!“ Тогава то се радва и мисли как често пъти още да се радва, и то трябва тъкмо за това да мисли.

На презрителите на плътта искам да кажа една дума. Че те презират — почит намират. Що е това, което създаде почит и презрение, и ценност, и воля?

Същината, която твори, сътвори за себе си почит и презрение, сътвори си радост и мъка. Творящата плът си сътвори духът, като ръка на своята воля.

Дори и във вашето безумие и презрение, вий, презрители на плътта, служители на своята същина. Казвам ви: вашата същина сама иска да умре и се отвръща от живота.

Не може тя вече онова, което най желае — да създава свръх себе си. Това тя най желае, за това е всичката й жажда.

Но твърде късно е сега за нея да стори това — и вашата същина иска да загине, вие, презрители на плътта.

Да загине иска вашата същина, поради това сте станали вие презрители на плътта! Че не можете да създавате вече свръх себе си.

И за това се гневите вие на живота и на земята. Незнайна завист има сърдитият поглед на вашето презрение.

Аз не вървя вашия път, вие, презрители на плътта! За мене вие не сте мостове към Свръхчовека!

Тъй рече Заратустра.