Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (6) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010-2016 г.)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

 

Мара Белчева, превод от немски, 1915

Под редакцията на Пенчо Славейков

 

Логис/Комо, София, 1990

История

  1. — Добавяне

За радостите и страстите

Брате мой, ако имаш една добродетел, и тя е твоя добродетел, то ти не я споделяш с никого.

Разбира се, ти би желал да я зовеш по име и да я милваш, ти би желал да я щипнеш за ухо и да се забавляваш с нея.

И ето! С името, с което ти я зовеш, зове я и народът: ти стана сам народ и стадо с добродетелта си.

По-добре би сторил да кажеше: „Неизразимо е и безименно, което причинява мъка и сладост на моята душа, а при това е и гладът на моята утроба.“

Нека твоята добродетел бъде твърде висока за всякакво име: и ако трябва да говориш за нея, то не свени се, че заекваш. Тъй говори и заеквай:

„Това е мое добро, него обичам аз, така ми най харесва то, само тъй искам аз доброто. Не го искам като закон на бог, не го искам като човешко постановение и необходимост: да не ми бъде указател за към свръх-земи и райове. Земна добродетел е тая, която аз обичам: малко благоразумие има в нея — и най-малко общ разум. Но тая птица сви гнездо при мен: затова я обичам и галя — и при мен тя сега мъти своите златни яйца.“

Тъй заеквай и възхвалявай добродетелта си.

Някога имаше ти страсти и ги наричаше зли. Но сега имаш само добродетели: те израснаха от твоите страсти.

Ти положи висшата си цел на сърце на тия страсти: и те станаха твои добродетели и радости.

Че си от рода на сприхавите, или на сладострастните, или на веробесуващите, или отмъстителните:

Най-сетне всички твои страсти станаха добродетели и всички твои дяволи — ангели.

Някога ти имаше диви псета в своята изба: но най-сетне те се превърнаха на птички и мили певици.

От своите отрови ти свари балсам за себе си; от своята крава скръб доиш — сега пиеш сладкото мляко от нейното виме.

И занапред никакво зло вече не ще израсне от тебе, освен злото, което израства от борбата на твоите добродетели.

Брате мой, ако си честит, то имаш една добродетел и не повече: тъй минаваш по-лесно през моста.

Отлика е да имаш много добродетели, но е тежък дял; и не един отиде в пустиня и се погуби, защото му омръзна да бъде битка и бойно поле на добродетели.

Брате мой, зло ли е война и битка? Но необходимо е това зло, необходими са завистта и подозрението и злословието между твоите добродетели.

Виж как всяка една от твоите добродетели жадува за висшето: тя иска целият твой дух да е неин глашатай, тя иска всичката твоя мощ в гняв, омраза и обич.

Ревнива е всяка добродетел към друга, и ужасно нещо е ревнивост. И добродетелите загиват от ревнивостта.

Когото обземе пламъкът на ревнивостта, той обръща най-сетне като скорпиона, сам против себе отровното си жило.

Ах, брате мой, никога ли не си виждал още добродетел да злослови и жили сама себе си?

Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато: и за това трябва ти да обичаш добродетелите си — защото от тях ще загинеш.

 

 

Тъй рече Заратустра.