Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (20) (Книга за всички и никого)

За ухапването от ехидната

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, че беше горещо, и сложил бе ръце върху лицето си. И дойде една ехидна, ухапа го по шията, тъй че Заратустра извика от болка.

Като махна ръка от лицето си, той погледна змията: и тя позна очите на Заратустра, несръчно се изви и искаше да избяга. „Чакай — рече Заратустра, — не съм ти още отблагодарил! Ти ме събуди навреме, дълъг е още моят път.“ „Твоят път е вече къс — рече нажалено ехидната, — моята отрова умъртвява.“

Заратустра се усмихна. „кога е умирал змей от отрова на змия? — каза той. — Но вземи си назад отровата! Ти не си тъй богата, за да ми я даряваш.“ Тогава ехидната се обви наново около шията му и облиза неговата рана.

Когато Заратустра веднъж разправяше това на своите ученици, те запитаха:

„И какъв е моралът на твоя разказ, о, Заратустра?“ На това Заратустра отговори тъй:

— Разрушител на морала ме зоват добрите и справедливите: моят разказ е неморален.

Но ако вие имате враг, не му въздавайте добро за зло: че това засрамя. А докажете, че той ви е направил нещо добро.

И по-добре гневете, отколкото да засрамяте. И когато ви проклинат, не ми е по воля тогава да благославяте. По-добре проклинайте и вие с тях!

И сторят ли ви някоя голяма неправда, тозчас прибавете пет малки към нея! Отвратително е да се гледа онзи, когото единствено само неправдата притиска.

Знаете ли вече вий това? Споделена неправда е половин право. И неправдата трябва да вземе върху си онзи, който може да я понесе.

По-човешки е едно малко отмъщение, отколкото никакво отмъщение. И ако наказанието не е право и чест за престъпника, тогава не ща ви и наказанията.

По-достолепно е да се обвиниш сам, отколкото да отстоиш своето право, особено когато имаш право. Само че трябва да си достатъчно богат за това.

Не обичам вашата студена справедливост; и от погледа на вашите съдии всякога гледа палачът и неговото студено желязо.

Кажете де се намира справедливостта, която е обич с ясновидни очи?

Открийте ми обичта, която претърпява не само всяко наказание, а тъй също и всяка вина!

Открийте ми справедливостта, която всякого оправдава, освен оногова, който съди!

Искате ли още и това да чуете? Онзи, който от душа желае да е справедлив, за него и лъжата е човеколюбие.

А как бих могъл аз да бъда от душа справедлив! Как бих могъл да въздам всякому неговото. Доста ми е и това: аз давам всякому моето.

Най-сетне, братя мои, пазете се да сторите неправда на пустинниците!

Нима би могъл пустинникът да забрави! Нима би могъл той да въздаде!

Като дълбок кладенец е пустинникът. Лесно е да хвърлиш камък в него; но падне ли на дъното, кажете кой ще го извади оттам?

Пазете се да оскърбите пустинника. Но сторите ли това, тогаз и убийте го!

Тъй рече Заратустра.