Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (29) (Книга за всички и никого)

За сганта

Животът е извор на наслада; но дето пие и сганта, там всички извори са отровени.

Свидно ми е всичко чисто; но не мога да гледам озъбени муцуни и жада на нечистите.

Те хвърлиха поглед в извора: и ето, блести ми от извора тяхната противна усмивка.

Светата вода отровиха те със своята похот; и като зовяха наслада своите мръсни блянове, отровиха още и думите.

Пламъкът негодува, кога сложат те своите влажни сърца в огъня; духът сам кипва и дига пара, дето сганта пристъпи при огъня.

Сладнив и гнил става плодът в тяхната ръка: погледът им поваля и суши върховете на плодното дърво.

И мнозина, които се отвърнаха от живота, се отвърнаха само от сганта: те не искаха да делят със сганта извор и пламък, и плод.

И мнозина, които отидоха в пустинята и с хищните животни търпяха жажда, бе само да не седят около цистерната с мръсни камилари.

И мнозина, които дойдоха като изтребители и като градушка за плодните поля, искаха само да турят крак в зева на сганта и тъй да затъпчат нейната паст.

И не това е залъкът, който най-вече ми присяда; да позная, че животът сам се нуждае от вражда, смърт и мъченишки кръстове:

Но аз се питах веднъж и без малко да се задавя със своя въпрос: Как? Нима животът има нужда и от сганта?

Нужни ли са отровни извори и зловонни огньове, и омърсени блянове, и червеи в хляба на живота?

Не моята омраза, а погнусението ми подяде алчно живота! Ах, често ми омръзваше духът, когато виждах и сганта духовита!

И на властниците обърнах аз гръб, като видях какво наричат те да владееш: да базиргянстваш^[1] и се пазариш за власт — със сганта!

Между народи чуждоезични живях със затулени уши: за да остане чужд за мен техният език на базиргянство и пазаренето им за власт.

И като запушвах нос, вървях боязливо през всяко вчера и днес: наистина, всяко вчера и днес вони на пишеща сган!

Като сакатник, който е оглушал, ослепял и онемял: тъй живях аз дълго, за да не живея с властваща и пишеща, и веселяща се сган.

Мудно се възземаше моят дух по стълби и предпазливо; милостини на радостта бяха негова услада; животът на слепеца премина, подпиран на щап.

Какво стана с мен? Как се избавих аз от гнусота? Кой подмлади моя поглед? Как възлетях до висината, дето никаква сган не седи при извора?

Не моето ли погнусение само ми създаде крила и сили, предчувстващи извора? Истина, в най-висшето трябваше аз да летя; за да намеря отново извора на насладата!

О, аз го намерих, братя мои! Тук, в най-висшето, блика за мен изворът на насладата! Има един живот, от който не пие никаква сган!

Ти бликаш тъй бурно, извор на наслада! И често изпразняш чашата наново с това, че искаш да я напълниш!

И трябва още да се науча по-скромно да се приближавам до теб: твърде буйно се рве насреща ти моето сърце:

Сърцето ми, дето гори моето лято, краткото, знойно, тъжно, преблажено — как копнее моето лято-сърце за твоята прохлада!

Мина мудната горест на моята пролет! Премина злобата на моите снежинки през юни! Лято станах цял и лятно пладне!

Едно лято, най-висшето, със студени извори и блажена тишина: о, елате, приятели мои, за да стане тишината още по-блажена!

Че това е нашата висина и нашата родина: твърде на високо и стръмно живеем ние тук за всички нечисти и техния жад.

Хвърлете вашия чист поглед в извора на моята наслада, приятели мои!

Нима би се размътил той от това! Той ще ви се усмихне със своята чистота.

На дървото бъдеще ще свием ние нашето гнездо; орли нам, на самотните, ще носят храна в своя клъв^[2]!

Истина, не храна, от която и мръсни биха яли с нас! Огън ще мислят те че лапат и ще изпогорят муцуните си!

Истина, ние не приготвяме прибежища за мръсни! Ледена пещера тяхната плът би значило нашето щастие и за техния дух!

И като силни вихри ще живеем ние над тях, съседи на орлите, съседи на снега, съседи на слънцето: тъй живеят силните вихри.

И на вихър подобен ще свия някога аз между им и с духа си ще отнема диханието на духа им: тъй го иска моето бъдеще. Истина, вихър е Заратустра за всички низини; и такъв съвет дава той на своите врагове и на всичко, що храчи и бълва: „Пазете се да храчите срещу вихъра!“

Тъй рече Заратустра.