Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (16) (Книга за всички и никого)

За хилядата цели и едната цел

Много земи видя Заратустра и много народи: тъй откри той доброто и злото на много народи. Не намери Заратустра по-велика сила на земята от добро и зло.

Не би могъл да живее никой народ, що е нямал ценности преди; но иска ли да се съхрани, той не трябва да цени, както цени съседът му.

Много, което бе добро за тоя народ, за друг беше присмех и позор: тъй намерих аз. Тук много неща наричаха лоши, а там те бяха обкичени с пурпурна слава.

Никога един съсед не разбра другия: винаги душата му се е удивлявала на заблуждението и злобата на съседа.

Скрижали на блага поставени са над всеки народ. Ето, това са скрижалите на неговите превъзмогвания; ето, това е гласът на неговата воля за власт.

Що е тежко за него, то е похвално; необходимото и тежкото е добро; и още онова, което избавя от най-тежката неволя, необикновеното, най-тежкото — това слави той свято.

Което помага той да владее, побеждава, сияе — за ужас и завист на своя съсед: това за него е най-висшето, първото, меродавното, смисълът на всички неща.

Истина, брате мой, познаеш ли веднъж неволята, земята, небето и съседа на един народ: ще отгатнеш и закона на неговите превъзмогвания, и защо той по тая стълба се въззема към своята надежда.

„Винаги трябва да бъдеш пръв и да превишаваш другите: твоята ревнива душа не трябва да обича никого, освен приятеля“ — това правеше да трепери душата на един грък: и той възлезе по своята пътека на величие.

„Да казваш истина, да ти е подръка лък и стрела“ — това се струваше същевременно мило и тежко на онзи народ, от който произхожда моето име — името, що в същото време е и мило, и тежко за мен.

„Почитай баща и майка и до корен на душата си бъди тям по воля“: тия скрижали на превъзмогване друг един народ постави над себе си и стана могъщ и вечен с това.

„Предан бъди и за предаността положи чест и кръв дори за лоши и опасни неща“: тъй като се наставяше друг един народ, преодоля се и, преодолявайки се тъй, зачена и стана чреват с големи надежди.

Истина, хората сами си дадоха всяко добро и зло. Истина, не го отнеха те от никого, не го намериха те нийде, то не им падна като глас от небото.

Ценности вложи изпърво човек в нещата, за да уварди себе си — той създаде най-изпърво смисъл на нещата, човешки смисъл! За това се нарича той „човек“, тоест: ценител.

Да цениш, е да твориш: чуйте това, вий, творци! Ценението само е съкровище и драгоценност на всички ценени неща.

Само чрез ценение се добива ценност: а без ценение орехът на битието би бил кух. Чуйте, вий, творци!

Промяна на ценностите — това е промяна на творците. Винаги унищожава, който трябва да бъде творец.

Изпърво народите бяха творци, а сетне вече единият; истина, че единият сам е най-ново творение.

Някога народи поставиха над себе си скрижали на доброто. Обич, която иска да властва, и обич, която иска да се подчинява, си създадоха съвместно такива скрижали.

По-отколешна е радостта от стадото, отколкото радостта от аз: и докато добрата съвест се нарича стадо, само лошата съвест казва: аз.

Истина, лукавото аз, лишеното от обич, което търси своята изгода в изгодата на мнозинството: то не е начало на стадото, а негова гибел.

Обичащи бяха винаги те и творци, които създадоха добро и зло. Огън на обич гори в името на всички добродетели и огън на гняв.

Много земи видя Заратустра и много народи: не намери Заратустра по-велика сила на земята от делата на ония, които обичат — „добро“ и „зло“ е тяхното име.

Истина, едно чудовище е силата на тая хвала и укор.

Кажете, кой ще го обуздае, братя мои?

Кажете, кой ще хвърли вериги върху хилядата вратове на това животно?

Хиляда цели имаше досега, че имаше хиляда народи. Само вериги за хиляда вратове липсват още, липсва едната цел.

Още няма човечеството цел.

Но кажете ми, братя мои, ако на човечеството липсва още цел, не липсва ли и то самото още?

Тъй рече Заратустра.