Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (2) (Книга за всички и никого)

За трите преображения

Три преображения на духа ще ви назова: как духът става камила, лъв — камилата, и най-сетне дете — лъвът.

Има много тежки неща за духа, за силния, издръжливия дух, в който живее благоговение: неговата сила желае тежкото и най-тежкото.

Що е тежко? Тъй пита издръжливият дух, и коленичи той подобно камила, и иска да бъде добре натоварен.

Що е най-тежко, вие, херои? Тъй пита издръжливият дух, та да го взема върху си и да се възрадвам на своята сила.

Не е ли то да се унизиш, за да причиниш мъка на своето високомерие? Да блеснеш с безумието си и се погавриш със своята мъдрост?

Или е то да напуснеш делото си, кога вече то тържествува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?

Или е то да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината твоята душа да се мъчи от глад?

Или е то да си болен, а да отпращаш дома утешителите и да се сприятелиш с глухи, които никога не чуват какво искаш?

Или е то да се спуснеш в мръсна вода, ако това е водата на истината, и да не отпъждаш от себе си студени жаби и топли кекерици?

Или е то да обикнем ония, които ни презират, и да подаваме ръка на призрака, когато той иска да ни сплаши?

Всички тия тежини взема върху си издръжливият дух: подобно камила, която натоварена бърза в пустинята, така бърза той в своята пустиня.

Но в най-самотната пустиня се извършва второто преображение: лъв става тук духът, свобода иска той да овладее и да бъде господар в неговата си пустиня.

Своя последен господар дири той тук: него иска да възненавиди и своя последен бог, да се бори иска той и да сломи великата ламя.

Коя е великата ламя, която духът не ще вече да признае за господар и бог?

„Ти си длъжен“ се зове великата ламя. А духът на лъва казва „аз искам“.

„Ти си длъжен“ лежи на пътя му, златосияйно, люспесто животно, и на всяка люспа блести в злато „ти си длъжен“! Хилядогодишни ценности блестят върху тия люспи, и тъй говори най-мощната от всички ламя:

„Всяка ценност на нещата — тя блести върху мен. Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност — това съм аз. Истина, «аз искам» не трябва вече да има!“ — тъй говори ламята.

Братя мои, защо е нужно в духа лъв? Нима не е доста товарното животно, нали то се отрича и благоговее?

Нови ценности да твори — това лъвът не може още: но свобода да добие той за ново творчество — тук силен е лъвът.

Свобода да си добие — свята не дори и пред дълга: за това, братя мои, потребен е лъвът!

Право да си извоюва за нови ценности — това е най-ужасното завоевание за един издръжлив и благоговеен дух. Истина, това за него е похищение и работа на хищно животно.

Като свое най-свято нещо обичаше той преди това „ти си длъжен“: сега и в най-святото е принуден да види заблуждение и произвол, за да може да си похити свобода от своята обич: лъв трябва за това похищение.

Но кажете, братя мои, що може още детето, което не е по сила и на лъва? Защо трябва хищният лъв да става още и дете?

Невинност е детето и забрава, едно ново начинание, една игра, едно от само себе въртящо се колело, едно пръвно движение, едно свято „Да бъде“.

Да, при играта на създаването, братя мои, има потреба от едно свято „Да бъде“: своя воля иска сега духът, свой свят придобива заблуденият.

Три преображения на духа ви назовах: как духът става камила, лъв — камилата, а най-сетне дете — лъвът.

Тъй рече Заратустра. И тогава пребиваваше той в града, наричан „Пъстрата крава“.