Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (13) (Книга за всички и никого)

За мухите на пазарището

Бягай, друже мой, в своята самотност! Аз те виждам зашеметен от врявата на великите мъже и изпожилен от бодлите на малките.

Достойно знаят да мълчат заедно с тебе и гора, и скала. Бъди пак като дървото, което ти обичаш, ширококлонното: спокойно се вслушва то, надвесено над морето.

Дето престава самотността, там почва пазарището; и дето почва пазарището, там почва и врявата на великите актьори и бръмченето на отровните мухи.

На света и най-добрите неща все пак не струват нищо без едного, който да ги представи: ония, които представляват нещата, народът зове велики мъже.

Малко разбира народът великото, тоест: онова, което твори. Но той има чувство за всички представители и актьори на велики неща.

Около изобретателите на нови ценности се върти светът — невидимо се върти той. А около актьорите се върти народът и славата: тъй върви светът.

Дух има актьорът, но малко съвест на духа. Винаги вярва той в онова, което му е тъй отръки — да прави в него да вярват!

Утре има нова вяра той, а вдругиден — още по-нова. Скоропреходни чувства има той, като народа, и променливи настроения.

Събарям — значи за него: доказвам. Изваждам из търпение — значи за него: убеждавам. А кръвта за него е от всички основи най-добрата.

Истината, която се промъква само в нежни уши, той я зове лъжа и нищожество. Наистина, той вярва само в богове, които вдигат врява по света!

Пазарището е пълно с надути палячовци — и народът се хвали със своите велики мъже! Това за него са властителите на часа.

Но часът ги назорва: и те назорват теб. И те искат също и от тебе Да или Не. Тежко ти, ти искаш да сложиш стола си между За и Против?

Поради тия безусловници и назорници не бъди и ти ревнив, ти, любителю на истината! Никога досега истината не се е улавяла под ръка с някой безусловник.

Поради тия мигновеници върни се назад в своята безопасност: само на пазарището бива човек връхлитан с „Да?“ или „Не?“.

Всичко, що преживяват дълбоките извори, преживяват го бавно: дълго трябва да чакат те, докато познаят що е паднало в тяхната глъбина.

Настрана от пазарище и слава се извършва всичко велико: настрана от пазарище и слава са живели от памтивека изобретателите на нови ценности.

Бягай, друже мой, в своята самотност: аз те виждам изпожилен от отровни мухи. Бягай там, дето остър, крепък въздух вей! Бягай в своята самотност! Ти живя твърде близо до дребнавите и нищожните. Бягай от тяхната невидима мъст! Те за тебе не са друго освен мъст.

Не вдигай вече ръка против тях. Безбройни са те, а твоят дял не е да бъдеш бръскалка за мухи.

Безбройни са тия дребни и нищожни, а за срутването на не една горда сграда бяха доста само дъждовни капки и бурен.

Ти не си камък, но вече си прояден от много капки. И ще се разпукнеш и разпръснеш от многото капки.

Изморен те виждам от отровни мухи, на стотина места кръвно издраскан те виждам; и твоята гордост не възнегодува дори.

Кръв от тебе искат те с всичката наивност, за кръв жаднеят техните безкръвни души — и ето защо те жилят с всичката си наивност.

Но ти, дълбоки, ти страдаш тъй дълбоко и от малки рани; и преди да се изцелиш, пропълзява същият отровен червей по ръката ти.

Твърде горд си ти, за да требиш тия лакомници. Но пази се да не ти бъде орисано да понасяш всичката им отровна несправедливост!

Те бръмчат около ти и с похвалата си: безочливост е тяхното възхваление. Те искат да са близо до твоята кожа и твоята кръв.

Ласкаят те като някой бог или дявол; те скимтят пред теб, като пред някой бог или дявол. Що от това! Лъстци са те и скимтящи и нищо повече.

А често се преструват те пред тебе твърде любезни. Но това е винаги било хитростта на подлите. Да, подлите са хитри.

Те мислят много за теб със своите тесни души — за тях си ти винаги подозрителен! В което човек се дълго взира, почва да го подозира.

Наказват те за всички твои добродетели. Прощават ти от душа само твоите погрешки.

Защото си благ и справедлив, ти казваш: „Невинни са те за своето дребно съществование.“ Но тяхната тясна душа мисли: „Всяко велико съществование е престъпление.“

А и когато си благ към тях, те все пак се чувстват презирани от тебе; и връщат ти твоето благодеяние с потаени обиди.

Твоята безмълвна гордост е всякога против техния вкус; те ликуват, когато скромността ти пожелае да се покажеш и ти тщеславен.

Което познаем у някой човек, това и поджегваме в него. Тъй че пази се от дребнавите!

Пред тебе те се чувстват дребни, и тяхната низост тлее и пламти против теб с невидима мъст.

Не си ли забелязвал как често те млъкват кога се приближиш до тях и как силата им изчезва като дим от гаснещ огън?

Да, друже мой, зла съвест си ти за своите ближни: че те са недостойни за теб. И ненавиждат те те и на драго сърце би засмукали кръвта ти.

Винаги ще бъдат твоите ближни отровни мухи; онова що е велико у теб — то само трябва да ги прави по-отровни, по-подобни на мухи.

Бягай, друже мой, в своята самотност; и там, дето остър, крепък въздух вей.

Не е твоят дял да бъдеш бръскалка за мухите.

Тъй рече Заратустра.