Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (35) (Книга за всички и никого)

За самопревъзмогването

„Воля за истина“ зовете вие, вий, най-мъдри, което ви тласка и прави тъй страстни?

Воля за мислимост на всичко, що съществува: тъй наричам аз вашата воля!

Вие искате всичко, що съществува, да направите изпърво мислимо: че вие се съмнявате със справедливо недоверие дали вече то е мислимо.

А то трябва да се подчини и превие пред вас! Тъй го иска вашата воля.

Гладко трябва то да стане и подвластно на духа, като негово огледало и отражение.

Това е всичката ви воля, вие, най-мъдри, като воля за власт; дори и когато говорите за добро и зло, и за оценка на ценности.

Вие искате още да създадете свят, пред който бихте могли да коленичите: това ви е последна надежда и опиянение.

А немъдрите, народът — те са подобни на река, по която плува нататък лодка: и в лодката тържествено и забулени седят ония, що ценят ценностите.

Вашата воля и вашите ценности; поставихте вие върху реката на онова, което се сбъдва; стара воля за власт ми открива онова, което от народа се мисли за добро и зло.

Вие бяхте, най-мъдри, които поставихте такива гости в тая лодка и им дадохте блясък и горди имена — вий и вашата властна воля!

Далеч отнася сега реката вашата лодка: тя трябва да я носи. Малко значи дали разбита вълна се пени и гневно противи на кила.

Не реката е ваша опасност и краят на вашето добро и зло, вие, най-мъдри: а онази зла воля сама, волята за власт — неизтощимата плодотворна воля за живот.

Но за да разберете моето слово за доброто и злото: искам да ви кажа още словото си за живота и за природата на всичко живо.

Всичко живо проследих, ходих по най-велики и най-малки пътища, за да позная неговата природа.

Със стогранно огледало лових погледа му, когато неговите уста биваха сключени: за да ми говори неговото око. И неговото око ми говори.

Но, дето да намерех живо същество, чувах и реч за покорност. Всичко живо е покорно.

А ето и второто: на оногова се заповядва, който на себе си сам не може да се покори. Тази е природата на всичко, що живее.

А това е третото, що чух: че да заповядваш е по-мъчно от да се покоряваш. И не само че който заповядва носи товара на всички, които се подчиняват, а че товар лесно може да го смаже.

Опит и риск ми се видя във всяка заповед, и винаги, когато заповядва, живият рискува с това и сам себе си.

А още когато на себе си заповядва: и тогава дори той трябва да изкупи своята заповед. На своя собствен закон трябва да стане той съдия и отмъстител, и жертва.

Но как става това! — тъй се питах аз. — Какво придумва всяко живо същество, че то се покорява и заповядва, а и, заповядвайки, върши покорност?

Чуйте моето слово, вий, най-мъдри! Изпитайте истинно дали аз се промъкнах в сърцето на самия живот, та чак в корените на неговото сърце!

Дето намерих живо същество, намерих и воля за власт; а и във волята на онзи, който служи, намерих още воля да бъде господар.

Че на по-силния по-слаб да служи, това го придумва волята му, която иска да бъде господар на още по-слабия: само това удоволствие не може си той отказа.

И както по-малкото се отдава на по-голямото, за да добие то пък удоволствие и власт над най-малкото, тъй също се отдава и най-голямото и заради власт живота си полага.

Това е отдаването на най-голямото, че то е риск и опасност, и хвърля жребий за смърт.

И дето има пожертвование и служение, и любовни погледи: и там има воля господар да бъдеш. По тайни пътища се промъква по-слабият в замъка и чак в сърцето на властния — и похищава там власт.

И тази тайна ми повери сам животът: „Ето — каза той, — аз съм онова, което трябва винаги само да се превъзмогва.“

„Разбира се, вие наричате това воля за създаване или влечение към целта, към по-висшето, по-далечното, по-сложното: но всичко това е едно и една тайна.“

„По-добре ще загина, нежели да се откажа от това едничко нещо; и наистина, там дето има гибел и листата капят, виж, там се жертва живот — заради власт!“

„Че трябва да съм борба и сбъдване, и цел, и противоречие на целите: ах, който отгатне моята воля, отгатнал би също по какви криви пътища трябва тя да върви!“

„Каквото и да създавам и както да го обичам — скоро трябва да му стана противник, нему и на обичта си: тъй го иска моята воля.“

„А също и ти, който дириш познанието, ти си само една пътека и следа от стъпката на моята воля: истина, моята воля за власт върви тъй също с нозете на твоята воля за истината!“

„Онзи, разбира се, не улучи истината, който гърмя подире й със словото за «Воля за битие»: таз воля — няма я!“

„Че: онова що го няма, не може да желае; а това що има вече битие, как би могло то отново да се домогва за битие!“

„Само дето има живот, има и воля: но не воля за живот, а — тъй те уча аз, — воля за власт!“

„Много неща живият цени по-високо от самия живот: но от самата оценка говори волята за власт!“

Тъй ме учи някогаж животът: и чрез това ви решавам аз, вий, най-мъдри, още и гатанката на вашето сърце.

Истина, казвам ви: добро и зло, което да бъде непреходно — няма такова! Само себе си трябва то винаги отново да превъзмогва.

С вашите ценности и думи за добро и зло вие вършите насилие, вий, ценители на ценностите: и това е вашата скрита обич и блясъкът, трепетът и избликът на вашата душа.

Но една по-могъща сила расте из вашите ценности и едно ново превъзмогване: на него ще се строши яйцето и черупката на яйцето.

И който трябва да бъде творец на добро и зло: истина, той трябва изпърво да бъде разрушител и да троши ценности.

Така най-висшето зло трябва за най-висшето добро: а това е, което твори. Нека говорим само за това, вий, най-мъдри, макар и да е лошо. Мълчанието е по-лошо; всички премълчани истини стават отровни. И нека всичко се троши, което от нашите истини — може да се троши!

Не малко къщи има още да се зидат!

Тъй рече Заратустра.