Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (14) (Книга за всички и никого)

За целомъдрието

Аз обичам гората. В градовете лошо се живее: там има премного похотливи.

Не е ли по-добре да паднеш в ръцете на убиец, отколкото в бляновете на похотлива жена?

А погледнете тия мъже, самото им око свидетелства — те не знаят нищо по-добро на земята, освен да лежат при жена.

Тиня е на дъното на тяхната душа; и тежко, ако тяхната тиня при това има и дух.

Да бяхте поне като животни съвършени! Но да бъдеш животно трябва невинност.

Нима ви съветвам да убивате чувствата си? Съветвам ви за невинност в чувствата.

Нима ви съветвам целомъдрие? У някои целомъдрието е добродетел, но у мнозина почти порок.

Тия се въздържат, да: но кучата чувственост занича със завист от всичко, що вършат те.

Дори при висините на тяхната добродетел и чак вътре в студения дух ги последва това животно и неговото безпокойство.

И как мило знае да проси късче дух кучата чувствителност, когато й откажете къс месо!

Вие обичате трагедии и всичко що разкъсва сърцето? Но аз съм подозрителен към вашата псица.

Вие имате прежестоки очи и сладострастно поглеждате към страдащите. Не се ли е само преоблякло вашето сладострастие и се нарича състрадание?

Ето ви и тази притча от мен: немалцина, които поискаха да пропъдят своя дявол, сами при това влязоха в свинете.

Комуто целомъдрието тежко пада, нека не се захваща — за да не стане то пътят за преизподнята, тоест тиня и похот на душата.

Нима говоря за мръсни неща? Не това според мен е най-лошото.

Не когато истината е мръсна, но когато е плитка, не се ще на оногова, който дири познанието, да влезе в нейната вода.

Наистина има непорочни от душа: те са по-благи по сърце, те обичат да се смеят и смеят се повече от вас.

Те се смеят и на целомъдрието и питат: „Що е целомъдрие!“

„Не е ли целомъдрието безумие? Но това безумие дойде при нас, а не ние при него.“

„Ние дадохме прибежище и сърце на тоя гост: и заживя той у нас — нека остане, докогато ще.“

Тъй рече Заратустра.