Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (81)

15
По разгорещените си изпотени плещи

В осем часа вечерта Пол Нгуен идва в портиерната с няколко пакета в ръцете.

— Господин Озу още не се е прибрал, има проблем с визата си, и ме помоли да ви предам това — усмихва се приятно той.

Оставя пакетите на масата и ми подава малка картичка.

— Благодаря — казвам, — да ви предложа нещо?

— Благодаря — казва той, — но имам още много работа. Ще си запазя правото за друг път. — И той отново ми се усмихва с някаква топлота и радост, които ми действат добре, без да се замислям.

Когато оставам сама в кухнята, сядам пред пакетите и разпечатвам плика.

„Без да разбере какво е и отде дойде, посред работата той изпита приятно усещане на хлад по разгорещените си изпотени плещи. Когато спряха, за да наточат косите, погледна към небето. Надвиснал бе нисък тежък облак и заваля едър дъжд“.

Моля ви да приемете тези няколко пакета.

Какуро

Летният дъжд по раменете на Левин, който коси… Слагам ръка на сърцето си, трогната както никога. Отварям един по един пакетите.

Сребристосива рокля с малка яка, която се затваря отпред като портфейл с коланче от черен сатен.

Пурпурна копринена наметка, лека и плътна като вятъра.

Обувки с висок ток от толкова фина и мека кожа, че докосвам с тях бузата си.

Чувам Леон, който дращи по външната врата и мяучи.

Заплаквам кротко, бавно, а в гърдите ми трепти камелия.