Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (76)

11
Дъждът

— Най-лошото мина — казвам си аз.

Без да се съобразя със съдбата в розово: обръщам се и се оказвам лице в лице с Палома.

Която никак не е доволна.

— Мога ли да разбера на какво си играете? — пита ме тя с тон, който ми напомня първата ми учителка госпожа Бийо.

— На нищо не играя — казвам аз тихо, осъзнавайки колко детинска е постъпката ми.

— Да нямате предвид нещо специално за утре вечер?

— Не, но не е затова.

— А може ли да ми кажете защо по-точно?

— Просто мисля, че не бива.

— Добре, но защо? — настоява моят малък политкомисар.

Защо?

Знам ли защо.

И тогава, без да предупреди, завалява дъжд.