Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (71)

7
Тъмносиньо

В химическото чистене ми се наложи да се преборя с гнева на съответната дама.

— Как може да изцапате толкова хубава рокля — беше се възмутила тя, подавайки ми тъмносиня квитанция.

Но тази сутрин протягам хартиения четириъгълник на друга, по-млада и по-заспала служителка. Тя безконечно рови сред плътно подредените закачалки и ми подава красива ленена рокля с цвят на синя слива, пъхната в прозрачен найлонов калъф.

— Благодаря — казвам аз на въпросната госпожица след кратко колебание.

Трябва да добавя към списъка на моите безчестни постъпки и присвояването на чужда рокля в замяна на дрехата, открадната от една покойница. Всъщност злото се крие в нищожната продължителност на колебанието ми. Ако то беше плод на угризение, свързано с понятието за собственост, все още можех да измоля прошка от Свети Петър; но боя се, че то се дължеше единствено на времето, необходимо, за да установя дали прегрешението е осъществимо.

В един часа Мануела идва при мен да остави своя глутоф.

— Исках да дойда по-рано — казва тя, — ама госпожа Дьо Броли не престана да ме държи под.

За Мануела изразът да ме държи под око е неразбираемо уточнение.

Глутофът, подаващ се от няколко пласта тъмносиня копринена хартия, представлява великолепен елзаски кекс, аранжиран поновому от Мануелиното вдъхновение, гарниран с тарталети, толкова профирни, че да те е страх да ги пипнеш, и с карамелизирани бадемови сладки по края. Веднага ми потичат лигите.

— Мерси, Мануела — казвам аз, — но ние ще бъдем само двама.

— Можете да започнете още сега — казва тя.

— Наистина много благодаря — представям си колко време ви е отнело.

— Как пък не — казва Мануела. — Направих от всичко по два пъти и Фернандо ви е безкрайно благодарен.