Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (61)

17
Ново сърце

Помня онзи летен дъжд.

Ден след ден вървим в живота си като в коридор.

Да не забравя белия дроб за котката… да сте виждали тротинетката ми, за трети път ми я крадат… вали толкова силно, сякаш е нощ… ще си свалиш ли шапката… чаша горчив чай… следобедна тишина… може би сме болни, защото много… всички бонзи, които трябва да се полеят… От най-наивните девойки стават най-големите развратници… я виж вали сняг… как се казват тези цветя… горкичката пишкаше навсякъде… денят сега е толкова къс… защо миризмата на кофите се усеща чак в двора… знаете ли, всяко нещо идва с времето си… не ги познавах много добре… семейство като всички други… изглежда като флан от азуки… синът ми казва, че с кишайците не можеш да се разбереш… как се казват котките му… ще можете ли да вземете торбите от химическото чистене… всички тези Коледи, песни покупки каква умора… за да изядеш един орех трябва покривка… носът му тече, хубава работа… още няма десет, а вече е топло… режа гъбите на тънко и ядем бульона с гъбите в него… тя хвърля мръсните си гащи под леглото… би трябвало да сменя тапицерията…

И после летен дъжд…

Знаете ли какво представлява летният дъжд?

Отначало е чиста красота, разкъсваща лятното небе, почтителен страх в сърцето, защото се чувстваш толкова смешен в центъра на възвишеното, толкова крехък и изпълнен с величието на нещата, смаян, стъписан, очарован от щедростта на света.

После вървиш по коридор и внезапно влизаш в светла стая. Друго измерение, новородена вяра. Тялото вече не е обвивка, умът витае в облаците, водната сила е негова, идват щастливи дни, ще се роди нещо ново.

След това, както понякога сълзите, когато са искрени, обилни и съчувстващи, измиват дългия плаж на раздора, летният дъжд отнася неподвижния прах и дарява душата на хората с безкраен дъх.

Някои летни дъждове остават завинаги в нас като ново сърце, което бие в унисон с другото.