Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (69)

5
Антипод

След този разговор свършвам работата си на портиерка и за първи път през деня имам време да помечтая. Предишната вечер се връща и има странен привкус — приятен дъх на фъстъци, но и начало на глуха тревога. Опитвам се да не мисля, като старателно поливам зелените растения по всички площадки на дома; т.е. върша нещо, което намирам за антипод на човешкия интелект.

В два часа без една минута Мануела идва и видът й е така заинтригуван, както на Нептун, когато отдалеч забелязва обелка от тиквичка.

— Е? — отново пита тя и ми протяга малка кошничка със сладки.

— Май пак ще имам нужда от вашите услуги.

— Така ли? — възкликва тя, като несъзнателно изговаря провлечено „лиии“-то.

Никога не съм виждала Мануела толкова възбудена.

— Ще пием чай в неделя и аз трябва да занеса сладкишите — казвам аз.

— Ооооо — провиква се тя весело, — сладкиши значи!

Но веднага добавя прагматично:

— Трябва да ви приготвя нещо, което не се разваля.

Мануела работи до събота на обед.

— В петък вечер ще ви направя „глутоф“ — заявява тя след миг размисъл.

„Глутоф“ е доста тежък елзаски сладкиш.

Но глутофът на Мануела е като нектар. В нейните ръце всички засищащи и изсушени продукти на Елзас се превръщат в благоуханен шедьовър.

— Ще имате ли време? — питам аз.

— Разбира се — отговаря тя на върха на блаженството, — винаги имам време, за да приготвя глутоф за вас!

И тогава аз й разказвам всичко: пристигането, натюрморта, сакето, Моцарт, гиозите, залу рамен, Кити, сестрите Мунаката и всичко останало.

— Невероятна сте — казва Мануела, когато приключвам. — Толкова глупаци живеят в тая къща, ама когато за първи път идва един свестен господин, кого кани — вас.

Тя лапва една сладка.

— Ха? — провиква се тя, като натъртва „х“ — то. — Ще ви приготвя и няколко тарталетки с уиски.

— Не — казвам аз, — малко ли работа имате, Мануела… глутофът е предостатъчен.

— Малко? — отговаря тя. — Че вие, Рьоне, от години ми давате толкова много!

Тя се замисля за миг и си спомня нещо:

— Какво правеше Палома тук?

— Ами, почиваше си от семейството.

— О, горката! Като си помисля каква сестра има. — Мануела изпитва еднозначни чувства към Коломб, чиито клошарски дрипи би изгорила на драго сърце, преди да я прати на полето за малка културна революция.

— Малкият Палиер зяпва, когато тя минава покрай него — добавя Мануела. — Но принцесата дори не го забелязва. Май трябва да си сложи найлонова торба за боклук на главата. Ех, ако всички госпожици в къщата бяха като Олимп…

— Така е, Олимп е много мила.

— Да — казва Мануела, — много добро момиче. Вчера Нептун имаше дрисъци и, знаете ли, тя го излекува.

Явно само един дрисък й изглежда твърде нищожен.

— Знам — казвам аз, — трябваше да купим нов килим за входа. Утре ще го доставят. Няма да е лошо, предишният беше ужасен.

— Знаете ли — казва Мануела, — може да задържите роклята. Дъщерята на дамата казала на Мария: „Задръжте всичко“ и Мария ми каза да ви кажа, че ви подарява роклята.

— О, много мило, но не мога да я приема.

— Хайде не започвайте отново — ядосва се Мануела. — Все едно вие ще платите за химическото чистене. Вижте я на какво прилича, все едно сте били на орехи.

Вероятно орехите са добродетелна форма за оргии.

— Добре, благодарете на Мария от мое име, наистина съм трогната.

— Това вече е друго нещо — казва тя. — Добре, ще й благодаря от ваше име.

Някой чука два пъти на вратата.