Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (44)

4
Като паяжина

— Защо, защо, за Бога? — питам още същия следобед Мануела.

— Как защо? — казва ми тя, подреждайки чаения сервиз. — Ами че това е много хубаво.

— Шегувате се — простенвам аз.

— Сега трябва да помислите за по-практични неща — казва тя. — Не може да отидете в този вид. Прическата ви не е в ред — продължава тя и ме разглежда с опитен поглед.

Имате ли представа за идеите на Мануела в областта на прическите? Тази аристократка по сърце е пролетарка, когато става дума за коса. Тупирана, бухнала и после напръскана с вещества невидими като паяжина, косата според Мануела трябва да бъде архитектурна или да не съществува.

— Ще отида на фризьор — казвам аз, прилагайки доктрината на неучастието.

Мануела ме гледа подозрително.

— А какво ще облечете? — пита тя.

Извън всекидневните ми рокли, истински рокли на портиерка, имам само една бяла като целувка булчинска рокля, погребана в нафталин, и един зловещ черен сукман, който използвам за малкото погребения, на които ме канят.

— Ще си сложа черната рокля — казвам аз.

— Роклята за погребения ли? — пита ужасена Мануела.

— Нямам друга.

— Тогава ще си купите.

— Но това е само една вечеря.

— И аз така мисля — отговаря дуенята, скрита в Мануела. — Но нима не се обличате официално, когато ходите на гости?