Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (66)

3
Праведният кръстоносен поход

Как мислите, дали всичко това интересува нашата кандидатка за интелектуална слава?

Ни най-малко.

Коломб Жос, която няма никакво последователно виждане нито за съдбата на масите, нито за Красотата, се заема да изследва теологичната мисъл на Окам, използвайки лишени от интерес семантични превземки. Най-забележително е намерението, което е залегнало в начинанието, философските тези на Окам трябва да се представят като следствие от неговата концепция за Божието могъщество, като по този начин целият му философски труд се свежда до вторичен израстък на неговата теологична мисъл. Втрещяващо е, опива като долнокачествено вино и най-вече разкрива функционирането на Университета: ако искаш да направиш кариера, вземи някакъв неизучен, маргинален и екзотичен текст (Сума на логиката на Уилям Окам), изопачи буквалното му значение, като потърсиш в него някакво намерение, което самият автор не е забелязал (защото е всеизвестно, че в областта на концептите несъзнателното е много по-могъщо от всички съзнателни намерения), деформирай го така, че да заприлича на някаква оригинална теза (абсолютното могъщество на Бога обосновава логическия анализ, чиито философски цели са пренебрегнати), и пътьом изгаряй всичките си икони (атеизма, вярата в рациото срещу рациото на вярата, любовта към мъдростта и други нещица, скъпи на социалистите), посвети една година от живота си на тази жалка недостойна игра за сметка на обществото, което събуждаш в седем часа, и изпрати куриер на научния си ръководител.

За какво служи интелектът, ако не за да служи? И аз не говоря за това фалшиво служене на висшите държавни чиновници, което демонстрират гордо като белег на добродетелта си: това е фасадно смирение, което всъщност е само суета и презрение. Окичен всяка сутрин с показната скромност на голям служител, Етиен дьо Броли отдавна ме е убедил във високомерието на кастата си. Обратно, привилегиите създават истински задължения. Принадлежността към тесния кръг на елита задължава да служиш пропорционално на славата и на материалното доволство, което получаваш от тази принадлежност. Да си представим, че като Коломб Жос аз съм млада възпитаничка на Екол нормал, пред която бъдещето е широко отворено. Трябва да ме занимава прогресът на човечеството, решаването на ключовите проблеми за оцеляването, благоденствието или извисяването на човешкия род, за тържеството на Красотата в света или за справедливия кръстоносен поход в името на философската автентичност. Това не е свещеническо призвание, защото има избор и необятно поле на действие. Човек не влиза във философията като в семинария с верую вместо меч и един-единствен път като съдба. Дали ще работиш върху Платон, Епикур, Декарт, Спиноза, Хегел или дори Хусерл? Върху естетиката, политиката, морала, епистемологията, метафизиката? Дали ще се посветиш на образованието, на създаването на творчество, на научното дирене, на културата? Няма значение. Защото в подобна област единствено значение има намерението: дали да извисиш мисленето, да допринесеш за общото благо, или пък да се включиш в една схоластика, чийто единствен обект е собственото й просъществуване, а единствена функция — самовъзпроизводството на стерилни елити, чрез което Университетът се превръща в секта.