Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (63)

Дълбока мисъл №13

Кой вярва,

че може да направи мед,

без да сподели съдбата на пчелите

Всеки ден си казвам, че сестра ми не може да затъне по-дълбоко в блатото на позора, и всеки ден се учудвам, че го върши.

Днес следобед след училище вкъщи нямаше никого. Взех от кухнята един шоколад с лешници и отидох да го изям в хола. Бях се настанила удобно на канапето и си хрусках шоколада, разсъждавайки върху следващата дълбока мисъл. Според мен тя ще се отнася за шоколада или по-точно за начина, по който го ядем, като централният въпрос ще бъде: какво е хубавото на шоколада? Самата субстанция или техниката на зъбите, които го дъвчат?

Но колкото и това да беше интересно, не бях предвидила сестра ми, която си дойде по-рано от обикновено и веднага започна да ми трови живота с разказите си за Италия. Откак ходи във Венеция с родителите на Тиберий (в „Даниели“^[1]), Коломб говори само за това. Като капак на всичко в събота отидоха да вечерят у някакви приятели на семейство Гренпар, които имат голямо имение в Тоскана. Само като казва Тоска-ана Коломб, изпада в захлас, и мама също. Запомнете, Тоскана не е хилядолетна земя. Тя съществува само за да даде на хора като Коломб, мама и Гренпар тръпката на притежанието. Тоска-ана им принадлежи също както Културата, Изкуството и всичко, което се пише с Главна буква.

Та по повод на Тоскана вече бях чула за магаретата, зехтина, светлината на залеза, долче вита и тем подобни. Но тъй като всеки път дискретно се бях измъквала, Коломб още не беше изпробвала върху мен любимата си история. Направи го, като ме видя на канапето, и унищожи дегустацията ми и бъдещата дълбока мисъл.

В имението на родителите на Тиберий имало кошери, от които събирали по един квинтал мед годишно. Тосканците наели пчелар, който върши цялата работа, за да пуснат на пазара мед с марката „имение Флибоджи“. Очевидно не го правели за пари. Но медът от имението Флибоджи се счита за най-добрия в света и това допринася за престижа на собствениците (рентиери), защото се използва в големите ресторанти от големите готвачи, които го превъзнасят… Коломб, Тиберий и родителите на Тиберий участвали в дегустация на мед, подобна на тази на вино, и Коломб не престава да говори за разликата между меда от мащерка и меда от розмарин. Много важно. До този момент я слушах разсеяно, мислейки за хрускането на шоколада, и си казвах, че ако спре дотук, значи леко съм се отървала.

Никога не можеш да очакваш такова нещо от Коломб. Изведнъж тя ме погледна злобно и започна да ми разказва за нравите на пчелите. Явно са им изнесли пълен курс и сбърканият мозък на Коломб е бил особено смутен от пасажа за брачните ритуали на цариците и търтеите. В замяна на това невероятната организация на кошера не й беше направила впечатление, докато аз я намирам за адски интересна, особено като се има предвид, че тези насекоми притежават кодиран език, който превръща в относителни дефинициите на словесния език, характерен за човека. Но това изобщо не интересува Коломб, макар и да би трябвало, защото все пак не е избрала диплома за тенекеджия, а подготвя магистратура по философия. Онова, което дълбоко я вълнува, е сексуалността на малките животинки.

Ще резюмирам цялата работа: когато пчелната царица е готова, тя започва своя брачен полет, следвана от рояк търтеи. Първият, който я настига, се сношава с нея и после умира, защото след акта половият му орган остава заклещен в пчелата, откъсва се и търтеят загива. Вторият търтей, достигнал царицата с цел сношение, трябва да извади с крачета половия орган на предишния и, разбира се, го постига същата съдба, и така нататък се изреждат до десет-дванайсет търтея, докато спермалната торбичка на царицата се запълни, което ще й позволи в продължение на четири-пет години да снася по двеста хиляди яйца годишно.

Ето какво ми разказва Коломб, гледайки ме злъчно и изпъстряйки разказа си с цинизми от рода на „Полага й се само веднъж и затова потрошава петнайсет!“. Ако бях Тиберий, нямаше да ми харесва гаджето ми да разказва тази история наляво и надясно. Защото веднага ти се иска да си поиграеш на евтина психология: когато едно момиче разказва, че на една женска са й нужни петнайсет мъжки, за да се задоволи, и че за да им се отблагодари, тя ги кастрира и убива, няма начин да не си зададеш някои въпроси.

Коломб е убедена, че това я прави „свободно-момиче-без-комплекси-което-приема-секса-естествено“. Но тя забравя, че ми разказва тази история само за да ме шокира и че съдържанието и не е безвредно. Първо на първо, за някой като мен, който мисли, че човекът е животно, сексът не е пикантен сюжет, а научен проблем. Намирам го за крайно увлекателен. И второ на второ, ще припомня на всички, че Коломб си мие ръцете по три пъти на ден и крещи при най-малкото съмнение за някой невидим косъм в банята (видимите косми са почти невероятни). Не знам защо, но мисля, че това много пасва на сексуалността на пчелните царици.

Но най-вече ме смайва как хората тълкуват природата и вярват, че могат да избягат от нея. Ако Коломб разказва точно тази история по точно този начин, то е, защото си мисли, че тя не я засяга. Ако се присмива на патетичната любовна игра на търтеите, то е, защото е убедена, че няма да сподели съдбата им. Но аз не виждам нищо шокиращо или пикантно в брачния полет на цариците и в съдбата на търтеите, защото се чувствам съвсем подобна на всички тези животинки, макар и нравите ми да са различни. Да живееш, да се храниш, да се възпроизвеждаш, да вършиш задачата, за която си роден, и да умреш — това наистина няма никакъв смисъл, но така стоят нещата. Колко арогантни са хората, като мислят, че могат да насилят природата, да избягат от съдбата си на малки биологични дадености… и колко са заслепени по отношение на жестокостта и насилието, на собствения им начин на живот, любов, възпроизвеждане и война с ближните си…

Лично аз мисля, че трябва да направим едно-единствено нещо — да открием задачата, за която сме родени, и да я вършим възможно най-добре с всички сили, без да търсим под вола теле и без да вярваме, че в нашата животинска природа има нещо божествено. Само така ще имаме чувството, че правим нещо съзидателно в момента, когато смъртта ни стигне. Свободата, решението, волята — всичко това са химери. Вярваме, че можем да правим мед, без да споделим съдбата на пчелите, но ние също сме нещастни пчели, обречени да изпълнят задачата си и после да умрат.