Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (14)

Движение на света №2

Бекон за кокера, бейкън за стопанката му^[1]

В кооперацията има две кучета: уипетът на Мьорисови, който прилича на скелет, обвит в бежова кожа, и червеникавият кокер на Диан Бадоаз, дъщерята на надутия адвокат, анорексична блондинка, която носи шлифери „Бърбъри“. Уипетът се нарича Атина, а кокерът — Нептун. Надявам се, че вече сте разбрали в какъв дом живея. При нас няма кучешки имена като Кики или Рекс. Та значи вчера, във входа, двете кучета се срещнаха и имах възможността да наблюдавам много интересен танц. Няма да говоря за кучетата, които взаимно си подушиха дупетата. Не знам дали Нептуновото мирише лошо, но Атина отскочи назад, докато той сякаш беше заврял муцуна в букет от рози, в който е скрит голям кървав бекон.

Не, интересни бяха двете човешки същества, увиснали на края на каишките. Несъмнено в града кучетата водят стопаните си на каишка, въпреки че никой не разбира, че да се нагърбиш доброволно с гледане на куче, което трябва да разхождаш два пъти дневно в дъжд или сняг, е все едно сам да си сложиш каишка на врата. С една дума, Диан Бадоаз и Ан-Елен Мьорис (един и същи модел с двайсет и пет години разлика) се срещнаха във входа, всяка на края на своята каишка. В такива случаи всичко се обърква! Те са толкова непохватни, сякаш имат плавници на ръцете и краката, защото не могат да направят единственото ефикасно в подобна ситуация нещо: да признаят какво става и да се помъчат да му попречат. Но тъй като се преструват, че разхождат изискани плюшени играчки без никакви неуместни нагони, не могат да изкрещят на песовете си да престанат да си душат задниците или да си ближат оная работа.

И ето какво се случи: Диан Бадоаз излезе от асансьора с Нептун, а Ан-Елен чакаше отпред с Атина. Те, така да се каже, хвърлиха двете си кучета едно върху друго и стана, каквато стана. Нептун обезумя. Да си излизаш с кеф от асансьора и изведнъж муцуната ти да се окаже в дупето на Атина — такива неща не се случват всеки ден. От години Коломб ни тропа по нервите със своя кайрос, гръцко понятие, което означавало „подходящия момент“, нещо, което Наполеон умеел да уцели, защото, естествено, моята сестра е специалист и по военна стратегия. Та кайросът — това е интуиция за момента. Мога да ви кажа, че Нептун намери своя кайрос право в носа си и не се отметна, изигра ролята си на хусар от миналите векове: просто й се качи отгоре. „О, Господи!“, каза Ан-Елен, сякаш лично тя бе жертва на насилие. „О, не!“, провикна се Диан Бадоаз, като че ли цялата вина беше нейна, макар и да се обзалагам на един Мишоко, че никога не би й минало през ум да се качи върху задните части на Атина. И те започнаха едновременно да дърпат каишките на кучетата, но възникна проблем, който предизвика интересно движение.

Всъщност Диан би трябвало да тегли нагоре, а другата надолу, за да разделят двете кучета, но вместо това те тръгнаха настрани и тъй като пред асансьора е много тясно, много бързо срещнаха препятствие: едната — решетката на асансьора, а другата — стената вляво. Изведнъж Нептун, дестабилизиран от първото теглене, успя да си поеме дъх и още по-силно натисна Атина, която ужасена въртеше очи и виеше. В този момент човешките същества смениха стратегията, опитвайки се да изтеглят кучетата към по-широки пространства и да повторят маневрата в по-удобни условия. Ала работата беше спешна — всички знаят, че идва момент, когато кучетата се заклещват. Те закрещяха едновременно „О, Господи, о, Господи!“ и дърпаха каишките сякаш собствената им непорочност зависеше от това. В устрема си Диан Бадоаз се подхлъзна и си изкълчи глезена. И ето го интересното движение — докато глезенът й се отметна навън, цялото й тяло се измести в същата посока, освен конската й опашка, която тръгна в обратната.

Кълна се, че беше великолепно: сякаш беше Бейкън. От години в тоалетната на родителите ми виси една картина на Бейкън с някакъв тип, който седи на клозетната чиния и съвсем а ла Бейкън има измъчен и отблъскващ вид. Винаги съм мислила, че това смущава спокойствието при извършване на съответната дейност, но както и да е, у нас всеки си има своя тоалетна и няма защо да се оплаквам. Ала когато Диан Бадоаз напълно се разкриви, изкълчвайки глезена си и чертаейки с колена, ръце и глава странни ъгли — като връх на всичко това беше застаналата й хоризонтално конска опашка, — веднага си спомних Бейкън. За миг тя заприлича на разглобена кукла, тялото й направи „храс“ и за няколко хилядни от секундата (защото всичко стана много бързо, но тъй като вече следя внимателно движенията на тялото, го видях като на забавен кадър) Диан Бадоаз заприлича на персонаж на Бейкън. Само една крачка ме делеше от мисълта, че оная картина виси в тоалетната от години единствено за да мога по-добре да оценя това движение. После Диан падна върху кучетата и това реши проблема, защото Атина, притисната на пода, успя да се измъкне от Нептун. Последва сложна сцена. Ан-Елен искаше да помогне на Диан, но държейки кучката си далеч от похотливото чудовище, а Нептун, напълно безразличен към виковете и болката на стопанката си, продължаваше да се дърпа към своя бекон с рози. В този момент госпожа Мишел, портиерката, излезе от стаята си, а аз улових каишката на Нептун и го отведох по-далеч.

Горкият, беше много разочарован. Затова клекна и започна да се лиже шумно, което засили отчаянието на клетата Диан. Госпожа Мишел извика „Бърза помощ“, защото глезенът беше заприличал на диня, и после отведе Нептун вкъщи, а Ан-Елен остана с Диан. Прибрах се у дома, като си казах: Дали един истински Бейкън (бекон) си заслужава цялото това усилие?

Реших, че не си заслужава — Нептун не само че не задоволи прищявката си, но и бе лишен от разходка.